Спаси Мир (Спасимир Тренчев): Техноробството е и робство на ума, ужасяващото е, че му се подчиняваме

– „Тих мрак” е заглавието на новата ти книга, това е и един добър повод за интервю. Самото заглавие е някак нежно, но в тази нежност сякаш има див звяр, усещане за зловеща същност, която всеки момент ще излезе от латентното състояние. Още от първите редове на книгата се разбира, че наистина ще се случат такива неща, но да не разкриваме повече от сюжета, той е майсторски развит, интересен, поглъща читателя. Да излезем извън кориците на книгата… Умееш да улавяш трепета от страховете и да ги превръщаш в изкуство, а как се справяш с личните си страхове – с усещането за „тих мрак”, което неизбежно съпътства всеки живот? 

– Мда-а-а… Всеки пишещ знае, че по-добре се справя със ситуациите, в които поставя персонажите си, отколкото в ситуациите извън книгите. Човек може да преодолее страховете си по няколко начина. Това зависи от нивото му на съзнание. Първо трябва да ги осъзнае, после да има воля да се справи с тях и накрая да намери начин. Като се опитва да отклонява вниманието си с други неща, които му доставят удоволствие и спокойствие. Като се опитва да блокира такива усещания и мисли, дори хора, които му действат унизително и потискащо, и от които не може да научи нищо – нямам предвид само интелектуално. Като не позволява на страховете и на отрицателните мисли изобщо да достигат до него. Вижте как го прави Сия от романа „Тих мрак“. Изкуството е един от начините. Каквито и начини да намери човек, на него му е нужно време, за да успее да се промени. Изкуството обаче със сигурност помага да не бъдем роби на инстинктите си, защото сме повече от едно тяло за задоволяване на физически потребности.

– Какво да очаква читателят от романа ти? Към кого най-вече е адресиран?

– Той е толкова естествен и реалистичен роман, че се отличава 100 % от всичко, което съм написал и издал. Не съм и подозирал, че мога да напиша точно такъв. И за мен е изненада. С него имам усещането, че се намирам на друго място. Моите читатели също биха се озовали на една нова земя, образно казано. Вдъхвал съм от въздуха, който дишат образите ми, чувал съм как звучат гласовете им, виждал съм ги как гледат и как се движат. Цветовете и звуците в „Тих мрак“ много фино се преплитат с онези от предишните ми текстове. Топлината и жаждата за човечност, познати от другите ми разкази и романи, тук са по-наситени и по-мелодични. Едновременно с това обаче напрежението и загадката от „Апартаментът“ също присъстват така силно. В него става дума за вътрешните демони, онези в нас, които ни подчиняват, обезсилват и се борят с по-упоритите човешки души, за да ги омаломощят. Ония демони, които ни карат да страдаме, без да го усещаме директно, а в това време и да причиняваме страдание на останалите. Но ако можем да се погледнем отстрани, ще видим, че това е напълно излишно и нито ни обогатява, нито ни помага да израстваме. „Тих мрак“ е адресиран към всички. Четенето формира съзнание. Ако възрастните успеем да извлечем посланието от книгите и филмите, за да ги преобразуваме в добри примери, а по-младите да осъзнаят, че наистина „същественото е невидимо за очите“, то тогава може да се говори за първата стъпка към промяна на съзнанието, а оттам и промяна на нашата реалност. Третият ми роман е една повратна точка, чрез която творчеството ми прави рязък завой, за да предаде едно различно послание.

– Не издаваш често, дълго ли работиш по книга или по-скоро си отдаден на още много неща?

– Да, във фб се пошегувах, че и аз като Шаде не издавам всяка година. Отдаден съм, няма начин. Учителската работа изтощава и взима много повече, отколкото дава. Романът го започнах преди 10-ина години и го спирах твърде често за дълго време. Появяха се много и различни идеи. За това време издадох два романа, публикувах една безплатна е-книга „Кръговрат“ с къси, наричам ги фотографски, текстове. Написах една дисертация, два къси романа и няколко разказа. От две-три години проучвам материали, свързани с нашата праистория. Прочетох много и различни книги, които извадиха закотвени в мен разсъждения. Тия книги всъщност ми помогнаха да вникна по-ясно в някои мои търсения. Благодарение на тях, романът „Тих мрак“ е това, което е сега. Промяната в мен се предаде и на него. И добре че стана така. Няма нищо случайно. Тези промени са в сюжета, в персонажите, дори в края на романа. Особено там. Мисля, че не бих създал по-добър край от този, който има сега. Това доведе и до смяната на заглавието – три пъти. Ако го бях издал преди пет години например, и можех да видя сегашната му версия отнякъде холограмно, щеше да ме е много яд, че съм избързал.

– Наскоро четох статията ти „Киберпънкът – сбъдващата се научна фантастика”, а и преди съм разговарял с теб, интересуват те нравствено-етичните страни в технологичното развитие. Как смяташ – повече или по-малко ще бъде „тихият мрак” в живота на внуците и правнуците ни?

