Маските (двадесет и девети разказ)

Стефан Кръстев

Свалянето на Социалната маска не става отведнъж.

Дори най-упоритите не могат.

И най-трудното не е чисто физическото мъчение или пък усещането, че си изгубен и откъснат от смисъла.

Акциденцията е началото на всяко освобождаване, но да останеш без маска е необходимо много повече.

Когато болката и мъчението отминат, идва усещането, че маската е още на лицето, че не си я свалил, че е кожата ти. Иде ти да я раздереш, което е излишно, но като цяло това, което чувстваш е вярно.

Обществените порядки са насложени с маската, но с нея не могат да се отстранят.

Трябва да бъдат преосмислени и преоценени; от част от тях трябва да се освободиш, ако искаш да останеш без маска; от други не бива да се освободиш, ако искаш да останеш човек.

Трябва да изградиш себе си повторно, иначе и без Социална маска си като със Социална маска, а в такъв случай е по-разумно да я носиш и повечето я слагат отново.

Лола провеждаше курсове за сваляне на Социална маска.

Яса също.

Половината от хората, които обучаваха успяваха.

Другите придобиваха основа и някои от тях след време щяха да достигнат сами до освобождаването.

Витус откри по-бързият начин.

След като Яса избяга, сигналът му се усили.

Вече знаеше, че стига да поиска може да влияе на околните; да ги лиши от волята им и да ги подчини на своята; буквално – да ги обсеби като демон.

Можеше да ги задуши със собствените им маски; да ги изрисува, както някога направи, рисувайки върху една, единствена – своята.

Увери се, че може да налага и своето изражение върху останалите.

Заприличваха му външно, все повече. И беше възможно, много възможно да се стигне до момента, в който те ще се превърнат в негови копия.

Надяваше се, някой да е способен да му попречи, да му се противопостави, да не му позволи. Но не беше сигурен, че такъв човек има.

В себе си беше сигурен: че няма да злоупотреби със силата си.

Спря да слага Социална маска. Не можеше дори неволно вече да въздейства.

Но все пак нещо го тревожеше.

И се досети какво.

Ами, ако има друг с възможностите му, с възможностите на Яса.

И той реши да превърне всички в себе си, за да ги владее?

Трябваше да свалят Социалните си маски, за да се избегне завинаги този риск.

Тогава реши да опита: да предаде порива си за свобода и чувството след освобождение.

Изля ги с цялата енергия, която можеше да освободи от себе си.

И въздейства.

Слагаше маската по десет, петнадесет минути в сутрешните часове. И за това кратко време се изтощаваше до припадък, но после бързо се възстановяваше.

Споделяше само чувства. Всеки сам ги осмисляше.

Даваше само насока. Всеки сам я следваше.

Превърна се в основна цел сред Отцепниците Къртици.

Хвърляха Социални маски.

Побеждаваха необходимостта си от тях.

Идваха нови. Хвърляха Социални маски.

Побеждаваха необходимостта си от тях.

Не позволи да го кумиризират, а благодарение на начина по който въздействаше, той беше най-правилно разбрания водач в историята на човечеството.

Достатъчна му бе Лола.

И мисълта, че не живеят напразно.

***

Яса и Лот лежаха един до друг.

Тя изглеждаше по-млада откогато и да е било, а той – по-стар от всеки, който някога е съществувал.

Гледаха се в очите.

Нейните – топли, кафяви.

Неговите – сиви, почти безцветни.

Бяха в дрехи, държаха се за ръце.

Бяха влюбени като деца, отчаяни като човечество пред апокалипсис.

Лот разклати кутийката.

Яса я дръпна от ръката му. Каза му, да не се държи като дете.

Той се отпусна по гръб. Загледа се в тавана и заговори:

-Можеш ли да решаваш кой да живее и кой да умре?

-Може би – отвърна му.

-Аз мога. Правих го. Докато се запитам: редно ли е, вече бях свикнал. Но ми омръзна.

Проследих отблизо как си отива цял свят и властта няма да върне усещането ми за сигурност.

-Можем да забравим, че я имаме. Властта!

-Няма да стане. Не можеш винаги да се криеш от Валио. Някой ден тя (или то) ще разбере коя си.

-И аз не знам коя съм.

-Разбира се. Нали, ако узнаеш, ще разбереш всички, защото ти задаваш лицата им.

-Още не мога да повярвам.

-Но е факт. Това е твоето човечество, ти си силата, която го е изпълвала, за да бъде което е…и да може да те опази, такава, каквато си.

-Мога ли да го изменя! – почти проплака Яса.

-Не знам. Можеш ли?

Катурнаха се сълзите по лицето й. Лот ги изтри. И шепнешком повтори въпроса си:

-Можеш ли да го измениш?

Яса не отговори. И той продължи:

-Валио рано или късно ще разбере с каква власт разполагаш.

-Ще трябва да я отстраним.

-Ще трябва!

-И аз ще трябва да заема мястото й.

Лот кимна.

-А другата възможност е…-не довърши изречението си Яса, а разклати кутийката с хапчетата.

***

Доказа нещо, което отдавна знаеше, че всеки, който се избави от зависимостта си към Социална маска и поживее малко по-дълго без нея, започва да развива свое лице.

Социалната маска често взема решенията ти.

Социалната маска мисли вместо теб.

Социалната маска филтрира гласа ти; така, че да е обществено приемлив и да постига угодните за Социалната маска резултати.

Социалната маска, понякога свива устните ти; така, че да не откъртят стенание, което би издало душата – страстите й, съпротивата й.

Социалната маска, възпира думи; прави ги по-лесни за преглъщане.

Социалната маска, вместо кожата чувства.

Социалната маска – знае. Тя е благоприличието, тя е световната споделеност, мира; превъзмогването на егоизма.

Ти си паметник на човечеството; жив, дишащ, функционален.

Неговият венец, последна надежда за възраждане.

Но това, което те е формирало е общия дух, който се е събрал в съществото, живеещо в Социалната маска.

Личността е бунт, по-скоро – революция, която дълго съзрява.

Тя е самоосъзнаване, което започва с болката: да бъдеш Себе Си.

Социалната маска е утешение, което те ограбва от нея.

Тежък ден отмина, но Витус беше благодарен.

Виждаше очертаващите се лица на поне десетина, които поощри да се преборят със Социалните си маски.

Долу празнуваха нещо. Май беше рожден ден.

Предпочете да остане сам. Легна, но не заспа веднага, както очакваше.

Отвори нощното шкафче.

Събраните творби на Борис Виан си бяха на мястото.

Но „Майстора и Маргарита” беше изчезнала.

-Яса! – неволно промълви.

***

-А ако ме няма – говореше замислено Яса, – дали лицата ще се изменят?

-Не съм сигурен, няма и как да научим, но се надявам…Да.

-Какво ще се случи тогава?

-Мисля си, че твоят приятел Витус, ще създаде много проблеми на Валио.

-Жалко, че няма да го видим.

-Но можем да си го представим.

-Да. Искам само едно. Да свърша нещо, което досега все не успявах. Да си дочета „Майстора и Маргарита”.

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.