Милен Първанов: ТО – вдъхновението, е двигателят на живота ни

– „Пробуждане”, „Окото на времето”, „Изгубеният свят” – това са заглавия на твои инструментали. И не просто инструментали, всеки от тях си има видеоклип с грабващ сюжет, който те пренася напред и назад във времето. Всяка твоя мелодия сякаш е разказ, предимно с историческа и философска, но също тъй приключенска тематика. Кое те вдъхновява повече: приключенията на духа или приключенията на тялото?

– Здравейте! Първо ще се възползвам от възможността да поздравя екипа на вашата медия, която вече повече от 6 години се налага в интернет пространството,  за проявения професионализъм, обективност, талант и отговорност към читателите. Лично за мен „BG Север“ е една от знаковите медии за Плевен и региона, която като плевенчанин редовно следя.

Още от дете проявявах интерес към музиката. Нямам музикално образование, сам съм се образовал и изучавал нотите. Светлина в тази насока ми е отправял дядо ми, който е свирил на валдхорна и баритон с великия Дико Илиев. Няма да крия, че съм много горд от този факт. С времето успях да усвоя няколко музикални инструмента, от които и баритон, но най-близо до мен се оказаха струнните – китарите. Започнах в началото да композирам разни пиески за класическа китара, по-късно рок инструментали и дори имам композирана музика за една национална и няколко регионални кампании. Признавам, че ме привлича рок музиката и отчасти класическата, като в авторските си произведения комбинирам електрически и акустични/класически китари. Свирил съм през годините в няколко рок групи, но вече предпочитам да музицирам и композирам сам, и то предимно инструментална авторска музика. Не се занимавам с музика професионално, като мога да кажа, че произведенията ми нямат нищо общо с каквито и да са комерсиални формати и дейността ми е на ниво хоби. Чрез музиката и видеоклиповете,които правя, се опитвам да провокирам определени неща у слушателя. Понякога темите са малко философски, но много актуални към днешна дата, в други акцентирам на ценностите, морала и позабравения чист патриотизъм. Музиката е енергия. Аз се опитвам чрез нея да предавам определено настроение, целейки припомняне на хората за тяхната истинска същност – за това кои сме ние и каква е нашата истинска цел на земята. Иначе като цяло в забързаното ни сиво ежедневие харесвам динамиката, защото тя ни дава възможност да се усъвършенстваме и развиваме. Икономист съм по образование, от преди 2 години съм и доктор по педагогика със защитена дисертация, свързана с усъвършенстване на системата на управление на професионалните гимназии в област Плевен.

Това е моята встъпителна кратка история и може би ключът на вашия въпрос за това кое и как ме вдъхновява.

За мен вдъхновението е едно състояние на духа, без което нашият живот е немислим, макар че много хора не го осъзнават.  Някои не могат без него, други яростно го търсят, а трети го чакат да се появи ТО – вдъхновението. Смея да твърдя, че ТО – вдъхновението, е двигателят на живота ни. Без значение кой с какво се занимава и какво образование има, вдъхновението за мен представлява покой и същевременно изостряне на всички сетива, насочени в дадена посока, генериращи сила, която ни открехва вратата към духовното развитие. То е една светлина, която се предоставя на човека,за да се развива и твори в положителна насока.

Смятам, че приключенията на духа и тялото са свързани и се пораждат едно от друго. Ето например една разходка в планината би могла да провокира изключителни емоции и вдъхновение, също както и прочитът вкъщи на интересна книга, която би ни отворила безграничните хоризонти на въображението.

– На която и възстановка на исторически събития да съм бил, все се срещаме, а от тези, на които не съм бил, те гледам по снимки във фейсбук. Пресъздавайки миналото, формираме ли настоящето?

– Оказва се, че имам слабост към историята, към древното, към забравеното. Някак си това ме привлича и ангажира вниманието ми.

Именно това ме насочи през 2013 г. да стана член на регионалния клон на Национално дружество „Традиция“ в Плевен. Малко по-късно станах и негов секретар. Дейността ни е свързана с  популяризирането на славната българска история, бит и култура и възпитанието на родолюбие у подрастващите. Периодично в цялата страна организираме и участваме в исторически възстановки, чрез които се опитваме да съхраним българския дух.

Тук, мисля, е мястото и на фразата: Човек, който не цени и не познава миналото си, е обречен да изгуби идентичността си и да се обезличи в настоящето. Аз не искам това да се случи, както и много други българи.

– Имаме една от най-богатите истории, но и от най-фалшифицираните в наша вреда. Имаме ли дълг към истината? Трябва ли българинът да я търси, за да осъзнае своето място и това на човечеството, или би могъл да си живее прекрасно и с измамите, които са ни наложени?

