Коста Сивов: Лесно се пише, ако имаш вдъхновение, знаеш как да пишеш и си самокритичен

kosta-sivov

Коста Сивов е писател и преводач, има пет самостоятелни книги, сред които романът „Славянски хроники“ и сборникът с разкази „Хубави неща, лоши неща“. Има награди от редица конкурси и публикации в списания и антологии. Превеждал е автори като Ф. Пол Уилсън, Анди Макдермът, Том Фокс и др.

“Изкривени реалности” започва с герой, обобщаващ една ценностна система, представи на действителността за личност; изградена и завършена личност, съчетаваща стремленията на цялото ни съвремие, но малко след това тази личност изчезва, на нейно място се явява нейната алтернатива, с което сякаш поставяш под съмнение съзнанията ни изобщо, че те са най-същественото, че те са единствената истина. С тази фантастично-психологическа провокация ми напомняш някак на Филип К. Дик, но с нова сила, с нова енергия и нов живот. Сетне идат и тревожните ти въпроси за екологията, за технологията и етиката, за науката и съвестта, за генетиката, за екологията, изобщо – бъдещето на света. Много философия в малка като обем творба. Но въпросите не са зададени пряко, нито пряко са отправени посланията, а чрез приключенията на героите. Рядко е подобно единство между бърз, стремителен, фантастичен сюжет с много приключения и социална ангажираност. Всъщност такова трябва да е творчеството и такова е истинското творчество. Искам да те попитам, кое е водещото при теб: приключението или философията? За да го развлечеш, го караш да се замисли, или го развличаш, за да го накараш да се замисли?

– Интересно е, че ти единствен до момента ме сравняваш с Филип К. Дик, един автор, който ми е повлиял толкова много, че на моменти се питам дали има нещо от самия мен в произведенията ми. Изключително се радвам също, че си разбрал самото произведение и проблемите, които съм засегнал в него. В днешно време читателите предпочитат лесно смилаеми и увлекателни четива, които не ги карат да се замислят особено. Според мен това вреди изключително много на „ползите“ от четенето, но всеки сам си избира какво и как да чете.
В „Изкривени реалности“ си поставих задачата да създам едно психологическо произведение, което да накара читателя да помисли какво би сторил, ако имаше възможността да живее два живота едновременно. Всички си казваме какво бихме направили, ако разполагахме с още един шанс да го направим, но дали наистина ще сторим нещо различно, или просто ще вземем същите решения и ще стигнем до същите резултати.
В процеса на работа възникнаха още въпроси и проблеми, които, макар и вяло, сметнах, че е необходимо да засегна, за да подсиля образите на героите, целите им, мечтите им…
А в пряк отговор на въпроса ти ще кажа, че всъщност за мен наистина са най-важни приключението и философията – защото всяко едно произведение трябва да има смисъл, цел, начало-развитие-и-край, но тези неща трябва да бъдат представени на читателя по интересен начин, а в моите очи този интересен начин е приключението.

Сам копнееш ли за приключения?

Копнея за приключения на страниците на книгите, които ми предстои да прочета до края на живота си. Иначе предпочитам тишината и спокойствието, не съм от хората, които си падат по екшъна (с усмивка).

При тези сложни проблеми, които поставяш, как мислиш, може ли света да се вразуми?

Всички сме наясно с негативните аспекти на нашия свят. Младите хора са изпаднали в апатия и смятат, че няма излизане от калта. Не казвам, че аз мисля другояче, просто разбирането ми за света е малко по-различно – дръж се така, както искаш другите да се държат с теб, ако искаш да получиш добро, прави добро, ако искаш да успееш, труди се. Всяко действие си има противодействие.

Сравних те с Филип К. Дик, съвсем искрено, просто ми беше невъзможно да не го направя, но кажи и други автори, които са с висока стойност за теб.

Обичам изключително много автори, но винаги на челните позиции са Стивън Кинг, Ф. Пол Уилсън, Клифърд Саймък, Робърт Хайнлайн, Дан Симънс, Клайв Баркър, Аркадий и Борис Стругацки, Робърт Силвърбърг, Робърт Шекли, Дийн Кунц, Ричард Матисън, Кристофър Прийст и още много други.

Освен автор си и преводач, кажи повече за това: твои преводи и тези, които са ти доставили най-голяма духовна наслада, най-много са те удовлетворили.

