Кристина Митева: Човек не трябва да спира, ако вярва, че прави добро

Кристина Митева гостува в Плевен, за да представи творчеството си и себе си пред плевенска публика. Събитието събра читатели и приятели в Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“. Срещата с Криси бе топла, красива и вдъхновяваща. Тя с удоволствие разкри частици от себе си и голямото си сърце, отговаряйки на въпроси и прочитайки цитати от свои произведения.

Кристина Митева е родена в края на 1981 г. в гр. София, където живее и днес. Завършила е езикова гимназия и Софийския Университет “Св. Климент Охридски” – специалност „културология“ във Философски факултет.
През 2006 г. създава първия си блог, а през 2013 г. – проект за интервюта с най-различни хора, на които биват задавани едни и същи общочовешки въпроси – ЕДИН ОТ НАС Споделя : oneofusshares.com, в който вече са участвали почти 300 души.
Досега има три публикувани книги – първата съдържа три разказа (тип повест) и се нарича „Планетата Земя е тъжно-синя“ (издателство “Захарий Стоянов”, София, 2014 г.), а втората е „Слънчогледите се прераждат в слънца“ (ИК “Виделина”, София, 2016 – картината на корицата е специално нарисувана от Калин Терзийски за тази книга) – тя съдържа предимно есета и стихове. Определят нейната проза като поетична.
Третата книга, която публикува, се нарича „Един от нас споделя” и съдържа голяма част от интервютата за едноименния проект, осъществени дотук (http://www.oneofusshares.com/ ) – изд. „Либра Скорп”, Бургас, 2018. На въпросите отговарят различни хора с различни професионални интереси и занимания.

Разговаряме с Кристина Митева за вярата и духа, за ценностите и пътя, отреден на всеки от нас.

Криси, наскоро представи „Един от нас споделя” в Плевен. Това е сборник със стотици интервюта. Интервюта с най-различни хора, както си я описала сама. Писал съм го, пак ще го напиша: Книгата е едно упорито и всеотдайно изследване на човешката същност; на вечните въпроси, които я определят като такава; на духовните начала, в които е най-познатото и най-непознаваемото у човек. Знам, че това изследване е безкрайно, че трудно, ако не невъзможно е човек да определи кога е започнало за него. Но нека приемем първото ти интервю като начало за теб. Какви промени намираш в себе си оттогава досега?

Благодаря ти за добрите и точни думи! Не намирам промяна в себе си, честно казано. Но си направих много изводи и опознах още по-добре хората, или поне една част от тях. Открих, че има много хора със силен дух, оптимистично настроени и борбени. Може би защото у нас се налага да бъдеш такъв, или защото по принцип се налага човек да бъде такъв и повечето хора с времето успяват да станат такива, а може би и защото това изпъква по-ярко на преден план при една равносметка – вярвам, искрена.

Кои бяха първите седем човека, които интервюира?

Веселина Бастиянова, която познавам от blog.bg, Борян Петков, когото познавам от негова обява във вестник (!), Оля Янчева, „просто” приятелка, Ива, която срещнах в една група във Фейсбук и която живее в чужбина, Борислав Русанов, когото също познавам чрез Фейсбук, Нео Нула, също познат от интернет-пространството (това е псевдоним, разбира се) и Димитър Татарски, с когото се сприятелих онлайн, след като го гледах в предаване по телевизията и ми направи хубаво впечатление… Тези са „първите седем”. Интересното е, че не познавам повечето от тях лично (само двама, и то не от дълго време) и че въпреки това те ми се довериха – в първите стъпки по моя (тогава – нов) път. Много ме трогваше всяко от тези първи интервюта! Включително и твоето, Стеф… И все са хора в активна възраст – между 20 и 50-годишни, мисля. Всъщност повечето – около 30, на колкото бях и самата аз, когато създадох проекта. Може би това е съвпадение, но може и да е закономерност.

Посветен съм в проекта още в началото му. Оттогава минаха години, които при съвременната културна и политическа динамика са епохи. Много по-амбициозни проекти пропаднаха. Други спряха донякъде, не се развиха. Трябваше да съм наясно колко грандиозно е начинанието ти. Но едва когато книгата се озова в ръцете ми, си дадох сметка за мащабите му. Уморявала ли си се някога? Чувствала ли си се на предела? На прага да се откажеш?

Да, чувствала съм се по този начин. Умората е може би неизбежна, особено когато общуваш с много хора, познати и непознати, както аз покрай този проект. Доста тягостно и мъчително беше, когато бях в това състояние… В началото така се трогвах от всяко интервю, а после – само „по силата на инерцията”, загубих сякаш за известно време чувствителност към откровенията на хората чрез моите въпроси и моя проект. Натежаха ми интервютата, като задължение. Навярно е имало съвпадение и с трудности в личен и дори в битов план, за да се почувствам така. Но не спрях. Намалих много „темпото”, но сърце не ми даде, както се казва, да кажа (на себе си и публично): „Дотук беше, край, спирам.” Нещо ме кара (и тогава, и сега) да продължа…

Хората са различни. Знам, че си имала и проблеми във виртуалното пространство, аз също. Как се справяш с нещата, които трудно понасяш?