– Благодаря за въпроса. Засягате тема, върху която от няколко години правя собствени проучвания и анализи. През всичките векове българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиции). Няма да коментирам по-новата ни история, ще се насоча умишлено назад, назад в древността – във времената на древните траки. Както знаем всички, за да подкопаеш нещо, е нужно да се насочиш първо към основите му. В тази връзка, във времето „леко“ беше прикривана истината за древната история на България и тракийската култура, която е била навремето на по-високо стъпало от гръцката. Нека обърнем внимание какво казва по темата Херодот, според когото траките били най-многобройният народ на земята след индийците. Въпреки това в редица исторически атласи и учебници, издавани в чужбина, почти нищо не се споменава за траките и те почти винаги са изместени от изкуствено доминиращата и яко фалшифицирана гръцка история.

Ние наистина имаме дълг към истината, въпреки „затъмнението“, в което сме поставени, сме длъжни да я търсим неуморно, да я съхраняваме и популяризираме.

В тази връзка в началото на тази година с група приятели ентусиасти, имащи отношение към античната история, създадохме Античен клуб „Трибали“ – Плевен. Идеята за основаването му е породена от желанието ни да популяризираме един от най-старите народи на света – тракийския, както и да припомним чрез изявите си, че всъщност ние, българите, сме потомците на старите траки, владеели двата полуострова – Балкански и Малоазийски. Наименованието на клуба заимствах от името на древното тракийско племе трибали, което населявало в древността Северозападна България. Първата ни изява беше на 9 и 10 юни 2018 г. сред руините на античен амфитеатър в кв. „Река Девня“ в гр. Девня, където участвахме в грандиозен международен фестивал „Марцианопол – животът в древния град“. Следващата ни изява ще е на 30 юни 2018 г. в гр. Ловеч на историческия фестивал „Мелта, сенките на предците“.

Във вихъра на тракийската еуфория от началото на годината усилено работя и по създаването на нов видеоклип по моя авторска музика – рок инструментал, озаглавен „Епохата на Траките“. В него ще присъстват атрактивни персонажи и множество епични сцени от митологията на древните траки. Всъщност това ще е и първото парче от предстоящия ми нов албум „Пробуждане“, който ще излезе към края на тази или началото на другата година.

– Ако имаш машина на времето, но право само на едно пътуване назад, коя точка във времето и пространството би избрал?

– Интересен въпрос ми задавате. Направо ме изкушавате 😉 Сигурно ще ми отнеме малко време да помисля, но въпреки това няма да си позволя да напускам окончателно настоящето, защото по този начин ще загубя възможността да влияя малко или много на бъдещето.

Според мен всяко нещо във времето и пространството си има точно определена цел, време, място и предназначение. Дори понякога случващите се неща около нас да ни се струват с напълно случаен характер, това не е така. Всяко нещо във Вселената има своята причина, която е тясно свързана със закона на равновесие. Хората трябва да следваме потока на тази хармония, да сме част от нея и да открием своето място в този огромен взаимосвързан пъзел. По-добре да не променяме миналите неща и събития… Ами помислете си, че именно тези събития са знак и са се случили да ни отворят очите за нещо значимо, което по една или друга причина пропускаме и на което трябва да обърнем внимание.

– Нещо повече за творческите ти планове?

– Както споменах към предишния въпрос, предстои издаването на авторски инструментален албум, който съм озаглавил „Пробуждане“. Стилът ще е комбинация от рок и класика нюанси, несъвместим с каквито и да е комерсиални формати, като комбинацията от акустична и електрическа китара ще е водеща. На този етап предвиждам албумът да събере в себе си 12 парчета, като към всяко едно заедно с емоцията която то ще носи ще приложа и словесен еквивалент – послание. Идеята ми е да насоча вниманието на хората към истината за целта на човешкото съществуване. Посланието, което ще носи в себе си музиката ми в албума „Пробуждане“, е насочено към идеята за осъзнаването на човека като уникално същество, търсещо своите корени, място и път към човешко и духовно развитие.

Текстовата част към един от инструменталите, носещ същото име като самия албум „Пробуждане“, разкрива следното: „Открий себе си в океана от отражения! Осъзнай къде се намираш и накъде трябва да продължиш! Отвори вратата на съзнанието си с усмивка и ще видиш красотата на цялата Вселена! Тайната на човешкото сътворение е заложена в самите нас.”

– Седемте книги, които са оказали най-голямо влияние в живота ти?

