Из „Цар Симеон“, Димитър Мантов

tzar-simeon„Всички сме прекалено умни, когато даваме съвети на другите и прекалено глупави, когато оправдаваме себе си.“

„Едно „аз“ е викът на несбъднатите ни желания, друго – онова, което са ни внушили, че е наша същност.“

„Немощта заслужава подкрепа, не укор.“

„Песните са като ветровете – едни дълго шумят, други бързо отминават.“

„Когато кучето иска да възвеличае друго куче, нарича го лъв.“

„Какво всъщност е величието на духа?  – питаше се той и отговорът сам идваше в съзнанието му: да си затваряш очите пред дребнавостта на света – хитрини, които лесно се отгатват, ниски страсти, които неусетно разрушават човека и гледаш далече пред себе си – към цел, която другите нито виждат, нито разбират – защото така е съдено в този кратък човешки живот – на един погледа да стига до кръгозора, други да отгатват какво е отвъд…“

„Величието не помръква от калта, която нисшите духом хвърлят по лъчезарния лик.“

„Властта обединява, но съмо външно, истинското свързване на хората тече по невидимите нишки на общите цели и на общите усещания за света около нас.“

„Красотата на воина е оръжието, на кораба платната, а на разумния човек книжовното четене.“ (този особено много ми хареса б.р.)

„Душевната леност е по-страшна от телесната, защото ако втората скове тялото, то първата обрича на самопогубване човека!“

„Има такава мярка – учениците му, следовниците им, техните ученици и техните следовници и така докато живее българското слово ще се помни тоя трескав поглед, ще се леят думите на епископ Климен за братолюбие и странолюбие, защото за него любовта към ближния беше и любов към земята, която те е откърмила, и обич към кръвта, която невидимо ни свързва.“

 

 

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.