Трудно се справям. Гледам да не обръщам много внимание, да си имам едно наум предварително, че хората са най-различни, имат и те своите проблеми и трудни моменти и не са длъжни да са благодарни за това, което доброволно съм дала от себе си в даден момент… Понякога просто се дистанцирам от някой човек и прекратявам отношенията. Така се избистрят и изчистват по-лесно нещата сякаш. Без лошо чувство – просто дистанция. Всъщност разбрах, че трябва да подхождам към хората като лекар, щом имам подобни цели – да направя нещо добро за тях, да помогна… Винаги някой може да е недоволен, по някаква негова (или нейна) си причина, но това не значи, че така е с всички и че трябва да спираш работата си, ако вярваш, че тя е за добро.

Какво те води, въпреки всичко да продължиш?

Трудно ми е да го формулирам и назова точно, но има такова нещо, наистина, и мисля, че то е съзнанието, че има още много прекрасни интервюта, които мога да осъществя – с хора, които може никой друг да не потърси за интервю и които могат да споделят истински бисери – откровения с всички нас, останалите хора, които ще можем да ги прочетем.

Героят ти от „Планетата земя е тъжно-синя” трансформира желанието си за бягство от болката в стремеж към звездите. Лично приемам този твой герой като алегоричен образ на човечеството. Или поне на една голяма негова част. При всички случаи рано или късно ще се устремим към космоса. Космосът – това ли е последната граница?

Не можем да сме сигурни в това, защото е много трудно да видим „цялата картина” от нашия човешки „ръст” (образно казано), но с душата си можем да предчувстваме… И мисля, че наистина Космосът е границата, която ни тегли все повече към себе си, по една или друга причина. Любимите ми нови филми напоследък са все за космонавти и за бъдещето, извън пределите на Земята. Може би е просто копнеж, който е обречен да остане безплоден до голяма степен, тъй като нашите тела, материалната част от нас е изключително здраво свързана със Земята, но нищо не се знае… когато става дума за Човека. Даже и Бог чака да види, навярно, накъде ще отиде нашето човечество, за което все още имаме една обединяваща дума, въпреки всички различия и – все повече сякаш, въпреки че сме в ерата на комуникациите – разединения.

Какво още трябва да постигнем? Тук – на тази тъжно-синя планета?

Мир.

Работиш ли над други проекти?

Да, от няколко месеца имам нова красива идея – за „Музей на Доброто”, който да бъде и реален, в сграда, с конкретни неща вътре… По-трудна за реализиране е сякаш тази идея, но не мога да се откажа и от нея – поне да я опиша на хората искам и да опитам да създам нещо, заедно с други хора, разбира се, пък – докъдето стигнат силите и времето… Винаги има кой да продължи и да осъществи една идея, стига тя да е наистина нужна. Имам и друга идея – за проект с книги с мои размисли и опит, както и с участието на други хора, на тема: „Вяра в живота”. Много важна тема, особено за наранените и преживели травма хора… Иначе планирам и детска книжка да направя, и продължение на първата книга по „Един от нас споделя”, както и на „Слънчогледите се прераждат в слънца”. Много идеи имам… Само роман се съмнявам, че ще напиша.

Знаеш ли… сещам се сега за това, че моят асцендент („изгряващ знак”) е Водолей, чието най-хубаво значение и смисъл е „да донесеш /дадеш/ вода на хората”. Мисля, че ми отива това определение. Считам себе си за проводник. Може би затова се стремя към чистота – за да мога да изпълня задачите си на този свят добре.

Кой е този твой въпрос, на който най-трудно си отговаряла?

Не се сещам за такъв. Но определено един от най-трудните е: „В какво вярваш?” Много е трудно човек да „обхване” вярата си, да я определи и назове, да избере на какво да даде предимство пред другите (по-несъществени) неща, в които вярва. Защото всички ние вярваме в разни неща, дори и атеистите. Така е устроено съзнанието ни – без никаква вяра и схващане на нещата – няма живот сякаш. Поне не човешки.

Иначе не е лесен и въпросът: „Страхуваш ли се от смъртта?” Но считам, че е важно да говорим и на тази тема. Толкова се говори за секса, да речем, в обществото ни в днешно време, по един или друг начин, а сякаш смъртта е тема-табу. Не би трябвало да бъде, защото тази тема засяга също всеки един човек, съзнаваме го или не. По-добре да осмисляме нещата, при това – навреме. Или поне да правим такива опити. Все някога ще успеем.

Има ли признак, по който да си приличат всички интервюирани от теб?

Да, има. Всички те са имали своите отговори на моите въпроси, които явно са достатъчно широкообхватни и общочовешки, че да „заговорят” всеки един от нас! Никой не е останал „без думи”, и наред с безкрайно оригиналните и красиви отговори, които са ми давали различни хора, съм прочела и много сходни – без това да накърнява индивидуалността на всеки един, струва ми се. И в това е магията, красивото…

Какво е поредното предизвикателство?

Самият Живот. Вечното предизвикателство. Поне за мен.

Всеки един нов ден. Нека са хубави, смислени и ползотворни дните ни! Нека се чувстваме пълноценно и като едно цяло – вътре в себе си и спрямо другите – това е моето пожелание за всички ни…

Comments

comments

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.