Маските (двадесет и четвърти разказ)


Стефан Кръстев

-Ще създаде още проблеми – гласът на Лола нагарчаше. – И аз я обичам! Наистина!

Витус не вярваше на ушите си.

-Не искам да го правим – продължи Лола. – Трябва!

Едва се сдържаше да не избухне в ридания.

-Какво ще се случи с нея? – попита Витус.

-Надявам се, че Лот ще я превърне в своя внучка. Има слабост към нея, очевидна е.

-Надяваш се?

Лола кимна, очите й се напълниха със сълзи, една се търколи и потъна под маската.

-Търси я от месеци – рече му.

-Знам, че я преследва някакъв от щаба, но не знаех, че се познавате.

-Той държи основните канали за износ на артифакти, имаме и протекциите му.

-Защо не си ми казала?

-Не съм си и помисляла, че не знаеш, публична тайна е. Помогни ми…

-Съжалявам!

-Също я обичам!

-Съжалявам.

-Видях се с Лот преди седмица. Не приличаше на себе си, на онзи когото познавах. Уморен старец. Отслабнал. Почти призрак.

-И ти го съжали?

-Престани! Не съм го съжалила. Този човек може да ни погуби. Нали се сещаш, че не съм отговорна само към теб и към Яса, но…Колебаех се. Яса ми ставаше все по-мила. Предпочитах себе си да предам. Минаваше ми и това през ума. Не, че ме иска, но ще повярва, че не мога да сторя повече за него…Гледах да отрезнея от тревогата си. Отлагах да взема решение…Яса е толкова мила. Малката ми сестричка…Нямаше да я предам. Нямаше да успея. Независимо от цената щях да я крия. Да я крия до последно. Но случката с Дедо Урси…

-Беше изверг.

-Да, но живееше кротко. Нямаше да посмее да разкрие истинската си природа, Яса го подлуди и няма да е единствен.

-И ще я пожертваш?

-Помогни ми! Сама няма да успея.

-Утре ще тръгнем Лола. Аз и тя. Накъдето ни видят очите. Достатъчно научихме тук. Имаме шанс да оцелеем. Така и пред Лот ще си чиста, ще кажеш накъде сме тръгнали, но ще имаме достатъчно преднина.

-Няма да стане така, приятелю.

Засмя се тъжно.

-Защо бяхте с маски? – попита го неочаквано.

-Моля?

-И двамата не носите Социални маски, а снощи сте били.

-За щастие.

-Да. За щастие, но как се случи.

-Не говорихме ли за друго?

-Да. Говорихме за друго.

-Не знам. Не знам защо е била със Социална маска. Аз просто исках да си спомня чувството.

-Най-вероятно и тя.

-Най-вероятно и тя.

-Нали не си вярваш! Има някакъв отговор на въпроса ми, но не го знаеш. Не го знае и Яса. Плаша се, Витус. За всички ни.

-Предложих ти.

-Пак ти казвам. Няма да стане. Лот знае много добре местата, които тепърва ще откривате. Следи ги. Откакто е избягала ги следи.

Витус кимна. Права беше. Вън от групата, вън от цитаделата бяха уязвими.

-Не можем да я предадем, Лола.

-Така ли! – сурово му рече.

Наведе се, а когато вдигна лице то беше покрито под каменно изражение.

-Скъпа ли съм ти, Витус?

-Скъпа си ми!

-А тя?

-Тя също. Нали не трябва да избирам между нея и теб.

-Защо да не трябва? Дори се налага. Не е ултиматум. Не и поставен от мен.

Погледна нагоре. Продължи:

-И аз избирам: между нея и теб; между нея и всички.

-Пак ще ти предложа…

-Стига с това ваше бягство! Ще дадем нещо на Лот. Няма да е задължително Яса.

Ще е Коломбина. Ще е упоена. Ще я вземеш на ръце. Ще я занесеш на мястото, на което ще те очаква Лот.

-Чакай, чакай!

-Толкова ли е сложно? Под маската на Коломбина може да съм аз, може да е и Яса. В последният момент ще реша коя да упоя. Така няма да ти се наложи да избираш между двете ни – завърши с явен сарказъм. – Така е по-приемливо, нали?

-Ти си лидер на групата ни.

-Омръзна ми, а и май не съм достойна. Защото не мога да остана твърда когато трябва да взема гадно решение. Но всъщност…имам време да реша. Не се знае коя ще е под маската на Коломбина.

-Винаги ще ви разпозная.

-Напротив. Една нощ вече сгреши.

Витус трепна, тогава Лола избухна в смях и му рече, че се е пошегувала.

-Хареса ти като си помисли, че се е случило. Глупчо.

Засмя се и Витус, а Лола каза под нос „Сладка е Яса.”

После рязко се обърна, за да не види сълзите й. Стегна гласни струни за да ги овладее и да не издаде, че плаче, но гласът й продължи да потрепва:

-Няма да е решение, ако предам себе си. Невинното дяволче Яса ще продължи да съблазнява, а да се чуди какво се случва около нея. Някой ден може би ще опознае силите, които притежава. И едва ли ще е за добро, но поне Лот няма да отмъщава. А аз няма да се виня.

Обърна се към него. Беше свалила маската си.

Изглеждаше поне с двадесет години по-възрастна. Излъчваше хладно красиво величие.

-Ако я предам ще се виня! Ще съм при теб и ще ме мразиш, ще те спечеля, но едва ли ще спечеля онази моя част, която никога няма да ми прости, че съм взела…правилния избор.

Пое си дълбоко дъх и направи крачка към него:

-Ти също ще имаш избор. Излезеш ли от цитаделата можеш да отидеш на мястото на срещата. Можеш и да избягаш, без да знаеш коя носиш на ръце. Моли се да съм аз, защото съм по-опитна и имаме някакъв, макар и минимален шанс да се спасим. При всички случаи, нямаш почти никакви причини за угризения. Докато си действал, не си знаел дали предаваш Яса или по мое желание – самата мен.

-Почти никакви причини за угризения – повтори мрачно Витус. – Почти!

-Яса също има шансове. Може да бъде спасена от мен. Може и от теб. Накрая от Лот.

-Няма избор.

-А може би има!

-Какво?

-Може би знае. Или ще научи: защо съм пожелала да се маскираме и двете като Коломбина.

-Ще й кажеш ли?

-Мисля, че трябва.

-Наистина ли ще го направиш?

-Не бях го решила, но сега – да.

-Но как ще й кажеш: „Ето вземи хапчето. Заспи. Ще се събудиш при онзи от когото бягаш!”

-Няма да е точно така. Уча я на един фокус. Ще го разиграем за пореден път. С малко променени правила. Ще знае, че едното хапче е безвредно, другото упояващо. Понеже все още съм по-ловката в ръцете, няма да имам проблем да й дам упояващото…Ако все пак реша да предам нея…Но тя ще знае за тази възможност.

-А ако изобщо откаже да играе?

-Ще знае, че в такъв случай си предал мен, че тя е имала куража да вземе съдбовното решение, което аз не съм посмяла.

Витус наведе глава.

Лола направи крачка към него. Обви го с една ръка през шията и прокара пръстите на другата нежно по гърдите му.

-Така е най-справедливо – прошепна му, – Нали? Ето, че и тримата имаме избор.

Витус кимна, но промърмори:  

-Не ми харесва този маскарад.

-В кой свят живееш? – засмя се Лола.

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.