Из „Василий Врач“, Иван Богданов (1910-1992)

„Не изгониш ли съмнението от душата си, ето ти пътя, върни се там, откъдето си дошел…“ „Кой зъл гений бе натрил този кротък народ в бранните поля и се бе опитал да го направи роб на завоевателя? Кой му беше натрапил силом вярата, …

Три стихотворения от Ана Величкова

ВСЕЛЕНАТА В човешко време е непоберима, с човешки сетива – неизмерима. Дали се разширява или свива? Спокойна ли е или пък пулсира – избухва в мрак, а в светлина умира и пак се ражда, трепет нов намира? Дали е в черна дупка или …

Из „Хан Крум“, Иван Богданов (1910 – 1992)

„Свещени са оскъдните слова на летописците, ала миналото се изявява не само посредством тях. За него свидетелствуват още много други признаци; то продължава да живее в руините на крепости и капища, а браните поля, в следите от старите друмове, в скалите, отразяващи бойните …

“Дневникът на една брюнетка” на Румяна Симова – един поет знае как да говори с мълчание, дори когато пише проза

Това е историята на една съвременна, остроумна чаровница. Трагикомична, автоиронична, разказана с хапливо, но и закачливо чувство за хумор. Забавна, горчива и истинска. Но ако думите ми ви звучат като описание на чиклит – не се залъгвайте. Не е! Нещо далеч по-сериозно е, а единствената …

Из „Царпетрово време“, Димитър Мантов

„На петдесет и пет години човещ вижда миналото си като изживян чужд живот, излетяла е ароматна течност, останала е само стъкленицата – тя може отново да се напълни с благовоние, но заедно с вдишването на замайващия мирис в съзнанието ти неотстъпно присъства мисълта, …

Ана Величкова: Аз стоя на колене от почит към българския език

Ана Величкова е писател, творец с богат творчески и житейски опит, позната на любителите на истинската фантастика. Родена през 1940 г. Има издадени над 20 книги, като първата от тях – „Звезден знак“ (фантастика), излиза през далечната 1978 година. Следват „Пурпурната цефеида“, „Обратната страна“, …

Из „Цар Симеон“, Димитър Мантов

„Всички сме прекалено умни, когато даваме съвети на другите и прекалено глупави, когато оправдаваме себе си.“ „Едно „аз“ е викът на несбъднатите ни желания, друго – онова, което са ни внушили, че е наша същност.“ „Немощта заслужава подкрепа, не укор.“ „Песните са като …

Из „Ювиги Хан Омуртаг“, Димитър Мантов

„Защо ще угаждаш на всички? Ако стоиш прав, от крива сянка не се страхувай.“ „Познатият крив път е по-кратък от непознатият прав път.“ „Лоша е онази шега, в която няма половин истина.“ „Всички умират, но всички еднакво не биват оплаквани.“ „От един и …

“Странните неща” в приказния, но реален свят на Стефан Бонев

Докато символите водят своята безутешна война на територията на разума ни, превърнали са го в свое бойно поле, хвърлили са ни в една или друга позиция на бутафорния си конфликт, наречен „Странните неща“, странните неща ни се случват. В нас и около нас …