– Чудя се какъв ще бъде светът – повече тих или повече мрак? Като се замисля, май ще бъде по-тих, от гледна точка на устройствата, и по-стерилен. По-далече от природата. Ще бъде повече мрак от гледна точка на човешките отношения. Но това не е изненадващо. Фактът, че все по-малко си споделяме, все по-малко изразяваме чувствата си, ни прави все по-малко човеци, но повече машини – буквално и преносно. Вероятно някъде в още по-далечното бъдеще духът ще надделее и нещата ще се преобърнат. Хм, надежди… Защото онова, с което ни „упойват“ трансхуманистите, е, че с помощта на технологиите ще станем по-умни, по-силни и безсмъртни. А това е нищо повече от реклама, с която да си пробутват новите технологии и чипове, за да захранваме банковите им сметки. Има някакъв майтап с човешкото общество. Говорят му как в бъдеще го очаква безсмъртие, в същото време редица важни клечки тръбят с доклади, че светът е застрашен от пренаселване. Айде да се замислим върху това и на кого да вярваме. А истината е, че светът не е пренаселен и скоро няма да бъде. Просто има неправилно разпределение на населението по света. Същото е и с храната. Може би един ден не само ще осъзнаем, че това можем да постигнем без тия техноджаджи, но и ще успеем да управляваме нашите вътрешни способности, защото сме по нечий образ и подобие. Ще осъзнаем, че този някой ни е оставил това като дар, за да се развиваме и усъвършенстваме. Съвсем малко е нужно да се замислим над това и да разберем, че е самата истина.

– Развива ли се с технологията и обществото?

– В технологиите няма нищо лошо. Те са необходимо средство в един материален свят, издигнал в култ външното и физическото. В този смисъл обществото се развива. Но фасадно. Поради това студенината заема повече пространство – около нас, между нас и вътре в нас. Това, което не се развива, или изостава, е мисленето. В момента то изживява криза. Техноробството е и робство на ума, ужасяващото е, че му се подчиняваме. Технологиите не са порок, порочно е това, за което и срещу което на човечеството в повечето случаи му налагат да ги използва.

– Променя ли се с развитието човекът?

– Зависи. Някои се стремят към развитие чрез промяната, други се променят, като се отказват от това развитие и слизат по стълбата.

– По-скоро към добро ли се изменя? Или рискува да си доведе гибел?

– Нямам пророчески способности. Засега нещата изглеждат мрачни, но кой знае? Е, все някой знае, но седи отстрани и наблюдава останалите 99 % от човечеството как приемат технологиите, докъде ще стигне техният праг на морал и етичност, на търпимост. Книжни примери – „1984“ на Оруел и „Прекрасният нов свят“ на Хъксли. Останалото са примери от наши дни.

– Написването или редакцията на „Тих мрак“ ти отне повече време?

– Хм… Всъщност писането не ми е отнело време, просто както споменах, твърде често го прекъсвах. Редакциите не бяха много, но бяха качествени.

– Впечатленията за подобен роман се натрупват с времето, съзряват с човека. И дума не може да става за някакъв внезапен творчески изблик и това трябва да е ясно на всеки. И все пак имаше ли нещо конкретно, което да те вдъхнови и да отключи насъбираното в теб?

– Няма нищо конкретно. За разлика от „Плажен масаж“ например, тук с времето се наслагваха различни състояния, ситуации, хора, които с поведението си са оформяли впечатления у мен. Ха, тук се сещам за нещо забавно. Питали са ме: „Няма ли да ме включиш в някой роман“, или дори: „Няма ли да напишеш роман за мен“, ха-ха. Все някой някъде съм го вместил в и между редовете, неизбежно е. Може да е с усмивката му, може с поведението и характера му. Нали знаеш, пишещият човек е наблюдаващ човек и като такъв лесно се впечатлява от всичко. Понякога улавя нещо и си казва – това мога да го използвам. А друг път нещо, което се е стаило в него, внезапно излиза в съзнанието му и той решава, че може да създаде идея или сцена, около която да завърти следващия си разказ или роман.

– И да се върнем към статията ти и сбъдващата се научна фантастика: вярваш ли, че космосът е последната граница? Че е време човечеството да напусне своята люлка Земята?

– Смешно е да мислим, че винаги ще останем на тази планета. Най-елементарен пример – на почти всички хора им се е налагало или ще им се наложи да сменят жилището си. Но не бих казал, че е време всички да се юрнем към друг свят, на друга планета. При сегашните ограничения на скоростта и начини на придвижване е много трудно. Особено за разстояния отвъд Марс. Тук със сигурност животът ще се промени, обогати. Има сериозни твърдения, че най-късно до 100-150 години Антарктида ще се раздели с ледената си покривка, за да се разкрие една красива зелена пелена с нови животински видове около и под нея. Тепърва има да се откриват още много артефакти, които ще променят първо нашето съществуване тук, и второ, нашето разбиране за живота отвъд познатото и отвъд нашата Слънчева система. Наивно, даже примитивно е да мислим, че сме единствените и уникални живи, мислещи същества. Твърде себично и егоистично е.

– Възможно ли е пътуване във времето? И ако допуснем, че е, миналото или бъдещето би избрал за свое първо пътешествие?

– Фактът, че вече има хипотези и различни учени и изследователи правят първите си крачки към това, значи, че е възможно. Защото когато една идея започне да се реализира материално, тя преди това е имала своя нематериален произход. Херметичният принцип го доказва – каквото е горе, това и долу. Пътуването във времето не е свързано само с физическо преместване от една точка в друга, а с мисловно телепортиране в даден времеви период, защото времето е част от измеренията, както стандартните три пространства, които познаваме. Бих отишъл и в двете, от любопитство.

– Кое е най-голямото предизвикателство за настоящето?

– Знам ли? Не мога да ги степенувам. Но едно от тях е да спрем да търсим различията си и да съумеем да мислим извън ограниченията на познатите ни възприятия. Само тогава ще разберем, че има и други сетива, които със сигурност ще променят нас и света.

 

 

Comments

comments

One Comment Showing 50 most recent
  1. РУМЯНА

    БЕШЕ УДОВОЛСТВИЕ ЗА МЕН ДА ПРОЧЕТА ТОВА ИНТЕРВЮ. ОБОГАТИ МЕ

Leave a comment