Констанция Камбурова: Литературата не е примадона, нито звезда или фолк дива

Констанция Камбурова е родена в Русе. Завършва музикална гимназия. След нея – Институт за музикални и хореографски кадри (ИМХК) – София (вече не съществува). Завършва и Консерваторията – сега Музикална академия „Панчо Владигеров“ в София, със специалност хорово дирижиране.
Работила е като преподавател по пиано, корепетитор в Спортното училище в Русе, диригент и художествен ръководител на Детски музикален театър в град Сливница, с който гостуват в Югославия и Русия. Като ученичка сътрудничи на вестник „Дунавска правда“. През 1995 г. е издадена стихосбирката й „От птичи поглед“, а през 2000 г. осъществява авторски спектакъл на пиесата „Приказки без граници“ с актрисите от Русенския театър Ружа Илиева и Дина Шошева. Представят я в няколко града в България и на фестивал в Турция, където получават много добри отзиви за сценографията и цялостното излъчване на спектакъла.

„Празнично, с блясък“ на Констанция Камбурова – за малките читатели и големите деца

Констанция Камбурова е автор на фентъзи романа в три части „Празнично, с блясък“, издаден като електронна книга преди няколко месеца. Увлекателно четиво за всички, у които живее детето. Динамично развитие на сюжетната линия, смели герои с богата фантазия и много приключения. Романът-трилогия „Празнично, с блясък“ на Констанция Камбурова може да се намери в ePub и PDF формати на сайта на книжарници Хеликон. С автора разговаряме за игрите на въображението и как те „моделират“ реалния живот, каква трябва да е една приказка и как виртуалната реалност се вписва в реалността на човека, какви са творческите й планове.

– Играчките в „Празнично, с блясък“ живеят свой живот, имат си свое самосъзнание и техните приключения се случват в напълно реалистичния свят. Има ли в този сюжет идея, идеща от детството, хрумнала на игра, която не те е оставила? Има ли някой от тези фентъзийни герои свой прототип?

– Играчките в романа са високи технологии, бионични същества от бъдещето. Роботиката изведнъж взе да напредва с бързи крачки, а когато започвах книгата, това си беше наистина фантазия.
В сюжета няма нищо, свързано с детството ми. Не и на съзнателно ниво. Първообразът на романа е пиеска за деца. Затова началото му звучи подвеждащо наивно. Но постепенно тонът се променя и ако не са фантастичните персонажи, които понякога омекотяват жестокото настояще, а друг път го предизвикват, историята ще е съвсем реална и ще описва трудните неща в живота: неискрени взаимоотношения, разминавания и разочарования в любовта, сериозни и дори фатални проблеми пред света, с които не се знае дали ще се справи. Написах я за 2 часа (пиеската). След което ми отне почти 20 години да я превърна в роман. Изоставях текста за дълги периоди по разни причини и без такива, докато не реших да се заема сериозно с него и да довърша поне едно нещо в живота си докрай. Макар и с темпото на костенурка. Но поне разбрах от опит, че не само уискито, и книгите стават по-качествени при по-дълго зреене и избистряне…
Робо-играчките приличат донякъде на първите изпълнители на пиеската (младежи от театрален състав), които се въплатиха в ролите им. Някои от тях бяха по-капризни и непокорни, други по-сговорчиви и приятелски настроени. В романа играчките претърпяват развитие, добиват собствен облик и трасират с делата си своя жизнен път и съдба. Като при хората…

– Времената се менят, играчките също. По-скоро старите или по-скоро новите играчки пробуждат за игра въображението?

– То (въображението) е различно у всеки човек. Зависи от характера му, опита, възпитанието, душевните карати. И възрастни хора колекционират войничета, динозавърчета, кукли, мини автомобили. Това не е непременно инфантилност, а може би е вътрешна потребност за още по-детайлно опознаване на живота чрез игрите на въображението и репетиране на различни ситуации, както и на вариантите за справяне или излизане от тях.

– Езикът на книгата е богат, истинска белетристика, подобна изящност е по-скоро за възрастни или… не бива да подценяваме децата? Какъв е в най-общи линии портретът на твоя читател?

– Ще отговоря отзад напред. Моят читател или този, който вярвам, че би оценил произведението ми е човек, обичащ изкуството, с богат емоционален свят, естет. Когато открие вкусно за душата си четиво, независимо дали е мейнстрийм или висока литература, този читател-мечта се оставя да го обсеби така, че забравя неотложни задачи, тенджерата на котлона или изпуска спирката си; той е искрено щастлив – все едно е открил нови светове…
Романът ми не е (само) за деца. Адресиран е към почитателите на фентъзи жанра от всички възрасти.

– Кое те предизвиква в литературата?

