Жаклин Рафаелова: На житейската сцена няма репетиции

Жаклин Рафаелова е родена в Плевен, зодия Рак. Завършила СОУ „Иван Вазов“, после руска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Изучавала Международни отношения в УНСС. Специализирала в Москва. От 20 години работи в ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен, отначало като експерт „Маркетинг и реклама“, а от няколко години е зам.-директор „Продажби и реклама“. 

– Ако имаш право само на три изречения, как ще отговориш на въпроса: Какво е да се организира турне?

– Първо трябва да имаме спектакъл, който да е интересен за широк кръг зрители. Второ – той трябва по-най-добрия начин да представи театъра ни в града, в който отиваме, за да сме добре приети там отново. А относно моята конкретна работа – безброй разговори, координиране на дати, ангажименти на актьори, преценка на ценова и рекламна стратегия…

– Трите събития на ДКТ „Иван Радоев”, които плевенският зрител не бива да пропуска?

– Не са само три, но щом трябва да се огранича, това са: блестящата комедия на Марк Камолети „Боинг Боинг“, спектакълът, който ни предстаня по света – „Вишнева градина“ от Чехов и най-новата ни премиера – „Един мъж и една жена“.

– Внучка си на именитата българска актриса Саша Филипова, кой е първият ти детски спомен, който изплува в съзнанието ти, когато те попитат или просто си спомниш за нея? Ако може – картина, аромат, цветове или усещания?

– Спомням си гримьорната й. Как жадно наблюдавах как се гримира, как облича различни костюми, как се настройва за ролята си… всичко беше ярко, цветно, миришеше на театър… Обожавах да разглеждам перуките й, бижутата, страните гримове, каквито имаше само в театъра. Имаше нещо, което като дете ми правеше силно впечатление – поведението на Саша вкъщи се менеше в зависимост от ролята, която репетираше в момента. Спомням си, че никак не беше лесно за околните, когато репетираше Костанда от „Свекърва“, например.

– Трето поколение театрал си. Вярно, че животът е сцена. И така е за всички, а за теб това мото важи в пълна сила. И все пак: какво различава живота от сцената, кога животът не е сцена? 

– Аз мисля, че животът винаги е сцена – щом има взаимоотношения, конфликти, партньори, зрители… Но на житейската сцена няма нито репетиции, нито участниците знаят предварително какво ще се случи до края на пиесата.

– А кога сцената не е живот?

– Сцената не е живот, когато от нея не идват никакви смислени послания, когато се прави театър, който не достига до зрителя, не го вълнува… Защото всичко, което се прави на сцената, оживява само ако до него достигне онази вдъхновяваща енергия, идваща от публиката.

– Ти си границата между изкуството (небесното) и най-практичното – продажбите (земното). В театъра без едното е невъзможно другото. И уж всички го знаем, но всеки понякога го забравя. Твоя мисия е да балансираш двете начала. Случва ли се да изгубиш равновесие?

– Най-сложното в театъра сега е именно постигането на този баланс. Спектаклите едновременно да са смислени и печеливши. Много бавен и деликатен процес е да привикнем зрителя да не приема театъра само като забавление и средство за разтоварване. Според мен, важното е един спектакъл да вълнува, да провокира, да не бъде забравен на изхода, а да предизвиква размисли, дискусии. Често стоя на билетната каса в театъра, за да си говоря със зрителите. Този диалог е много ценен за мен. Понякога ги насочвам, друг път те ми дават ценни идеи. Мисля, че за баланса, за който говорим, най-важното е да не се губи обратната връзка с публиката. Тя трябва да бъде чута. А от равновесие ме вадят хора, които агресивно налагат естетическите си виждания на зрителя, искат да го превъзпитават и ограмотяват назидателно и високомерно, очаквайки той да си плаща за това.

– Какво можеш да кажеш за съвременния зрител, ако трябва да го опишеш със седем прилагателни?

– Любопитен, взискателен, търсещ, критичен, информиран, труден, прям.

– Книги, които силно са ти повлияли? Първите заглавия, които изникват в съзнанието ти при този въпрос?

– „Фарс или никога вече самота“ от Кърт Вонегът, „Сто години самота“ на Маркес, „Майсторът и Маргарита“ от Булгаков.

– Постановките, които силно са ти повлияли?

– „Опит за летене“ от Радичков и „Дървеница“ от Маяковски, реж. Елена Цикова, „Черна приказка“ на Богдан Петканин, „Полковникът-птица“ от Христо Бойчев, реж. Пламен Панев, „Женитба“ от Гогол, реж. Николай Урумов.

– Филмите, които силно са ти повлияли?

– „Коса“, „Легенди за страстта“, „Списъкът на Шиндлер“, „Иди и виж“.

– Какво мислиш за театъра на бъдещето? Ще се променят ли декорите, или по-скоро напълно ще отпаднат?

– Надявам се да се променят! Много ме изнервят тежките, подробни, мъчителни за пренасяне и строеж декори, свидетелство за липса на фантазия и креативност.

– Дали няма да може всеки да си пуска от домашния компютър виртуален театър, в който триизмерни проекции на актьорите ще гостуват в дома му?

– Това категорично не е театър. Щом го няма живият контакт – не е същото.

– Какво мислиш за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– Засега все още предпочитам хартиените книги. Винаги съм обичала миризмата на нова книга. Но знам, че бъдещето е в електронните издания.

Comments

comments

Leave a comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.