Янислава Вълкова: Вдъхновяват ме опасните ситуации

Янислава Вълкова е юрист. Омъжена. „Преди изгрев слънце“ е дебютният ѝ роман, но се надява през 2018 година да излезе втората ѝ книга, която в момента завършва.

„Преди изгрев слънце” е трилър, в който пробуждаш тракийската мистика в нашето съвремие. Получава се една много интересна история с напрегнат сюжет, чувствена романтика с привкус на богата екзотика, неразработена достатъчно добре в съвременната художествена литература. В България буквално стъпваме върху съкровищница от тайни, върху земите с най-богатата митология. Ако поработим над това наследство – нещо, което си направила в тази книга – резултатите ще са изключителни, както се е и получило. Но как започна всичко за теб? Как реши да разкажеш именно такава история? Развиващ се в нашата реалност тракийски мит.

– Всичко започна с моя интерес към Еньовден и лятното слънцестоене. Развълнуваха ме древните тайни обреди, които са се извършвали по нашите земи още преди приемането на християнството. Водена от историята в романа, неусетно разбирах все повече за силата на билките и използването им в миналото. Така сякаш естествено изникна името на Залмоксис, един почитан тракиец, който е вярвал в безсмъртието на душата. Мисля, че темите, които засягам са вечни. Енергията на изгрева, магията на танца, има ли живот след смъртта и колко трае любовта…

 

– Кое от езическото ни минало е най-вдъхновяващо за теб?

– Свободата, въпреки че и те доста са се боели да не бъдат наказани от своите богове.

– Какво в съвремието ни, в настоящия момент те вдъхновява най-силно?

– Ще ви изненадам с този отговор, дори аз самата се учудих от себе си. Вдъхновяват ме опасните ситуации. Може би затова в следващата си книга, която скоро ще завърша, обръщам внимание на наболялата тема за отвличанията.

– Какво изобщо, по принцип те вдъхновява?

– Морето, през всеки един сезон. Мога да седя на брега с часове и тогава нищо друго няма значение. Забравям за вчерашните проблеми и тревогите за утрешния ден. Има само сега, шумът на вълните и много вода.  По принцип повечето добри идеи ме спохождат, когато съм сред природата.

– Вдъхновявал ли те е сън?

– Не, но все още не е късно.

– Допускаш ли, че магията всъщност е непозната технология или по-скоро е от сфера на познанието, различна от тази на технологията?

– Магията според мен е сила, която в някаква степен е вродена, като е възможно спобособностите да бъдат усъвършенствани.

– Ако имаше машина на времето, накъде първо би се отправила?

– Бих искала да отгворя мъдро на този въпрос, но тези дни гледах „Завръщане в бъдещето”. Там видях, че може да се върнеш в близкото минало и да си вземеш алманах с резултатите на всички играни мачове, а после да спечелиш на залагания. Шегувам се. Не се изкушавам от пътуване във времето. Семейството и приятелите ми са тук, харесва ми точно това време.

– А възможно ли е според теб пътуване във времето?

– Пътуването във времето се случва, но не говоря за физическото тяло. Според мен, хора като баба Ванга са го правили.

– Кои са авторите които най-силно са ти повлияли? Седем имена.

– Агата Кристи, Михаил Булгаков, Никос Казандзакис, Артър Конан Дойл, Дан Браун,  Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд.

– Освен тракийските, кои други мистерии те увличат?

– Индианските.

– Космосът? Последната граница ли е?

– Много се вълнувах навремето. С часове съм съзерзцавала небесния безкрай и съм си задавала безброй въпроси, но кой знае…

– Много ли редактираш?

– Редактирането е тежка работа и смятам да я намаля. С втората книга ми е по- лесно. Още в самото начало си избистрих максимално идеята, така че да не ми се налага да правя големи корекции.

– Какво е Янислава извън книгите?

– Жена със сто лица – съпруга, майка, дъщеря, домакиня, мечтател, пътешественик…

– Какво мислиш за електронните и хартиените издания. Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– Твърдо съм почитател на хартиените издания. Харесва ми да погаля книгата, да обръщам страниците, но май съм от старото поколение.

Comments

comments

Leave a comment