Гола като вдъхновение (разказ)

Стефан Кръстев

сн. Pixapay

Живееше отсреща, скрита винаги зад щорите. Можех да я видя, ако толкова го желаех. Когато излиза сутрин на работа или пък когато се прибира. Стига да поискам, щях да я пресрещна; да я заговоря; да я поканя на кафе или направо у дома. Би могла и да приеме. Би могло да ми хареса, да ни хареса, или пък да не ни хареса. Можех направо да й позвъня, да се направя на разсеян, на служител в ЧЕЗ, ВИК, кабелен оператор, плашило от колекторска фирма…

Но не, онова, което щях да видя във всички тези хипотетични ситуации, нямаше да е същото, което знаех, че наднича през процепите на щорите. Щеше да е друго състояние на същата жена…

Можех да й издиря телефона. Откакто затворих файла на последния незавършен роман, а с него – и писателските си амбиции, проявявам повече въображение в живота. Не е проблем да издиря телефон на жена, която… не знам как изглежда, нито на каква възраст е или как се казва, нито защо ме интересува, даже… изобщо има ли я.

Долавях я. Там, в отсрещния блок. Завихрени частици фина материя, които се събират във форма, която прилича на момиче. Голо момиче до щорите: по-скоро състояние, в което мракът и светлината взаимно се съсичат, отколкото истинска плът. И все пак толкова изкусителна, колкото истинска плът.

Вместо телефона, открих профила й в сайта, в който публикуваше стиховете си.

Не отговори на първата ми лична бележка. На втората, също. На третата, на четвъртата. Дълго чаках, докато все пак ми отговори. Тогава пръстите ми заживяха свой живот.

Не разбирах добре онова, което ми пишеше. Забравях го бързо. То ми пречеше да я чувствам такава, каквато чувствах, че е зад прозореца. Пръстите ми водеха свой живот. Не ги следях. Те й отговаряха. Тичаха по клавиатурата, изкривяваха пространството, разбиваха го; от експлозията му черпеха енергията, с която се зареждаха. Денем ми служеха; работеха, държаха лъжица и вилица, химикалка, билет в градския автобус, волана или кормилото на колелото. Свечереше ли се, някъде между 18 и 20 (в зависимост от сезона), отивах край прозореца и чаках да дръпне връвта на щорите, за да ги разтвори… Тогава губех воля над пръстите си. Лаптопът се озоваваше на коленете ми, отварях (не помня как) сайта, пишех й. Тя ми отговаряше, прочитах думите, забравях. Виждах как щорите леко се разтварят, очаквах още… Потрепваха.

Въображението ми рисуваше голата й гърда, озарена от утринната светлина.

Каква ти утринна светлина! Беше вечер, настъпваше нощта.

Не помня кога се случи. И как. Вероятно бях писал цяла нощ, очаквал да я видя; вероятно е било време да се събудя, а не съм бил способен да се откъсна от клавишите. Или просто си казах: сега или никога! Докато не успея, няма да спра.

Скъсал бях връзка със себе си. Живеех единствено в сумрака на стаята й. По-скоро съзнанието ми живееше в този сумрак, а нямах нищо освен него – едва мъждукащото си съзнание.

Пробуждах се единствено вечер. По онова време, когато отсреща, в моя апартамент, пръстите ми започваха да играят по клавишите на лаптопа и да я изкушават да отвори щорите. Чувствах я, близо до себе си…

Завихрени частици фина материя, които се събират във форма, която прилича на момиче. Уханен облак, пръски… чувство за жена.

Трябваше да разтвори щорите, или завинаги щях да остана тук, лишен от себе си; непознат. Мъчително чувство, което разкъсва и нея.

Докато ме четеше, ме вдишваше. Потъвах в гърдите й, превръщах се в пулс, топлина; очертаваща се мисъл; желание, което отричаше…

Ден след ден, след ден, след ден…

Влизаше под душа, мъчеше се да ме прогони, превръщаше ме в стих, следващ и следващ, докато накрая не издържа.

Беше като във всичките въображаеми картини: дръпна шнура на щорите, вдигна фланелката си и скри с нея лицето си, а утрината светлина озари голата й гърда.

Тогава излетях навън. Освободен. Исках да се завърна в себе си, но не успях…

Нямаше ме зад моя прозорец.

Там живееха вече други.

Не знам колко дълго беше траяло всичко, но напълно бях изгубил връзка със себе си…

Тя беше мисъл, гола като вдъхновение…

19.03.2020

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.