Monthly Archives: февруари 2016

Из „Княз Борис I“, Димитър Мантов

  „Как с един и същ меч да воювам за различни богове?“ „Тъй е съдено на българските ханове – едно да говорят, друго да вършат, едно да проповядват, в друго да вярват…Пра-прадядо ми Крум заповяда да изкоренят лозята, наказваше със смърт всеки, който …

Четири стихотворения на Павлина Йосева (Pin4e)

  „Под Илчов баир“ Моят град живее под баира,  дето е пораснала душата ми. Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване. Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно – черкви след молебен, чакащи луната – черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер. …

Из „Книга за Софроний“, Вера Мутафчиева

„Ако се родиш, да кажем, призван за живописец, а си се появил в страната на слепците, където няма кой да види, да хареса, да обикне шарената игра на четките ти – ще ли се развиеш тогава в живописец? Едва ли. Творчеството не е …

Из „Последните Шишмановци“, Вера Мутафчиева

„В историята често се спъваме в нелепости (става дума не за отминалия живот, който произволно наричаме история и който си остава тайна, а за неговите писмени отпечатъци – това всъщност е историята).“ „Но напук на всеки разум Мурад колеше поголовно и така допринесе …

Из „Мечът на непримиримите“, Цончо Родев

„Второто е нещо, което обикновено решително избягвам да давам – да давам непоискан съвет.“ „Срещу хора, които стрелят подло из засада, не се отива с гол меч в ръка!“ „Човек не трябва да се ядосва за неща, синко, които са извън неговата власт …

Из „Николай Райнов: събрани съченения, том 1“

  „…И видя една сутрин Адам пред себе си Жена, облечена в одежди от слънце – и диадема от смарагд на челото й. А върху диадемата пишеше: Т а й н а“ „Богомилски легенди“ Николай Райнов „…Блясък на мълния, блясък на меч и …

Из „Сказание за времето на Самуила“, Антон Дончев

„Макар да е минало библейското време, когато първородството се е продавало за блюдо леща, сега родната земя може да се продаде за торба злато.“ „Вдъхновеният певец и мъдрецът струват колкото хиляда войни.“ „Защото, ако пишеш: Видях светлина“ и четецът ти не е видял …

Из „Летопис на смутното време“, Вера Мутафчиева

  „Но на българския инат само пък български инат му излиза насреща; шоп бил Фейзи, Божил пък беше балканджия.“ „Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има …

Из „Левски“, първа книга от трилогията „Балкани“, Яна Язова

„Загубилият сражението не винаги бива победен.“ „Цели петстотин години турците наричаха себе си а г и – господари, а българите наричаха р а я – роби.“ „Човек, който не знае история, няма очи. Той никога не може да се възползва навреме от добрите …

Из „Бенковски“, втора книга от трилогията „Балкани“, Яна Язова

„Тя изглеждаше грозна, с оная грозота, която имат силата и величието, когато са мрачни.“ „Отначало всяка страст е като просител в сърцето на човека – продължи госпожа Евпраксия, – после гост, а най-сетне като стопанин на дома. Чисто обутият човек предпазливо заобикаля калта, …