Валентин Иванов: Последната граница сме самите ние

 

Роден е на 1 август 1967 г. в гр. Бургас. Завършва реална гимназия „Димитър Благоев“ в Кърджали през 1985 г. и магистратура по физика със специалност астрономия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1992 г.. Защитава докторат по астрономия в Аризонския университет в Тюсон през 2001 г.

От 2001 г. работи в Европейската южна обсерватория в Чили.

От началото на 2015 г. година работи в централата на Европейската южна обсерватория в Германия.

Още биографични данни.

-Както и да прозвучи – факт е, ти си един от откривателите на непознати за човечеството брегове – екзопланети. Времето на ветроходните кораби отмина, но не и жаждата на душата ни за познание. Сега пътува повече разума ни, телескопа е заменил ветроходния кораб, но без разум, където и да стигне тялото ни, пътешествие все едно е нямало. Приключението на ума е истинското приключение, а тялото е само приносител, но освен учен си и фантаст, кога предполагаш, че тялото ще намери начин да достигне до там, където достигат изследванията на екипите, в които участваш?

-Вярно е, че се занимавам с екзопланети, но не ги търся, а се опитвам да ги характеризирам. С голяма група колеги изследваме вече известни екзопланети по метода на пасажите (наричани понякога транзити). Орбитите на някои екзопланети са ориентирани така, че те преминават между нас и техните „слънца“. При това малка част от светлината на звездата, около една десетохилядна, преминава през атмосферата на планетата и в тази светлина се „впечатват“ абсорбционни линии на химическите елементи и молекулите, които се намират в атмосферата на планетата. По този начин може да се определи както химичния състав на планетната атмосфера, така и температурата и налягането там.

Тези изследвания са много технически и не оставят място за полет на фантазията. Напротив, наблюдателният експеримент трябва да в добре дефиниран и да може да бъде повторен със същия резултат от всеки друг изследовател, независимо от вкусове, предпочитания, религиозна и всякаква друга принадлежности. В края на краищата именно експериментът е границата, където свършва псевдонауката започва науката.

Аз имам двойна връзка с нея. От една страна, чрез науката – фантастиката е прекрасен инструмент за обучение и популяризация. Втората ми публикация на английски през 2009 г. беше в образователен сборник, в който всеки разказ обяснява някаква астрономическа концепция. Аз си избрах ефекта на Ярковски, който е отговорен за миграцията на астероидните орбити. Хубавото на този сборник е, че читателите са гарантирани, защото им дават разказите за домашна и поле дори ги изпитват, за да се разбере какво им е останало в бедните студентски глави.

От друга и за мен много по-важна страна, за мен фантастиката е литература на социалния експеримент. Аз дойдох в жанра не от астрономията, а от романите на Стругацки и Лем, което „деформира“ читателските ми вкусове и все още ме кара да оценявам всичко, което съм прочел, или гледал, или слушал търсейки смисъла и идеите.

-Има ли много екзопланети, в която е възможен живот като нашия?

-Вероятно да. За да се отговори на този въпрос трябва да се открият много планети и съвременната астрономия го прави. Най-успешен в това отношение е космическият телескоп „Кеплер“, но той използва метод, който определя само радиусите на планетите, не и техните маси. Измерването на масите изисква много наблюдателно време на големи телескопи. Радиусите на 4000-5000 екзопланети са измерени, масите – само на десетина процента от тях, и то предимно на по-големите, подобни на Сатурн и Юпитер. За момента може да кажем, че около 1/10 от „слънцеподобите“ звезди в Млечния път имат планети с радиус 0.8-1.2 пъти земния. В Млечния път има 100-400 милиарда звезди, около 5-10 процента от тях са подобни на Слънцето. Както виждате, става дума за милиарди планети, които потенциално биха мигли да бъдат като Земята. За съжаление, това, че планетите имат земен радиус не гарантира наличие на вода, на кислородна атмосфера, и на живот, а само _не_ изключва възможността да има вода, кислород и живот.