– „Всичко е любов”, но всичко може да е и предизвикателство. Включително литературата. Търговците в храма й, примерно, не могат да се изгонят с камшик, а със светлина. В пряк и преносен смисъл. Предизвикателството може да е и стимул, и полезен дразнител, и цел, която тегли напред, към усъвършенстване. За мен е предизвикателство да не идеализирам литературата. Тя не е примадона, нито звезда или фолк дива. Да си стои там културно в редицата и да козирува, когато минава Животът. (Чиито странности, между нас казано, и Сфинкс не би разгадал…)

– А кое най-често в живота служи за твое вдъхновение?

– Не чакам вдъхновението да ми дойде на крака. Запретвам ръкави, плюя си на ръцете и почвам да градя Къщата от думи на гола поляна, със собствен материал. По-късно мога да добавя нещо за разкош по фасадата, за да си казват минувачите: „Каква красота! Омесила е хоросана с натрошени коледни топки! Постигнала е ярък ефект!”. Използвах зидаро-мазаческа метафора, защото вдъхновението е крило на муза, което роши главно перчема на гениите, за нас, останалите, писането е корава работа. Блъскаш 10 часа на компютъра, очите ти изскачат, гърбът ти изтръпва, а на другия ден като прочетеш написаното, му казваш чао! и… хайде в кошчето. Все едно си ушил крив тегел (за около 2 минути) и го разпаряш, за да го поправиш…

– Животът е игра или играта е умален модел на живота?

– Нагазихме във философията. И понеже има много по-умни от мен, ще използвам техните мнения, с които съм напълно съгласна. „Вечността е играещо дете”, казва Хераклит. А Шилер е малко по-засукан в изказа си и се налага да се съсредоточиш, за да схванеш идеята: „Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.” Той е бил драматург и това сигурно е повлияло, за да се роди това съждение.

– Какво можеш да споделиш за предстоящото в творческите ти планове?

– Ще събера писани през годините разкази, есета, пиеси, стихове в сборник-равносметка. Дотук. Но като си знам темпото… кой знае кога ще види бял свят.

– Каква трябва да е една приказка?

– Оригинална, умна и вдъхновяваща до степен, че като затвори последната страница прочелият я да върви, сякаш лети, да се усмихва и през сълзи, да желае да е като героите в нея, да я носи дълго в сърцето си, да е готов да промени изцяло живота си. Великите приказки са поезия в проза и вълшебство, защото с воля, вяра и смелост и най-обикновените същества успяват да постигнат всичко.

– Какво не бива да забравя никога разказвачът?

– Че разказва първо на себе си, после на другите. Така ще лъже по-малко.

– Седем книги, които силно са ти повлияли?

– Много по седем са… Толстой, „Война и мир”. Потъваш в една вселена. Титанична енергия. Пушкин, „Евгений Онегин”. Чела съм я десетки пъти на български и руски в гимназията. Не заради сюжета, а заради словото, което усещах почти визуално като поток или водопад от небето. Нашият Вазов за мен е най-близо като духовен мащаб до големите световни. Не знам дали се влияя, но когато харесам някого, си го чета многократно. Радвам му се. Благославям го. Ще спомена още О’Хенри, Кестнер, Селинджър, Вонегът… Карам на случаен принцип. Може да са и съвсем други имена и пак да е истина.

– Седем филми, които ще препоръчаш на най-младите си читатели?

– И да ги препоръчам, защото си струва да се видят, едва ли ще имат възможност да ги гледат. Повечето отдавна не са показвани нито на голям екран, нито по телевизия. Но все пак ще изредя някои: „Томас Бекет”, „Хляб и шоколад”, „Ухание в мрака” (италианския вариант), „Франсис” (с Джесика Ланг), „Ъндърграунд”, „Пътят” (на Емилио Естевес), „Амадеус”…
Силно драматични сценарии, знаещи и можещи режисьори, супер игра на много талантливи актьори. Излизаш като зашеметен от киносалона…

– Прогресът: по-скоро убива или по-скоро развива въображението?

– Прогресът се заражда първо във въображението. Като мечта, идея, проект. Най-великите световни открития и постижения се дължат пряко на прогреса и косвено на въображението. Опасенията са, че безразборното струпване на все по-сложни технологии ще задушат това божествено качество у човека. Всичко ще му се поднася наготово от машини, той също ще започне да мисли и действа автоматично, неодухотворено. И ще загуби креативността си. Човечеството приема безропотно нахлуването на изкуствения интелект. Да се молим студените му зеници да не ни възприемат като динозаври и мозъчните му чипове да не решат, че сме излишни за мегатехнократския му свят…

– Ако отново си дете, такова каквото си била, и имаш право да избереш едно пътуване през галактиката, какво би било: с дракон или с космически кораб?

