Из „Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев

pobogomil

„Сам бе заприличал на затворен съдбовен ръкопис, в който бяха записани мистериите на битието.“

„Вярата не може да бъде познание, красота или надежда, тя е велика в съвършената си простота. Трябва да вярваш просто и безпаметно, както дишаш, както пиеш вода и заспиваш, закопнееш ли да я обясниш, тя се превръща в страх.“

„Всяка наша илюзия, която после загубваме е предопределена да се превърне в опора на следващата ни илюзия.“

„Вие може да ме убиете, но сте безсилни да ме накажете.“

„Толкова ли ме обичаш, че искаш да ме убиеш с величие, човеко?“

„Вярно е. Две истини са по-обречени от една лъжа.“

„Светлината е сила, сянката е значение, тя проявява и осмисля светлината.“

„Порокът и добродетелта еднакво смайват, защото еднакво убиват.“

„-Искам да кажа, че животът е постоянно умиране.

-А нима властта е вечно пораждане?“

„И запомни, нечестивецо, всяка непосилна и неизпълнима цел прави хората щастливи.“

„Само мълчанието на много събрани люде е пълна тишина.“

„Сама по себе си любовта е тайнство, ето защо тя убива всяка магия.“

„Когато живееш в духовно смирение с върховете, не означава, че си връх. Когато живееш сред хората, не означава, че си омърсена низина.“

 

Ревю за книгата

 

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.