За „Дрога“ на Ралица Петрова

Книгата е рядко срещано съчетание: мафиотски трилър, социално-психологическа драма (много добре осмислена и съпреживяна), булеварден роман и магически реализъм. Удивително ясно, но и чувствено са описани младежките рискове, лутанията в реалност, в която цивилизацията се превръща в джунгла, животът – в авантюра, и в тежка зависимост – дори любовта. И като споменах „зависимост“, всъщност книгата е преди всичко философска притча, чиято основна тема са зависимостите, „дрогата“, в която може да се превърне всяко увлечение. Властта за един млад човек, получена донякъде с магия, който в нея търси спасение от комплексите и страховете си. За други бягството и „спасението“, а после тежката зависимост са парите. И да, споменах – любовта.

В началото винаги е бунтът. В началото винаги е непримиряването с несправедливостта. В началото винаги е търсенето на свой закон там, където законите вече не са достатъчна защита за личността, бавно смилана в социума.

Героите са бунтари, героите са и престъпници, но най-симпатичното в тях е, че не губят човечност, а най-ценното в този роман е, че въпреки че не са спестени мрачните тонове, надеждата я има. Героинята се осъзнава и без сладникави хепиенди, все пак мракът се разтваря в светлина.

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.