Гери Йо: Надежда винаги има, въпросът е някой да я потърси

Родена съм малко след като гръмнал Чернобил на Гергьовден и съм се появила заедно с  името си, за да не затруднявам и без това всички изтръпнали хора. Още след четвърти клас реших, че искам да пиша и да чета и отидох на някакъв изпит по литература, защото ми беше скучно вкъщи. Така бях приета в такава паралелка, въпреки ужасния си почерк, после пък – в Езиковата гимназия. Накрая завърших магистратура в Софийския университет преводач-редактор, като през цялото време не престанах да пиша истории, стихове, дори вече романи през гимназиалните и университетските години. Някои от тях никога няма да видят бял свят, но те са били поредно стъпало за твореца в мен. През 2014-а едно издателство повярва в мен (става въпрос за издателство „Монт“) и даде живот на поредицата „Кралицата на здрача” – тогава излезе „Наследницата”, на следващата година я последва „Дългът”, сега работим по третата, последна част.

– Третата книга от епоса „Кралицата на здрача” вече е факт. Къде можем да я намерим?

– Книгата може да се намери в сайта на издателството, по-лесно се открива, а и до сега така ориентирах читателите си, защото в по-малките книжарници са взели по-малко бройки и се изчерпват или не е налична, а и поредицата вече си има читатели, които я следят.

МОНТ: ИЗКУПЛЕНИЕТО, ГЕРИ ЙО

– От опит знам, а и от това, което съм чел за големи писатели като Стивън Кинг, примерно – с неговата продължаваща повече от очакванията му „Тъмна кула” и Урсула Ле Гуин с „Хейнския цикъл”, че е трудно самият автор да ограничи една многотомна поредица и предвидените първоначално като трилогии или тетралогии книги стават далеч по-големи. Има ли някаква вероятност „Кралицата на здрача” да продължи?

– Благодаря за прекрасните сравнения, не знам дали съм ги заслужила. Винаги историята може да продължи или да си има спиноф с някой от героите, но засега трите книжки са си едно цяло и се надявам читателите да са удовлетворени на този край или да ги изненадам, но не и да ги разочаровам.

– Какво се промени от времето на „Наследницата” – първата книга от серията, до сега? В света, в личен и в творчески план. Навярно много неща, но винаги при завършването на голям етап си правим равносметка. Първото, което избива при тази равносметка в съзнанието ти?

– Най-важното за мен е, че героите заживяваха един собствен живот, някои ги заобичаха, други ги намразиха, трети се чудеха как ще се развият отношенията най-вече с двойките в романа. Все пак вече имам цяла завършена поредица, която идва с много нови поуки за мен лично като автор и човек.

– При предишното интервю спомена, че ще продължиш с антиутопия. Придържаш ли се още към проекта?

– Всъщност тъкмо слагам последни щрихи, вече е готов първият ръкопис. Тези дни съм един щастлив автор, с току-що излязла книга и със завършен нов ръкопис.

– А след антиутопията? Върти ли ти се нещо друго? Ако можеш да споделиш, разбира се. Космосът, примерно? Привлича ли те? Смяташ ли да го щурмуваш с някоя от следващите си книги?

– Напротив: след антутопията се приземявам с пълна сила към човешката душа и една сладко-горчива първа любов. Обожавам научна фантастика, но не пиша често в този жанр, освен в някой и друг разказ.

– Ако можеше да избереш пътешествие с дракон или със звездолет, кое би предпочела?

– Определено дракон, те се носят извън познатите ни светове.

– Космосът. Последната граница ли е?

– Не, аз съм на мнението на Брус Лий, че  единствената граница, която трябва да си поставяме, трябва да е липсата на такава.

– Природата. Разумни ли сме с нея?

– Нека се огледаме за миг – определено не! Даже сме безумни!

– Трансхуманизмът като технологично подобрение на човешкия организъм. Заплаха ли е за човешкото или в него е надеждата за продължение на рода ни?

– Човекът е заплашен най-вече от него самия и като такъв май е програмиран за унищожение, преди да достигнем до това, трябва да се научим да борим болестите, които убиват голяма част от населението като мухи, после всичко останало. Само си представете броят на хората, които ще умрат от усложнения на „безобидния” грип само тази година. Да продължи рода не би имало смисъл, ако не оставим добра следа, докато не се научим на съпричастност, няма смисъл да ъплоудваме нечие съзнание. Само вижте колко много техника има около нас и колко достъпна информация, а какво правят с нея повечето хора?

– Какво ти се вижда най-тревожното в настоящия момент за човечеството?

– Егоцентризмът на нашата раса, отказът ни да видим под носа си, но иначе да гледаме към звездите. Лицемерието на човека е най-потресаващо.

– Каква надежда би му дала?

– Не съм аз тази, която да дава надежди, не съм и тази, която я отнема. Надежда винаги има, въпросът е някой да я потърси. Но не стига само да се надяваме за по-добър свят, но и да се опитваме да го направим такъв.

 

 

Comments

comments

Leave a comment