– Такова дете, каквото бях, драконът щеше да ме изсипе още с първите махове на крилете си и да избяга, а космическият кораб – да гръмне. Шегувам се. Но и този въпрос е психологически капан като повечето дотук. Екипът на издателството е високо интелигентен и поливалентно образован и като те изправи пред дъската, няма да ти пусне спасителна тромба (тройка), докато не те разходи из целия материал.
Използвам случая да пожелая на работещите в Пи Ар Ви – рефреш вижън щастлива и успешна година! И да влязат в най-скоро време в челните позиции на книгоиздаването! Заслужават го напълно и вярвам, че ще го постигнат!
И така, да поразсъждаваме. Ако избера дракона (манията по Властелините), ще звуча приказно, тайнствено, романтично, а ако заложа на студения уред от метал и електроника (ракетата) – ще съм демоде (след Стар Трек, Междузвездните и т.н.). За мен обаче драконът е символ на злото. Природата ми го отхвърля. Освен това, в този тандем, ще съм пасивната страна, той не би допуснал друг да определя през кои червееви дупки да летим. И кой знае до кой „Ресторант в края на Вселената” ще се озовем… Ако алтернативата беше крилат кон или вълк, летяща червена спортна кола и дори опърпано летящо килимче, щях да ги предпочета пред ракетата, но в случая избирам нея пред онова противно огнедишащо влечуго.

– Какво не би допуснала никога като автор?

– Манифактурата. „Всяка година по същото време” да мятам на тезгяха по един бестселър. Трудно се пише силна и увлекателна книга. И не бива да се пришпорва (процесът). На Запад не само киното, и литературата се нарича вече… индустрия. Като се замислиш, си отговаря все повече на името…

– Виртуалната реалност – крие ли опасност за подрастващите?

– Има компютърни игри с опасни за детската психика сюжети. Жестокост, бруталност, ситуации, при които, ако не убиеш – те убиват и изглеждаш слаб, неуверен, ненужен за системата. Виждаме по новините резултата – стрелби в учебни заведения, дехуманизиция на обществото и т.н. Но виртуалната реалност може да е и с положителен знак. Да развива въображението на подрастващите, да превръща и най-скучния учебен процес в любимо занимание, да подпомага младия човек при избора му на професия и вероятно още много полезни неща.

– С какво компютрите никога не биха заменили книгите?

– Компютрите са много полезни в ролята на енциклопедии, справочници, навлизат все повече и в учебните процеси, те са и бърз информационен и новинарски източник. Използвани като пишещи машини спестяват хартия и опазват горите. Непрекъснато им се добавят нови полезни опции. Гордостта на компютъра са електронните книги, които едва ли ще тръгнат да воюват с традиционната (книга). Имат чувство за такт и не биха се отнесли зле с една хартиена старица.

– Какво няма да се промени никога у човек: независимо от прогреса?

– Човекът е биологично същество. Поне досега е бил такова, макар често да бърка посоката и вместо да еволюира, деградира. Но не се знае в бъдеще какви промени ще настъпят в него. Говори се за трансплантиране на изкуствени органи, чипове и т.н. Човекът трябва да стисне зъби и да издържи на физическите и психически манипулации, за да съхрани в себе си нежността, съчувствието, стремежа към мир, свобода и личностен възход, защото без тези високи качества що за човек ще е!?

– Какво няма да се промени никога в играчките, независимо от прогреса?

– Мисля, че няма да се промени силната им връзка с детето. Неговата обич ги одухотворява, а те от своя страна му доставят забавни мигове. Момченцето Робин и мечето Пух са христоматиен пример в това отношение.

Във всяка епоха и за всяко поколение играчките са различни. Децата днес не биха се върнали към игра с кокалчета, пръчки, прашки, билюри. Но както тези малки предмети са били скъпи за малчуганите от предните векове, така и утре всякакви видове роботи ще бъдат играчки на бъдещите деца, техни другари по пътя на израстването им.

– Електронните и хартиените книги: какво мислиш за тях? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– И за двата вида има място под слънцето. За хартиения вариант на книгата няма спор, че е значима цивилизационна придобивка. Около е-книгата обаче все още се умува за или против. Затова да разсъждаваме практично. Виртуалният й характер я прави „гражданКа на света”, тя може да се поръчва от всяка точка на планетата. Удобен вариант е за хора с ограничена жилищна площ и за такива, които често пътуват, сменят квартири, градове. Трудно се пренасят купища кашони с тежки томове. Е-книгите са добър ход и когато искаш да се запознаеш с непознат автор. Ако се разочароваш неколкократно от поредния прехвален шедьовър, все по-рядко ще си купуваш книги. Те не са евтини, за повечето българи в момента са лукс. Бих апелирала към авторите, избрали е-формата за книгите си – да им поставят по-ниски цени, дори символични, защото това е основният смисъл за съществуването им – да бъдат достъпни за повече хора, които един ден може да се превърнат в техни приятели и почитатели на творчеството им.

Благодаря Ви за вниманието и извинете за многословието. Лош навик…

Comments

comments

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.