Маските (пети разказ)

Слушай ме внимателно сега.

Трябва да следиш мисълта ми.

Не се прави, че знаеш това, знаеш онова. Сигурно много от нещата, които ще ти кажа, ще ти се сторят познати, но много е важно да ги чуеш в този ред, в който ме накараха да взема решението.

Да започнем от Здравния кредит.

Всеки има Здравен кредит. Получава го при раждането си. Стойността му е 1000 Е-точки. Ако човек не боледува много, от лихва може да натрупа някоя друга точка.

Заболи ли те гърлото, лекуват го. Струва четвърт точка, ако потърсиш помощ навреме. Закъснееш ли (зависи колко) лечението ти може да достигне 10 точки. Порежеш ли се в кухнята (зависи как) може да ти отнемат една хилядна от точката, но може и да те глобят с до 100 точки. Ако си загубил кръв, примерно. Така си прахосал ценен за човечеството ресурс. Бъбречна криза от 30 до 50 точки. Пневмония от 50 до 250, но ако закъснееш, могат да ти отнемат и всички. Счупена ключица – 70. Зъбобол от 20 до 80.

Не се кокори. Разбира се, че това са приблизителни цени. Важно е това: за всяка болежка си има лечение, но трябва да се плаща. Защо? Защото здравето е ценен за човечеството ресурс и всеки трябва да е отговорен към него, защото отговорен ли си към себе си, то си отговорен към цяло човечество.

Не случайно девиза на всяка любовна игра е: „Не те познавам, но ще те пазя. Пази ме и ти! Пази се да ме опазиш!“

Не бива да си небрежен към здравето си или пък болнав, защото така подлагаш на риск здравето на околните.

Изчерпа ли се Здравният кредит, можеш да продадеш кръв, някой орган, иначе изпадаш от системата и никой няма правото да те лекува.

Ако се гърчиш от болка, единственото, което могат да ти предложат е тази камера. Погледни я добре! Оттук се отваря.

Ето…

Правим настройките от ей-този панел. Ето, така.

Процесът е безболезнен за човека в камерата. Първо е упоен; следва анихилацията, която превръща материята му в енергия, а енергията му от своя страна захранва Глобалната мрежа.

Да настроим за…нека да е за след 35 минути. Толкова имаме да си поговорим и да се сбогуваме.

98 % от хората по света свършват в камера като тази. Почти всички, когато изчерпат Здравния си кредит. Някои остават без точки за лечение на 13-14 години. Родителите им прехвърлят своите за да ги лекуват и сами отиват в камерата. Някои свършват точките на 30-35. Най-често точките са изчерпани между шейсетата и шейсет и петата година. Затова и не е често срещан атавизма: Старческо лице.

Старческото лице също се лекува лесно, но за колко!

Човек или е стар, или не. Лицевото подмладяване е кратко забавяне на неизбежното. 

След месеци или година отново избиват бръчки. Ново лечение, ако имаш спестени Е – точки в Здравния си кредит, ако нямаш – камерата, но скоро с каквито и спестявания да разполагаш, те свършват и идваш тук.

Здравният ми кредит е почти неизползван, но съм на години. Скоро бръчките ми ще стават по-дълбоки. Ще стават повече. И не само бръчките. Възрастта изменя стандартното изражение. За последните четири дни, пет пъти са ме спирали проверяващи и са ме карали да сваля маската. Изглежда вече и походката ме издава. Взирали са се в мен, дълго са ме преценявали, готов съм да се обзаложа, че са ползвали и някаква програма за разпознаване на атавизми.

Стигне ли се да те доведат служебни лица, защото няма с какво да поддържаш повече живота си е като смъртна присъда. Поне на мен ми изглежда така.

А и Глобалната мрежа, изглежда одобрява всеки сам да вземе избора си, преди да бъде този избор принудителен.

Приема се за достойно да бъдеш изпратен до камерата от син или внук; да му покажеш, че не се боиш, че няма страшно, че е достойно и естествено, а ако са ти останали Е-точки да му ги завещаеш.

За това е и във всеки обществен гараж има помещение с камери за анихилация.

Трябва, Витус, трябва. Спомни си колко се разстрои като видя лицето си. Учили са те, че това е извращение. Още го чувстваш като такова. Още ти е трудно да повярваш, че и баща ти, някога. И всички преди епидемията имахме лица…

Трябва да побързаме и да те скрием.

Сега ще ти обясня какво ще направим. Ще изпия тези капки. Да, твърде червени са, а не обичам червения цвят, но да не придиряме. Били лютиви, както и да е, смъртта ще настъпи бързо. До три минути ще бъда мумифициран. Лицето ще ми е като обработена кожа…Не знаеш какво е обработена кожа ли? Е, като това, в което ще се превърне лицето ми. Ще го одереш от черепа ми с ей този нож.

Няма да ме боли.

И ще го сложиш в ей този сак.

А трупа ми, в камерата за анихилация. Ще изчезна без остатък.

Сигурно вече се досещаш за останалото. Преди излизане ще поставяш над твоето лице и под маската си, моето лице.   

При проверка ще откриваш него.

Не няма да падне. Ще го залепяш. С ей това лепило. Прибери тази тубичка, а иначе може да се намери във всяка аптека.

Сега трябва да бъдем силни, Витус. Просто е.

Стигнахме дотук, а сетне ще е по-лесно.

Не си го помисляй. Мъж, а плаче!

Не е плач ли? Добре.

Когато някога ни задължиха да носим маските и изгубих лицето си, чувствах, че под него крия, нещо…истински различно, което трябва да опазя.

Било е твоето лице.

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.