Александър Драганов: Интернет създава пещери на еднакво мислещи

alexandar

 

Александър Драганов е роден на 10.10.1984 година в София. До 7-ми клас учи в 7-мо СОУ „Св. Седмочисленици“, средно образование завършва в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“. Бакалавър по културология и магистър по политически мениджмънт в СУ „Св. Климент Охридски“.
Пише от малък, като първите му издадени неща излизат в списание „Фентъзи Фактор“. Основно участва в антологии – „Звяр Незнаен“, „Замъкът на престола“, „Мечове в леда“, „До ада и назад“, „Мечове в града“, „Вдъхновени от краля“, „Мечове в морето“. Има и самостоятелно издадена книга – „Хрониките на Ралмия“, а също и много творби, публикувани в рубриката „Творчество“ на сайта „Цитаделата“ – 
www.citadelata.com . 
Работи като преводач от 2006 година, като сред превежданите от него автори личат имената на Рик Риърдън, Касандра Клеър и Р.А. Салваторе. Последните няколко месеца превежда книги от вселената на „Междузвездни войни“.

– Какво е “Цитаделата”, нека и тези, които още не знаят, да научат?

– „Цитаделата“ е едновременно сайт и клуб за любителите на фентъзи и фантастика. Целта ни е в него феновете да могат да изживеят жанра с новини, ревюта, дискусии. Клубните срещи са всяка събота от 16.30 ч. в културен дом „Средец“ в София, а сайтът се обновява ежедневно.

– Най-интересните номинации през годините, анекдот, нещо което се е случвало около награждаванията и никога няма да забравиш?

– Трудно ми е да откроя най-интересните номинации в цялата ни история, но може би най-силен отпечатък оставиха „Хари Потър и Даровете на Смъртта“ от Дж.К. Роулинг, „Камъните на елфите“ от Тери Брукс и книгите за Пърси Джаксън на Рик Риърдън. От онези, които не са печелили – „Шадоус Фол“ на Саймън Р. Грийн. Тя заслужаваше да вземе първата награда през 2013-та, но излезе в една и съща година с „Домът на Хадес“ от Риърдън, а тя заслужаваше дори повече.
Куриозни случаи много, но любимата ми е свързана с Адриан Лазаровски, светла му памет. Когато издадохме сборникът „Звяр Незнаен“, вътре имаше доста илюстрации, свалени от Интернет, с измислен художник Аванти Хакинян (от „аванта“ и „хакер“). За премиерата на книгата Адриан се представи като него – здравейте, аз съм Аванти Хакинян, художник на повечето илюстрации в тази книга. Никога няма да го забравя. Що се отнася последните награди, най-сериозните отличия в тях бяха на Адриан за последния му голям превод по Лъвкрафт – сборника „Отвъд стената на съня…

– Ти си човек – ценител. За ценителя не е достатъчно: харесва ми, не ми харесва, а трябва наистина да познава дълбоко обекта на оценката си, да вижда подробности, които убягват на по-неподготвените, дълго развитие. Как започна при теб?

– Предполагам, с желанието да споделя впечатление от прочетеното, да намеря съмишленици. Първият си клуб направих още 6-ти клас, но без успех. После пробвах в 9-ти, вече в Класическата и оттам нещата станаха. По-късно започнах да правя новинарски бюлетин по мейловете, а оттам се завъртях из няколко сайта, докато не пристигнах в „Цитаделата“ през 2003-та. Години по-късно все още искам да споделям емоциите от прочетена книга или гледан филм…

– Без книги, без филми, без друго… Без кое не можеш да представиш живота си?

– Без близките. Имам прекрасни родителите, а в най-трудни моменти съм имал приятели, които са били до мен. Понякога Господ ми е давал възможността и аз да съм в позицията да помогна. Това е смисълът на живота.

– Освен бягство, в най-хубавия смисъл на думата, от натрапеното ни за реалност, какво още за теб е фантастичното?

– Начин на мислене, алтернатива на сивотата в нашето ежедневие.

– То – фантастичното, обогатява ли реалността? Повече подробности ли забелязва един любител на фантастиката, отколкото един скептичен към нея човек?

– Понякога има по-нестандартен подход в мисленето, който му помага да вижда повече. Като че ли жанрът дава допълнителни сетива с развитието на въображението.

– Трябва ли любителят на фантастиката да е трезво мислещ?

– За любителя не мога да преценя, но за българския писател на фантастика е по-добре да е малко луд, иначе няма да се захване!

– Любими автори, ако можеш да се ограничиш до седем?