-Култова фраза от „Война на световете”, която дължи донякъде своята популярност на едноименния мюзикъл на Джеф Уейн е на астронома, който казва: „Вероятността да има хора като нас на Марс е едно на милион”, в музикалната версия се пее: „…да идват от Марс е едно на милион, ала те идват”. Има ли някакви статистики колко е вероятен подобен живот на планетите, които откривате?

-За сега знаем само за една планета с високотехнологина цивилизация, и колкото и нескромно да звучи, това е нашата. На фона на милиардите земеподобни планети, Астрономът на Хърбърт Уелс и Джеф Уeйн с неговата оценка едно на милион изглежда оптимист. Друг проблем е, че със съвременните наблюдателни средства сме в състояние да открием цивилизация на нашето технологично ниво само на разстояние до десетина светлинни години. По-обещаващо е да търсим цивилизации, които са ни изпреварили, и има хора, които се занимават с това, но за сега без успех. Например Джейсън Райт от университета в Пенсилвания публикува няколко статии за това как е преровил архива на WISE – инфрачервена обсерватория на НАСА, която все още работи, – но все не е намерил цивилизации от Клас III по скалата на Кардашев. Може би напредналите цивилизации губят интерес към пан-галактическата експанзия. Можем само да гадаем.

-Не може да е перманентно чувство, но силно ли е понякога вълнението, че достигаш, както гласи друга култова фраза: „там където не е стъпвал човешки крак”?

-Аз само съм гледал такива места през телескопите, за съжаление никога не съм стъпвал на тях.

-Космосът – това ли е последната граница за човечеството?

-Един бостънски физик, чието име ми убягва сега, се беше пошегувал, че липсата на космически цивилизации е доказателство за съществуването на паралелни вселени…

Шегувам се и аз. По-скоро последната граница сме самите ние.

-Кой е най-големия риск за човечеството?

-Самите ние.

-А най-големия риск за планетата?

-От домашно-приготвените – екологичната катастрофа. От външните – астероидите-убийци. Съвременната астрономия доста добре разбира свръхновите, и е ясно, че скоро няма да има близка сврухнова. А астероидите-убийци могат да дойдат от страната на слънцето и да станат видими буквално седмици или дни преди да се сблъскат със Земята. Преди години, по нареждане на Конгрес на САЩ, НАСА изследва възможностите за патрул, който да следи за опасни астероиди. Иделаният вариант е малък инфрачервен космически телескоп, който да се движи по орбита, подобна на венерианската. Но това е скъпо. Следващото най-добро – по отношение цена-ефективност – средство е строящият се в момента LSST – 6.5-метров широкоъгълен телескоп, създаден специално за да патрулира цялото небе. Очаква се той да започне работа през 2019 година и редовна експлоатация – през 2021 година. Така че и по тази линия се прави нещо.

-Кое ще е по-дълголетно: човечеството или планетата?

-По този въпрос съм съгласен с мнението на динозаврите.

-Какво мислиш за тераформирането на близките светове?

-Вероятно на някакъв етап ще стане реално и достъпно – вече има идеи как да се тераформират Венера и Марс, но истинският въпрос според мен е дали ще е необходимо. Може би много по-ефикасно ще бъде да променим самите себе си. Сещам се за „Новозавладените звезди“ от Джейс Блиш…

-Възможно ли е пътуване във времето? А за телепортацията? Технически осъществима ли е според теб?

-Според съвременната физика пътуването във времето, както и телепортацията, която по същество е движение със скорост по-голяма от скоростта на светлината, нарушават причинно-следствените връзки. За да получим положителен отговор на този въпрос трябва да се промени разбирането ни на света. Което не е малка стъпка, като се има предвид огромните експериментални и теоретични основи, на които стои съвременната физика.

-По-скоро като утопия или като антиутопия виждаш близкото бъдеще?

