Ай. Джи. Лилит (Инна Гецова): За моето отворено съзнание нищо няма граници

Ай. Джи. Лилит (Инна Гецова) е родена в Плевен на 23.10.1987 г. Завършва Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Луи Пастьор“ в града. За пръв път прописва на единадесетгодишна възраст с мисълта, че е само хоби. Няколко години по-късно разбира, че писането за нея е нещо повече от просто хоби. През октомври 2014 година „Откраднато сърце“ става първият ѝ дебютен роман, издаден от печатница „Нима“. Година по-късно авторката решава да пусне романа си за свободно четене. Всеки желаещ може да се сдобие с него напълно безплатно.

– „Откраднато сърце” е криминално-романтична история, не съм особено голям фен на жанра, но я прочетох с удоволствие. Възхити ме майсторството ти на разказвач, който увлича, без да желае от читателя си напрягане, трескаво мислене и непрестанно следене какво чете. Влизаш в съзнанието, обсебваш го, караш го да забрави болежки и проблеми, искрено да се забавлява и да мечтае. Въпрос преди всичко на език. Вроден ли е при теб или е развито с много труд чувството да бъдеш увлекателна?

– Не знам дали е вроден (смее се). Ако се върна назад, в началните ми опити да пиша, има голяма разлика в изказа ми и използването на българския речник. С годините в опити за писане и много четене на книги, самата аз забелязвам промяната в писателските ми умения.

Целта ми беше да създам роман, лек за четене, без да натоварва. Защото и аз самата като читател не харесвам текстове, които ме затормозяват, докато ги чета. Колкото до забравянето на житейските проблеми и болежки, това трябва да е крайният резултат, докато четем книги. И ако успее да изгони мислите ни на тревоги, това е добър знак, че авторът си е свършил отлично работата.

Според мен, майстворството на разказвач идва от умението на писателя да изживява дълбоко фантазиите си, докато ги пише. Ако той се чувства като едно цяло с героите си и сюжета, то ефектът ще е същият и за читателя.

 

– Казах преди всичко на език, но не единствено. Едва ли се получава без вдъхновение и желание да напишеш това, което пишеш. Винаги ли крайният резултат е такъв или имаш по-добри и по-лоши опити?

– С вдъхновението никога не съм имала проблем. Даже го имам в огромни количества. По-трудната работа е самото писане (смее се отново). Понякога върви по мед и масло, а понякога се взирам с часове в екрана и не знам как да продължа нататък. Едва ли се случва само на мен като писател. Най-вече винаги изчаквам да ми дойде отвътре, за да седна да напиша няколко реда. Не се получава насила.

Имам три написани книги, като само „Откраднато сърце“ е издадена. Другата е със заглавие „За теб мечтая“, нея, както и „Откраднато сърце“, ги написах в Кипър. Преди смятах, че е доста добра (смее се). Сега никак не съм доволна от тази си работа. След като написах историята за Белинда Уилямс и Райън Стоун и се върнах към „За теб мечтая“, признах и пред себе си, че втората ми завършена книга е много по-успешна и добра. А първата ми написана и завършена книга, когато бях на 17-18 годишна възраст, се нуждае от пълно пренаписване. Което означава, че първите по-сериозни опити да пиша са били просто нужни, за да създам нещо по-добро от тях (усмихва се).

– Много ли редактираш?

– Редактирането е наложително! Особено ако имаш намерението сериозно да се занимаваш с писане и да създадеш нещо, което искаш да предлагаш на широка аудитория. На „Откраднато сърце“ сама правих редакция и корекция, цели две години, ако не са и повече. До такава степен се бях захванала да усъвършенствам ръкописа, че по едно време не исках да отворя файла и да прочета и един ред от него. Да бъда честна, повдигаше ми се (смее се). И сега, ако се зачета, пак виждам разни пропуски. Както е казано, редактирането може да продължи вечно. Или ще обогати текста ти, или ще го осакати. В този ред на мисли, не трябва и да се прекалява с редакцията.

– Спомням си, че имаше един момент, в който пишеше три или четири книги. Беше споделила нещо такова във фейсбук. Искам да знам завършила ли си някой фантастичен роман и ако можеш да го резюмираш с няколко изречения.

– Опитвам се да завърша една идея за фантастичен, научно-фантастичен роман. Планирала съм историята да се развие в две книги. Поредицата носи общото заглавие „Скарлет“, а първата книга е с название „Зората на бунта“. С няколко думи ще се опитам да опиша сюжета. Навлязла съм в научно-фантастичната антиутопия. Човечеството е под строгата власт и контрола на политическата система. Светът се изменя много бързо. А промяната не е в интерес на гражданите по света. В едно малко градче в Аризона група бунтари се надигат срещу системата. Главната ми героиня Скарлет е момиче със свръхестествени сили. Но тя не е единствената надарена. По света има още деца като нея, с най-различни способности. Имам и представители на извънземна раса, която всъщност е коренът на дървото на политическата система.
Това е първият ми фантастичен, научно-фантастичен проект и наистина се опитвам да вложа всичко от въображението и фантазията ми, за да разкажа една интересна история. Много се забавлявам, докато я пиша.
Колкото до въпроса с писането на четирите книги, да, така беше. Но от година съм оставила другите три ръкописа. В момента отдавам цялата си енергия за „Зората на бунта“.