– Трудно. Може би Тери Брукс, Саймън Р. Грийн, Гав Торп, Дж.К. Роулинг, Рик Риърдън и Х.Ф. Лъвкрафт. Получиха се шест, но така сякаш ми е по-лесно, отколкото да ги направя седем – много се колебая между Толкин, Едингс, Фийст, а ако тръгна да ги добавям всичките, класацията ще надхвърли посоченото ограничение (с усмивка).
Тя и така е много условна, моментна снимка на предпочитанията, а и подредбата е както ми е дойде наум.

– Любими филми, пак ако можеш да се ограничиш до седем?

– Черният рицар – ВъзражданеЕпизод ІІІ – Отмъщението на сититеХари Потър и затворникът от Азкабан, Хобит – Битката на Петте АрмииИмперията отвръща на удараХари Потър и даровете на смъртта (но само втора част), да кажем Пърси Джаксън – Море от чудовища. Както и класацията за книги, тази за филми също е доста условна.

– И сега само за теб малко ще открадна, малко ще пробудя традиция, започнала някога от списание “ФЕП”, там задаваха един и същ въпрос на всеки интервюиран: Ако те изпратят на дълго космическо пътешествие, кои седем книги би взел със себе си?

– Ще приема, че четецът няма да работи в космоса и ще се огранича с това, което мога да намеря в моята библиотека. Това ще е огромният том The Sundering, трилогията на Гав Торп за раздялата на елфите в мрачния свят на Warhammer, The Elfstones of Shannara от Тери Брукс, Deathstalker Return от Саймън Р. Грийн, „Билбо Бегинс или дотам и обратно“, най-старият превод на Толкин от „Народна младеж“, „Дебнещият страх“, което е първият сборник на Лъвкрафт у нас, „Хари Потър и даровете на смъртта“ от Роулинг и „Домът на Хадес“ от Рик Риърдън. Последната съм си я превеждал аз.

– По твои наблюдения, развива ли се българската фантастика през последните години?

– Доста. Навремето нашите писания нерядко изглеждаха като графомански напъни. Броя и себе си в картинката. Но авторите еволюираха доста, и благодарение на проекти като поредицата „Дракус“ на Явор Цанев сме на ниво, което може би не е професионално като западното, но предлага нещо различно и със сигурност по-искрено. За мен авторите, които правят най-голямо впечатление, са Бранимир Събев и Донко Найденов, но това е до вкус – има още много, които са страхотни, и то в различни направления на жанра.

– Какво още липсва на българския зрител и читател? Кои поджанрове и подкатегории са му по-слабо познати и би могло да е по-добре?

– На българския зрител и читател му липсва по-нестандартното. Издателите се презастраховат, като публикуват седмичните бестселъри на „Амазон“, които са мор за литературата, както отбеляза Урсула ле Гуин. В киното е същото – встрани от блокбъстърите, почти не се внася друго. Но винага си е и на крайния потребител, който обикновено залага на сигурно. „Шадоус Фол“ на Саймън Грийн например е страхотна книга, но Христо Блажев ми писа, че не се е продавала много. Мама, която работи в Национален Филмов Център, пък ме шокира с информацията, че дори носител на „Оскар“ като „Артистът“ не е бил масово гледан. Това не е хубаво, тъй като най-големите хитове се правят да се харесат на всички, което означава, че няма да станат любими на никого – с редки изключения.

– И сега за бъдещето: предупрежденията, които отправят към човечеството фантастите, основателни ли са? Кой е най-ужасният риск, според теб?

– Рискове има много, но може би най-ужасният е да превърнем планетата в парник, където животът е невъзможен. Не съм климатолог, нито учен, но съм чел доста плашещи анализи. Някои казват – това е глобална истерия. Дано да са прави, че иначе – много лошо.

– Възможен ли е глобален тоталитаризъм или ще ни се размине? Да, не си пророк, но как мислиш?

– Възможен е. Напредъкът на технологиите и компютрите е нож с две остриета – в един момент може да се окаже, че почти всички професии са излишни и има армия безработни и бедни хора, контролирани от терминаторите на единия процент. Много е зле и това, че хората непрекъснато се противопоставят по формален признак, както от леви, така и от десни политически сили, в глобален и национален план. Интернет създава пещери на еднакво мислещи, които чуват само ехото от собствения си глас и се радикализират срещу съседите си от другата пещера. Това е рецепта за катастрофа..

– Какво мислиш за електронните и хартиените книги? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето на тези два формата?

– Хартиените книги имат своята романтика. Електронните издания обаче са по-удобни, особено за маниакални читатели като мен. Аз чета около 50-60 книги годишно. Къде да ги държа, ако не на четеца? Но въпреки това, продължавам да купувам и на хартия.

 

Comments

comments

Leave a comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.