-Антиутопиите са литературен похват за създаване на напрежение и подозирам, че авторите прибягват до тях в момент на творческо безсилие. Освен това подозирам, че никой, дори най-големите злодеи-политици, на биха пожелали да живеят в антиутопия. Разчитам на здравия разум и на инстинкта за оцеляване да гарантират утопичното бъдеще на човечеството. Но не подценявам и нашата колективна човешка некадърност, която може да ни доведе то антиутопично бъдеще…

-Библиографията ти е много богата и много разнообразна: художествена литература, научни статии, публицистика – най-вече свързана с фантастиката. Имената на няколко които ти са най-скъпи.

-Всичко, което съм написал ми е мило и драго, но най-близки са ми утопично-идиличните приказки, които излязоха някога под колективното ни перо с Кирил Добрев. Става дума за разказите в сборника „Търси се добър юнак“ от 2006 година. С няколко от тях спечелихме награди в конкурсите на издателство „Аргус“.

-Кои са седемте учени, които най-силно са те вдъхновявали?

-Определено първо място принадлежи на Аристил и Тимохарис – двама гърци, които през четвърти-трети век пред новата ера създават първия астрометричен каталог. Много малко се знае за тях, предимно от обширното им цитиране в Алмагест на Птолемей. Те са важни за историята на астрономията, защото за пръв път са дръзнали да се опитат да измерят неизмеримото – небето над нас. Два века по-късно, използвайки техния каталог, Хипарх открива прецесията, а осемнадесет века по-късно Едмънд Халей – същият, който е по-известен с изчисляването на орбитата на едноименната комета – открива собствените движения на звездите.

Следват моите научни ръководители: Георги Р. Иванов от Софийския университет (сега пенсионер), Джордж и Марша Рики от университета в Аризона. Всеки, който успешно е защитил дисертация, ще ме разбере защо съм им безкрайно благодарен.

По-нататък нямам определени предпочитания, но за да изпълня условието на задачата ще добавя Уйлям Хершел, Стивън Хокинг, Карл Сейгън… и май дори станаха прекалено много…

-Седемте романа? И седемте автора от световната литература?

-Първата ми реакция е да предложа седем произволно избрани книги от Стругацки и Лем. Но като се замисля: „Обитаемият остров“, „Трудно е да бъдеш бог“, „Бръмбар в мравуняка“, „Пътят към Амалтея“ (питая особена слабост към оптимизма на ранните АБС), събраните приключения на пилота Пиркс, „Кибериада“, „Фиаско“…

-Кое най-силно те впечатлява и кое не ти харесва във фантастичния жанр?

-Най-силно ме впечатлява способността на някой писатели да изградят позитивен образ на бъдещето. В нашия мрачен свят, където отрицанието е норма и мрачни новини ни бомбардират от всякъде, това не е никак лесно. Свалям шапка и се покланям ниско на Дейвид Брин, Нийл Стивънсън и Тери Бисон, който са водещи представители на това течение.

Не ми харесват чернилката и ужасите, които ни предлагат като норма и принизяването на човека, който едва ли не се подчинява само на животинските инстинкти и не се свени да използва насилие от всякакъв вид.

-Седемте любими филма?

-Аз страдам от силен уклон към италианския неореализъм и съвременните му последователи: „Крадци на велосипеди“, „Мама Рома“, „Осем и половина“, „Животът е прекрасен“, „Рим – открит град“, „Сладък живот“, „Кино Парадизо“. До тук станаха седем, но съм фен на покойния Киселовски и неговата трицветна серия, и ще го добавя.

От жанра: „Бразилия“, „2001“, „Тайната на третата планета“, първия „Соларис“, „Блейдрънер“, „Гатака“, първите „Звездни войни“, „Изпитанието на пилота Пиркс“, „Кин-дза-дза“…

-Какво мислиш за електронните и хартиените книги? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

-Намирам, че електронните са по-удобни за носене, но хартиените имат по-удобен потребителски интерфейс и не им се изхабяват батериите. Преди няколко години уверено бих казал, че бъдещето е на електронните, но наскоро прочетох, че продажбите на електронните книги намаляват, а на хартиените – растат и вече не съм толкова сигурен.

 

Comments

comments

Leave a comment