– Без да се замислям, веднага поставям на първо място един по-скоро комикс, който от ранна детска възраст изигра огромна роля за отваряне на светогледа ми и за подхранване на въображението и любознателността ми. Това, разбира се, е списание „Дъга“. Първият му брой излиза през далечната 1979 г. Имам ги в архив всичките броеве, препрочитал съм ги стотици пъти, отново и отново. На второ място бих поставил „Тайната история на човешката цивилизация“ – Майкъл Л. Кремо и Ричард Л. Томпсън. Трето място за „Спомени от бъдещето“ – Ерих Фон Деникен. Четвърто – „Завръщане към звездите“ – също на Ерих Фон Деникен. Пето – „Доказателство за рая“ – Ибън Алегзандър. Шесто място за „Разчупете навика да бъдете себе си“ – на Джо Диспенза. На седмо място поставям една книжка, която може би трябваше да поставя на второ. Това всъщност са уникални избрани творби на неповторимия Елин Пелин /Димитър Стоянов/. Той ми е любим български писател. Много често, особено когато пътувам, си взимам книжката със себе си. Той е автор, който по неповторим начин докосва читателя, представяйки му невероятни живи и цветни картини от бита на българското село и живота на измъчения ни народ. Четейки неговите разкази, аз се пренасям в един друг свят, точно като с машина на времето. Интересното е, че колкото и пъти да препрочитам разказчетата му, всеки път откривам все нови и нови неща.

– Какво е китарата за теб?

– Китарата за мен е нещо повече от музикален инструмент. Считам я като средство, чрез което мислите и емоциите могат да бъдат предадени „навън“ в такава степен, че да докоснат слушателя, дори да му повлияят в една или друга посока. Всъщност това важи за всички музикални инструменти. Няма да влизам в сложните теории на вибрациите, но доста неща, свързани с влиянието на различните видове вълни и звуци върху човешкото поведение и здраве, са непонятни за повечето хора или се пренебрегват. Например, има някои музикални стилове, които чрез разни похвати целят дори налагането на определени негативни поведения у хората. Ще го кажа по друг начин – мисля, че хората трябва да възприемат музиката като нещо, което се докосва до тях, но не трябва да забравят, че тя може и да ги промени неусетно, било в една или друга посока. Относно разните музикални звезди – изпълнители мога да кажа само едно: „По делата ще ги познаете“. Кой каквото слуша, след време ще възпроизвежда, било то чрез мисли или действия.

– Седемте любими музикални парчета?

– Mark Knopfler – Brothers In Arms;
Joe Satriani – I believe;
Steve Vai – For The Love Of God;
Symphony X – Paradise Lost;
Deep Purple – Sometimes I Feel Like Screaming;
Ер Марък – Българи;
Ер Малък – Тълпата.

– Седемте най-възхитителни исторически личности за теб?

– Исус Христос;
Кан Аспарух;
Цар Симеон І Велики;
Паисий Хилендарски;
Св.Св. Кирил и Методий;
Васил Левски.

– Творчеството ти е вдъхновено преди всичко от миналото, да – има и намеци за близко настояще, дори апокалиптично, но мислил ли си да създадеш клип и мелодия за бъдещето? Такова, каквото го виждаш.

– Да, разбира се. Както знаем, миналото, настоящето и бъдещето са неразривно свързани. Когато правих структурата на моя предстоящ албум, съм се ръководил от тази естествена закономерност. В подкрепа на това ще издам някои от заглавията на парчетата в албума ми „Пробуждане“ – „Епохата на Траките“, „Послание от древността“, Полет към мечтите“, „Окото на времето“, „Изгубеният свят“, „Лабиринт“, „Спомени от бъдещето“ и т.н.

Като допълнение – бях вдъхновен от една книга на Ехих Фон Деникен – „Спомени от бъдещето“. Това е книга, която разтърсва съвременната наука относно произхода на човека и провокира към размисъл. Така в края на миналата година композирах и записах в студио поредното парче към новия албум, което озаглавих „Спомени от бъдещето“.

– Кой е най-големият риск за човечеството?

– Рискът да забравим за заложеното по природа човешко в себе си.

– Защо трябва да се помни историята?

– В този отговор няма да давам примери и ще отговоря умишлено кратко със следния цитат по памет: „Народ, който помни своето минало е готов за бъдещето“. Ясно е какво остава за народа, при който липсват подобни спомени по една или друга причина.

– Какво е мнението ти за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ? Как виждаш бъдещето на двата формата?

– За електронните и хартиените издания ще си призная, че повече предпочитам хартиените, но все пак смятам, че в крак с новите технологии успешно се налагат  вече и електронните. Всичко е въпрос на лично предпочитание. Мога да кажа, че книгите, които харесвам, държа да са си в хартиен вариант, и то там, където им е мястото – на рафта в библиотеката ми. Отчитам обаче и предимствата на електронните издания, като ще спомена един малък пример за това, че доста време търсих една книга, къде ли не, но накрая съвсем случайно я открих в един форум в нета. Така че за всеки влак си има и гари и пътници 😉

Сигурен съм, че и двата формата – и електронният и хартиеният, ще се ползват поне още дълго време. Тук според мен по-важното е самите източници да се ползват. Образно казано – няма значение с коя ръка ще отвориш вратата, щом тя води към една и съща цел – знанието и просвещението.

 

 

 

Comments

comments

Leave a comment