Из „Калуня-каля“, Георги Божинов

k-k„Беше гореща и още потна, или сочна, чуваше диханието й. Ухаеше на хляб. Самата тя беше хляб. Калуньо се надигна да свали тънкия месал на тоя хляб, тя му помогна да го свали – и благовейно го взе в ръце. Беше точно като хляб за гладен, беше проста Като хляб, топла и задъхана, дъхаща като хляб. Беше незабележима и ненужна – беше единственото нещо, от което един гладен се нуждае. И Калуньо я взе като хляб в гладните си ръце.“

„Чувай: Никой не може да знае какво става в две, между двда. Никой. Даже и двете души. Разбра ли? Защото – само в севда душата на човека е истинска. Най-истинска. А истинското човек не разбира и у себе си, камо ли у другите.“

„Ако цял свет е луд и само аз свестен – може да излезе, че лудият съм аз, а не светът?“

„- Аз пък ще ти кажа една – рече той. – Кога си между кьорави, баре едното си око затваряй…

– Хич и не смятам да го затварям между чобани. Защото: кърк-чобан – бир адам. Четиресет овчаря правят един човек…

-Тъй е – отвърна старецът. – Но пред плешивия не се говори за тикви, Калуньаа.

-Говори се. Лисицата знае сто приказки – и всичките са за кокошката.

-Виж, Калуньаа – каза старецът, като се надигна на лакът и погледна внимателно. – Има и такава една приказка: когато неправият е силен, правият излиза виновен…

-Но само тогава, когато тия, дето са около правия, се таят.

-Има и друга една: не режи опашката на магарето си пред хората; един ще каже къса е, друг – дълга е…“

„Поприказвахме си с приказки, а сега да приказваме човешки.“

„Ти нали сам разправяш, че не искаш да се бъркаш, Анджак. Неправият точно това сака – да не му се бъркат. Ще рече – ти му помагаш…“

„Да се разтуриш и разхвърлиш, да съблечеш тялото и душата си. Да бъдеш у дома си…“

„Домът е топъл вир. Гмурнеш се, когато вън реже остър вятър. И ти е добре така, на топло у топлия вир. Но не може да стоиш вечно на топло у топлия вир. Все някога ще трябва да излезеш на тятъра и да поемеш дъх от острия вятър.“

„Като срещнете неверници – убивайте ги…отсичайте главите им…или ги пленявайте…дръжте ги вързани“…Имамът четеше бавно, защото превеждаше направо от арабски, от време на време дигаше глава към Калуньо, като четеше нарочно за него. „…или не намерите за нужно…да ги пуснете на свобода…Не бойте се да ги преследвате…преследвайте ги винаги…дотогава…докато сложат оружие…и ви се подчинят. Ако не се подчинят – да бъдат унищожени…Защото това е джихат…свещена война“…“

„Гостът е като камилата – където го вържат там стои.“

„-Свет голем, по-голем от тебе…Може мине през тебе, убие тебе…

-Може. То божа работа. Ще видим. “

„Нема достлук там, дето има душманлък.“

„По някой път народа…па и някои хора…са като просяка: пуснеш го под одъра – качи се на одъра…Дадеш на просяка краставица – той й намери маана, че била крива.“

„Възможно е той, Калуньо, някъде да е попрекалил, да е грешил или бъркал в него. Човек е, не е кантар, и кантарят греши по някой път…“

„Кой бил казал, че свободата не се давала, а се земала? Глупости. Някой глупец го е казал. Свободата не се дава и не се зема. Свободата се налага с остър нож на несвободните – от други несвободни. И вече не е свобода. Защото нема свобода…Но що е това свобода? Знае ли някой?…Когато устата ти е пълна – с ляб, злато или ракия, или власт, – не мож да приказваш за нищо. Не мож да мислиш за нищо…

И все пак той мислеше.“

Leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.