Tag Archives: исторически романи

Из „Бунтът на двойно заклетите“, Георги Алексиев

„Колкото повече войската е дезорганизирана, толкова войникът трябва да бъде организиран.“ „Животът, който съм живял, не е живот. Целта, която съм преследвал не е цел. Как може човек да е свободен, ако неговият народ е заробен.“ „Римският мир всъщност беше съблазнително видение. Но …

Из „Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев

„Сам бе заприличал на затворен съдбовен ръкопис, в който бяха записани мистериите на битието.“ „Вярата не може да бъде познание, красота или надежда, тя е велика в съвършената си простота. Трябва да вярваш просто и безпаметно, както дишаш, както пиеш вода и заспиваш, …

Из „Житие на Капитан дядо Никола“, Слав Хр. Караславов

„Много мъка имаше по тази грешна земя. И зимята, и пътищата по нея свършват някъде, а мъката не свършва. Не смършва, не си отива, не изтича. Извира от очите, от сърцето, от волските жили на гъдулката. Плаче! И с плач се връща пак …

Из „Тит от Никомедия, Силвия Томова

    „Боговете, макар и често несправедливи са ни оставили пространството на думите.“ „Нима такъв е коварният замисъл на нашите създатели? Да ни направят по-живи, когато ни отнемат, а не когато ни даряват с щастие?“ „Понякога си мисля, че не глупостта, а заслепението …

Из „Облак врабчета“, Такаши Мацуока

  „Ние ласкаем другите, мислим, че сме актьори насцената, гении, които пишат собствените си пиеси, импровизираме нашите думи и сменяме основните линии на интригата и най-фините нюанси навсеки наш каприз. Може би по същия начин се чувстват дървените кукли бунраку. Те не забелязват …

Из „Есенен мост“, Такаши Мацуока

„-Какви глупаци. И те искат да управляват света. -Такъв е стремежът на глупаците.“ „За жената красота ез ум е все едно сила без смелост за мъжа.“ „Когато небесата са поверили на мъжете управлението на света, боговете сигурна са проявили най-зловредно чувство за хумор.“ …

Из „Мария Стюарт“, Стефан Цвайг

  „Еднократният престъпник, престъпник по страст, обикновено смогва само да извърши деянието, но рядко и да понесе неговите последици. Като действа само под жаркия си импулс, втренчил поглед в предначертаното деяние, той залага цялото си напрежение върху тази една и единствена цел; но …

Из „Тайко“, Ейджи Йошикава, т.1

„Но където има живот, навсякъде има и очи. А също и нещата имат глас за тези, които могат да го чуят.“ „Ако си се родил глупав, човек не може да направи нищо, но не се пресилвай да се правиш на малоумен. Всяко нещо …

Из „Човекът, който се смее“, Виктор Юго

  “Самотникът е нещо като умалително на дивак – дивак, приет от цивилизацията” „Дрипите нямат пол.” „Трупът е като джоб, който смъртта обръща и изпразва.” „Няма по-ужасен затвор от безкрайността, която се разтваря пред нас.” „При отчаяно положение човек става ясновидец.” „За щастие …

Из „В дворците на Кносос“, Никос Казандзакис

  „Неграмотният човек – казваше баща му – е като недодялано дърво!“ Веднъж му посочи един пън, грозен, необработен. „Погледни – каза му той, – харесва ли ти този пън?“ Икар повдигна пренебрежително рамене. „Пуф! – рече той. – Не става за нищо …