Преводите за мен са друга разновидност на писането. Чрез тях получавам добри уроци как трябва да се пише 🙂 Най-голямо удоволствие досега са ми доставяли сборникът „Демонични песни“ на Ф. Пол Уилсън, който издадохме с Явор Цанев и прекрасното издателство „Gaiana“, и преводите на още двама автори, които за съжаление не мога да разкрия в момента, защото предстои да се появят в скоро време, но в следващото интервю обещавам да го сторя 🙂

Личното ти мнение: имаме ли шансове да стигнем американците поне в литературата? Поне във фантастиката? И като говоря за “стигане” имам предвид не само стойност, но и световна популярност.

За съжаление съм изключително песимистично настроен в това отношение и то не защото нямаме качествени писатели, а защото нямаме абсолютно никаква индустрия. Знаеш, че примерно в Америка, издаването на една книга е доста дълъг процес, в който участват много хора. Това никога няма да се случи в България. Тук авторът е писател, редактор, коректор, понякога и издател, продавач, маркетингов специалист и какво ли още не. Но пък имена като Сибин Майналовски, Бранимир Събев, Донко Найденов, Иван Атанасов, Явор Цанев, Димитър Цолов, Елена Павлова, Валентин Попов и още много други ми напомнят, че надеждата наистина умира последна.

Лесно ли се пише?

Лесно се пише, когато имаш вдъхновение, когато знаеш как да пишеш и когато си изключително самокритичен. В другите случаи не е лесно.

Вдъхновявал ли те е сън?

Въпросът ти е много интересен и удачен. Отговорът е – няколко пъти. Всъщност „Изкривени реалности“ се роди след един сън. Най-хубавият до момента в живота ми. Надявам се произведението да донесе същото удоволствие на читателите си, каквото сънят ми донесе на мен.

Какво ще кажеш още за Коста Сивов? Извън писането, извън преводите?

Един много добър мой приятел има следната приказка: „От малък си върви така“. Та и аз от малък си падам по фантастиката във всичките й разновидности – филми, книги, списания, комикси, музика дори. Преди да се захвана с писането, а след това и с превеждането, се занимавах с музика. Десет години свирех в различни групи, правех записи с тях, изнасях концерти, докато в един момент осъзнах, че музиката е много хубаво нещо, но няма да ми донесе онова, което търся. По образование съм счетоводител, по професия съм специалист логистика, а по призвание писател, но честно казано бих се занимавал с всякакъв вид изкуство, само не с рисуване, защото няма чак толкова странни вкусове 🙂

Кои твои публикации са най-значими за теб самия? Като път, като развитие, като сантиментална стойност дори.

Не знам как е при другите колеги писатели, но за мен най-важното ми произведение е първото ми такова. То се казва „Човекът, който няма да умре“ и в интерес на истината е едно от най-публикуваните ми – намери място в списание „8“, в списание „Светлосенки“ и в сборника ми с разкази „Време във времето“. Надявам се житейският му път да продължава още дълго време. Иначе любимите ми произведения са разказът „Момичето в червената рокля“, новелата „Изкривени реалности“ и романът „Приключенията на отец Ларисий“, който за съжаление още не е видял бял свят, но и това ще се случи, надявам се да е скоро.

При теб фантастиката не е бягство от реалността, а преосмисляне на реалността, но все пак: какво мислиш за фантастичното като избавление?

Айзък Азимов беше казал някъде, че който пише фантастика, може да пише всичко останало. За мен фантастиката е инструмент, който ти позволява да надникнеш в онова, което ни очаква. Хората си дават парите за врачки и гадателки, за да научат какво ще се случи утре, и то обикновено не се случва, а вместо това могат да прочетат едно фантастично произведение и просто да изчакат неговото време да дойде. От фантастиката може да се научи много, но за съжаление малко са хората, които го осъзнават.

Много ли редактираш?

Колкото повече остарявам, толкова повече редактирам (а хората казват, че с възрастта човек ставал по-мързелив). Малко творци осъзнават, че редакцията всъщност е оцветяването на скицата, която са нарисували. Колкото и странно да звучи, дори една неуместна дума може да отблъсне десетки читатели, а това е недопустимо. Колкото повече редактира един автор, толкова повече нови читатели ще спечели. Както вече казах, всяко действие си има противодействие.

Какво мислиш за книгите в електронен и хартиен формат? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

За мен хартията винаги ще си остане най-добрият вариант на книгата, но не отричам електронните издания, даже напротив. Електронните книги са нещо изключително хубаво – можеш да се сдобиеш с такава на мига, не е необходимо да ходиш до книжарницата, да търсиш книгата, да се редиш по опашки (това последното много не важи за БГ), никога не се изчерпва тиражът й, винаги можеш да си я оформиш както на теб ти харесва (шрифт, големина), не заемат място и така нататък. Мисля, че бъдещето е в двата типа книги. Нито хартиените ще изчезнат, нито електронните.

izkriveni-realnosti

 

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.