Из „Кипровец въстана“, Димитър Талев

kiprovec

„И повече за това го смятаха за малоумен, защото казваше направо неща, които никой друг не би се решил да каже.“

„Фанатизмът е слепота и проклятие. Нашето човешко сърце трябва да бъде свободно дори и във вярата ни в бога и разумът ни също да приема свободно истината.“

„Ние учм тоя народ на смирение…О, аз няма да подценя и да унижа най-голямата, христианска добродетел, нокогато срещу нас стои див звяр, ние трябва да имаме здрава ръка.“

„Нашият език е руда, която съдържа най-благородни метали. Обичам да подбирам думите си, ваше високопреосвещество, а нашия език има хубави думи за всяка човешка мисъл.“

„Той виждаше, че копнежът за свобода тлееше във всяко българско сърце, че сега надеждата бе съживила всички българи, но знаеше също, че свободата народна не ще дойде на златна колесница, не ще бъде дадена даром, а за нея ще трява да се водитежка борба, въпреки помощта, която можеше да дойде  отвън. Той виждаше, че всички българи се радваха на свободата, но знаеше също, че не всички бяха готови да я извояват с меч в ръка или да умрат за нея.“

„Беше толкова набожен, колкото мислеше, че е необходимо, за да бъдат в ред и сметките му с господа.“

„Управителят Кемал бей приличаше на стар, добродушен котарак. Легнал на четирите си крака, с подвита опашка, котаракът по цял ден дреме и тихо мърка, но непрестанно дебне със сънливо притворените си очи дупката в ъгъла. Оттам понякога излиза едно лекомислено мишле и ходи дръзко по стаята. Ето и сега се показва от дупката ту муцунката, ту опашката му. О, ако мишлето помисли, че котаракът наистина е толкова добродушен, колкото изглежда, че няма да прекъсне ленивецът сладката си дрямка и ако то пак излезе да ходи по стаята – тежко му.“

„Ти вършиш най-черното предателство спрямо народа си. Ти убиваш неговата вяра.“

„Аз съм времето – измърмори малоумният.“

„Най-често идваше буля Мина Бардичкина, да наглежда и да насърчава мъжа си:

-Само ако успееш да побежнеш, като дойдат пак турците…ще те натикам в миша дупка!

Кроткият Марко Бардичкин се усмихваше покорно, готов от страх пред жена си да умре храбро в бой с турците.“

„Людската приказка може да накара човека да върви с главата надолу. Стига човек да се вслуша в това, което приказват другите. А това прави човек, който няма свой ум да разсъди. Той слуша каквото му кажат людете и един го учи на едно, друг го учи на друго, трети пък н съвсем противоположното, а той се върти като въртележка и може да тръгне с главата надолу. Това става и когато човек няма смелост да слуша собствения си ум, няма вяра в себе си и всеки го учи според своя ум. Даволско нещо е лошата людска приказка – и къща разваля, и дружба разваля, може да очерни човека и съвсем да го забърка.“

 

 

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.