Маските (епилог)

Стефан Кръстев Магдалена виждаше, но не онова, което очите й отчитаха, че се намира пред тях. Между това, което виждаше и онова, което беше пред очите й кървеше Стареца: на кръста вързан за пилона. Тялото му се тресеше; лицето му ставаше по-бледо, от …

Маските (двадесет и осми разказ)

Стефан Кръстев Тресеше я. Маеше й се свят. Сънуваше с отворени очи, а реалността се сливаше в кошмара. Изгуби представа за времето. После за пространството. Вън валеше, а нямаше вън. Хора ли я докосват или зли сили я люлеят между мрак и светлина. …

Маските (двадесет и четвърти разказ)

Стефан Кръстев -Ще създаде още проблеми – гласът на Лола нагарчаше. – И аз я обичам! Наистина! Витус не вярваше на ушите си. -Не искам да го правим – продължи Лола. – Трябва! Едва се сдържаше да не избухне в ридания. -Какво ще …

Маските (двадесет и трети разказ)

Стефан Кръстев Яса беше изкусителна и доверчива. Твърде млада, но повече от съзряла за възрастта си: съзряла беше по начин, по който не всяка жена съзрява – не с възраст, а с природа. Имаше финес на дебнеща котка, а същност на крехко птиче. …

Маските (двадесет и втори разказ)

Стефан Кръстев Потърси я дори при Тъкачките, а това беше единственото място, което караше Лот да потръпне от ужас. Цехът е построен век преди пандемията и не прекъсна работа през целия й период. Около двеста момичета на спираха да тъкат. Приличаха на механични …

Маските (двадесет и първи разказ)

Стефан Кръстев Валио стоеше по турски на креслото пред компютъра, облечена в сатенен халат във вишнев цвят на голо. Зърната я боляха от възбуда, сграбчила несъзнателно коленете си, дълбоко впиваше нокти в тях. Зловеща жокерска усмивка обезобразяваше красивото й момчешко лице. Преди десет …

Маските (деветнадесети разказ)

Стефан Кръстев Ана лежеше по гръб, завита от кръста надолу, а гърдите й открити: малки и остри, с големи зърна, с няколко бенки и едва доловима следа от сутиена на банският, с който ходеше преди месец на плажа. Кафявата й коса се пилееше …

Маските (осемнадесети разказ)

Стефан Кръстев Знаеше какво са и Лола можеше да не й обяснява. Яса и без друго не я слушаше. Лола грешеше, често грешеше; мислеше си, че знае повече, отколкото знаеше, но маските говориха на Яса. Бяха окачени на стените и по стълбовете, наредени …

Маските (седемнадесети разказ)

Стефан Кръстев -Защо не опитаме както преди? – предложи Витус. Знаеше, че си го мисли и Лола. Заради него обичаите се промениха, а с новите общността им не можеше да свикне. Лола губеше авторитета си. Последиците можеха да бъдат тежки. Никой нямаше обяснение …

Маските (шестнадесети разказ)

Стефан Кръстев Минало беше повече от седмица. Яса не броеше дните, а времето не й стигаше да запомни всичко и да опознае. Витус й идеше прекалено свенлив, Лола определено я ухажваше. Останалите мъже и жени бяха твърде заети с занятието си да търсят …