– Кои са любимите ти автори? Седем имена.

– Том Кланси, Пиърс Браун, Майкъл Дж. Съливан, Матю Удринг Стоувър. Май не мога да ги събера седем автори (смее се).

– Кои са любимите ти книги? Седем заглавия.

– „Дъга шест“, „Цветът на закона“, „Повелителят на клановете“, „Героите умират“, „Червен изгрев“, „1984“, „Белият зъб“…

– Какво най-често те вдъхновява?

– Вдъхновявам се от много неща. Музика, картини, човешките лица и най-вече се вдъхновявам от живота.

– Вдъхновявал ли те е сън?

– Да! Даже съм замислила проект по този сън с работно заглавие „Орденът на пазителите“, ще е в жанр научна фантастика.

– Космосът последна граница ли е?

– За моето отворено съзнание нищо няма граници. Живеем във Вселена, която според мен няма граници, а е безкрайна. Тепърва учените размишляват по този въпрос. А аз вътрешно го усещам безкрайно.

– Възможно ли е пътуване във времето?

– Смятам, че е възможно. На квантова основа може и да се отговори на този въпрос, който през десетилетията е интересувал много учени, а и не само тях, но и обикновения човек. Квантовата физика е отдел в науката, на който трябва да се обърне много повече внимание.

– Ако имаше машина на времето, коя щеше да е първата точка, която да посетиш?

– Ако имах машина на времето, щях първо да посетя няколко точки в миналото. Времената на древните народи и култури в Южна и в Северна Америка. Щях да посетя и периода на Ренесанса, а също така и Средновековието. А след това бих събрала малко смелост, за да надникна в бъдещето на човечеството. Трябва да си малко храбър, за да посрещнеш непознатото и неочакваното, за което нито си чел в книги, нито в учебници по история. Лично аз си представям бъдещето мрачно (смее се). Никога не ми е идвала идеята да напиша книга, в която да се пътува до бъдещето. Но защо да не опитам? Не губя нищо! Ще разкажа в един сюжет моите представи и очаквания за света. Даже усещам как в мислите ми се промъква лека идея за нов проект. (усмихва се)

– Какво е мнението ти за масовата култура?

– В момента масовата култура, която наблюдаваме, е в голямо падение. Като дете на 90-те години, живея в носталгия по културата, която тогава наистина съществуваше. Имаше повече смисъл в книгите, филмите, музиката, художествената култура. В днешно време е на мода да няма смисъл, да е лековато, да не носи никакво послание към хората или ако има послание, да е в лоша насока. Но аз, като индивид и част от тази култура, жадувам за неща, които да ме накарат да се замисля, да ме докоснат дълбоко в съзнанието и душата, а посланието да ме доведе до мъдрост. Днешната масова култура много рядко може да ми даде това, което търся в книгите, филмите, картините, музиката… Каква е масовата култура днес? Комерсиална, без никаква оригиналност.

– А за българския интелектуалец?

– Народът ни има интелигентни хора. Участвам в много групи в социалната мрежа за четящи хора в България. Но това, което съм забелязала, е един много тъжен факт. Интелектуалецът в България се плаши да даде шанс на родните творчески личности, което много ме натъжава. Попадала съм на коментари, в които в прав текст си казват, че мнението им за българските творци е, че са пълни бездарници. Покрай такива остри думи се замислям дали си заслужава да предлагам труда на душата ми на българска родна земя? Всички творци градим народната ни култура, не мисля, че заслужаваме подобно отношение. Не съм само писателка, а и четяща личност, и смея да кажа, че съм чела много български автори, които може и да са в подземието на литературата в България, но творят сюжети на световно ниво. И както казах в по-горен въпрос, за мен няма граници. Аз не творя само за сънародниците ми, а и за хората по света. Живот и здраве, „Зората на бунта“ ще бъде преведена на английски и ще я пусна свободно да полети над света.

– Какво е мнението ти за бъдещето развитие на технологиите? По-скоро ще ни спасят или по-скоро ще ни погубят?

– Ай. Джи. Лилит: В зависимост от това в чии ръце ще попадне и от кого ще бъде използвана, технологията може да бъде полезна и да ни развива, а може и да ни доведе зло и да ни погуби. Всичко идва от намерението на хората.

– Какво се надяваш никога да не изживеем?

– Разрухата и гибелта на планетата ни и в последствие изчезването ни като вид във Вселената.

– Какво мислиш за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– Откакто технологиите се развиха чета много повече електронно на телефона ми. Четецът ми е пълен с книги. Удобно ми е да имам под ръка цялата си библиотека. Да е навсякъде с мен. Тъкмо завършваш една книга, докато чакаш на спирката за градският транспорт и се разровиш из библиотеката за следващата. Не съм от онези четящи, които предпочитат книгата от хартия, защото носи онзи аромат и носталгия. Или, ако не четеш на хартия, не си никакъв четящ човек. Четенето и в двата варианта си е четене и това, което носи удоволствието, не е ароматът на хартия, а сюжетът на книгата.

В двадесет и първи век живеем и много неща ще се променят, дори и в сферата на книгите. Както обичам да казвам, нищо не стои в покой и застой, всичко се движи и се променя. Просто едни свикваме с промяната по-бързо, а на други им е малко по-трудно.

Comments

comments

Leave a comment