Из „Царпетрово време“, Димитър Мантов

tzarpetrowo-vreme„На петдесет и пет години човещ вижда миналото си като изживян чужд живот, излетяла е ароматна течност, останала е само стъкленицата – тя може отново да се напълни с благовоние, но заедно с вдишването на замайващия мирис в съзнанието ти неотстъпно присъства мисълта, че всичко е нагласено.“

„Понякога човек оглупява от щастие.“

„Да стоиш и да гледаш спящ човек е също докосване до чуждо битие – защото спящият е беззащитен, целият е в твои ръце.“

„Но за избраниците – не ония, които са удостоени с власт и богатство и решават съдбата на другите, а за малцината, които като са направили своя избор – повече да не участват в творението на зло – и са намерили сили да избягат от света, живота вече има съвършено друг смисъл – те се връщат към себе си, към онова тайно светилище, което всеки от нас носи в себе си, но рядко осъзнава.“

„Понякога лошото, което сме преживели, ни помага да оценим значителността на собствените си постижения.“

„Какво всъщност означава да си цар?

„Да се разпореждащ със съдбата на другите? Не, това е само едно от правата на властника – и не се знае кой с кого се разпорежда, защото и царят зависи от желанията и стремленията на поданиците си, и те участват в решаването на неговата съдба – дори само с това, че го търпят начело на висшето управление.“

„Само малоумните не мислят за последствията. Какво казва епископ Козма? Чете ли нещо или поучава?

А може би му припомня апостолските думи за умните, немощните и унижените?

Да, само те могат да виждат и говорят истината – без пресмятане на ползата, без предвиждане на последствията от думите и делата…“

„Понякога истинският враг е по-добър от въображаемия.“

„Словото – и писано, и изричано – няма място там, където оръжието говори.“

“ – И наистина съм блажен. Откак се отрекох от всичко, което имах на тоя свят, преминах през други двери. Казано е в писанието: скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда. И с надежда за благодат живея вече няколко години.

– Добре, че двамата с Курт се грижим за децата ти. “

„Ти ми припомни апостолските думи, че ние всеки ден умираме. Да умираме, но незабелязано. А като видим гибелта, всички се стъписваме.“

 

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.