Делиян Маринов: Качествената литература трябва да стряска сивото вещество

Делиян Маринов е роден на 28 април 1992 г. в Севлиево. В периода 2011 – 2015 г. учи политология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и работи като складов работник в завод за найлонови торбички. В свободното си време пише. Първият му роман …

Цветелина Александрова: Живейте сеизмично, всеки ден – като за последно!

Цветелина Александрова е родена на 3.02.1976 г. в Козлодуй. Живее в София, изучавала българска и английска филология в Софийския университет, майка и съпруга, страстен любител на орхидеите. Скоро ще излезе първият й роман, спечелил читателския вот в проекта „Мечта за книга“. „Сеизмичен роман“ е с …

Из „Битието“, Владимир Зарев

„Той беше точно толкова честен, колкото и глупав, следователно бе страхотно непростимо честен мъж.“ „И четенето е като пиянството – хубаво ти става.“ „Тоя живот, бате, не е толкова прост, колкото си мислиме. Той е още по-прост…“ „Като гледаше развълнуваните й кръгли гърди, …

За „Седем възела и седем пробуждания“ на Ана Величкова

„Човешката топлина, сърце… това са понятия, непотребни за подобна власт над безкрайността. Завинаги ще изгубиш способността да се трансформираш в ускорено енергополе; ще се превърнеш в уязвимо същество; ще зависиш от крайното пространство-време, а битието ти едва започнало ще се прекъсне. Не се …

Откъде идва изразът „стара кримка“?

Почти всички го използваме. „Стара кримка“ казваме за особено вещ, посветен, повече от останалите, в една или друга област особняк. В някои случаи изразът се използва и за криминално проявен човек. Също – за особено хитър, оправен човек. За потаен, правещ се на леко замаян, но …

Из „Пътят към София, Стефан Дичев

„Който пиянства, подхожда му.“ „То в тия времена кое ли е истина…“ „Но великите думи са едно, а да гледаш как умират хиляди хора пред очите ти, просто така, без да се сражават…Не, аз предпочетох да не съм там.“ „- Любовта е вятър! …

Из „Василий Врач“, Иван Богданов (1910-1992)

„Не изгониш ли съмнението от душата си, ето ти пътя, върни се там, откъдето си дошел…“ „Кой зъл гений бе натрил този кротък народ в бранните поля и се бе опитал да го направи роб на завоевателя? Кой му беше натрапил силом вярата, …

Три стихотворения от Ана Величкова

ВСЕЛЕНАТА В човешко време е непоберима, с човешки сетива – неизмерима. Дали се разширява или свива? Спокойна ли е или пък пулсира – избухва в мрак, а в светлина умира и пак се ражда, трепет нов намира? Дали е в черна дупка или …

Из „Хан Крум“, Иван Богданов (1910 – 1992)

„Свещени са оскъдните слова на летописците, ала миналото се изявява не само посредством тях. За него свидетелствуват още много други признаци; то продължава да живее в руините на крепости и капища, а браните поля, в следите от старите друмове, в скалите, отразяващи бойните …