Александър Белтов: Дори пожълтялата снимка е пътуване във времето

Александър Белтов е роден в София през 1965 г. Магистър по информационна сигурност. Блогър и писател, автор на разкази и романи с фантастичен сюжет и философска насоченост. 

– Вече издаде „Матрикант” и „Фосикър”, книги с изключително сериозен замисъл, с антиутопичен, киберпънк сюжет. Ще ги представиш ли с по няколко изречения?

– Да, книгите са факт и това е облекчение за мен. Написах това, за което размишлявах дълго време, а именно – заслужаваме ли достиженията на науката и използването на високи технологии. Какво може да очакваме да произлезе от неразумното им прилагане. Какви социални сблъсъци се очертават и последствията от тях. Макар книгите да са свързани, в „Матрикант” основната технологична идея се върти около т.н. „трансхуманизъм” – свързването на човек с машина, а във „Фосикър” това е идеята за достигане на сингулярност на Изкуствения интелект (когато ИИ ще достигне и изпревари способностите на човешкия мозък). Действието се развива в близко бъдеще в България, така че българските читатели ще имат рядката възможност да допълват картината в съзнанието си със своите преки наблюдения. Но да спрем дотук, нека всеки читател на романите да си направи заключения трябва ли да се случи, кога да се случи и на кого е нужно това.
Книгите се разпространяват безплатно в електронен формат, така че онези, които имат интерес, лесно ще ги открият. За читателите, които ги харесат и пожелаят да ги имат на хартиен носител, има специално хартиено фен издание. Разбира се, отново безплатно.

– Рискът от технологиите – често развивана тема в ангажиращата фантастика, размислите ти по нея са много дълбоки, а изводите мрачни, но все пак имаш ли и позитивни очаквания, дори в случай, че животът на планетата ни бъде наследен от трансхуманна цивилизация: полукомпютри – полухора? Живея благодарение на три импланта (засега три) и съм благодарен на всеки ден, тоест пак тази технология, която ни и застрашава. Къде е границата между спасението и дехуманизацията? В самата технология ли е или в ценностите ни.

– В самата технология няма проблем. Тя в много случаи е животоспасяваща и това е нейната роля. Проблемът идва от заличаването на ценностите ни. Дехуманизираният получовек-полумашина, захвърлил тленността, но лишен от най-висшите човешки ценности – съчувствието към ближния, грижата за общото благо, социализацията, той ще продължава да стъпва по земята. Всичко това правим с уговорката, че тези технологии ще са достъпни за малцина, онези, които могат да си го позволят. Както вече отбелязахме, превръща се десоциализиран индивид, лишен от съчувствие, спасяващ се „поединично”. В обществото започва деление на основата на новопридобитите способности. От едната страна са „специалните”, а от другата – онези „обикновените”. Сблъсъкът е неизбежен. И това деление като че ли дава отговор на моето отношение към това. Опасявам се, обаче, че поели по този път, връщане назад няма.

– Вярваш ли, че космосът е последната граница?

– Космосът е граница, но дали е последна, не знаем. Може би след нея ще има друг вид граница, която човечеството също трябва да преодолее, за да излезе от черупката си. За това ще имаме сили едва когато се научим да използваме енергийните ресурси на Вселената. Тоест, да оцелеем и да се развием като цивилизация. Засега можем да използваме ресурсите само на нашата собствена планета – цивилизация от нулев клас (за справка погледнете скалата на руския астроном Николай Кардашев). Предстои да се научим да използваме възобновяемите ресурси на нашата планета, след това на нашата звезда, галактика и т.н. Да овладеем енергията. Засега, обаче, това изглежда твърде далечно.

– Възможно ли е алтернативно развитие на човечеството? Достига определено технологично ниво, след което се обръща към развитието на духа?

– Надявам се на това.

– Възможно ли е според теб пътуване във времето?

– По тази тема имам един шеговит разказ, озаглавен „Не вярвяйте в духове!”. В него самият Гений се уверява в това, че невероятното, станало възможно, все пак си остава невероятно, за което той намира доказателство.
Имайте предвид, че всеки отпечатък, всеки артефакт от миналото, дори пожълтялата снимка, е вид пътуване в миналото.

– Бихме ли се разбрали в настоящия момент с други цивилизации, без да променяме ценностите си?

– Убеден съм, но това е отделна тема, че най-вероятно е имало вече контакт в далечното ни минало и макар да не сме били в позицията на силния, сме оцелели. Защо и сега при един такъв контакт да не оцелеем? Как ще се отрази на ценностите ни? Трудно е да се прецени, освен ако не ни бъдат вменени нови „Божи” заповеди.

– Какво най-вече застрашава човечеството?

– Алчността на човека. Стимулирането на безогледното потребление на ресурси, стоки, храна. Всичко това, за да се гарантират печалби на компаниите – производители. Егрегорът – консумация, сега. В този момент и колкото повече – толкова по-добре. Жалкото е, че този егрегор изобщо не беше познат в нашата страна преди тридесетина години. Да не забравяме и стремежа на безумците, разработващи Изкуствен интелект за военни цели.

– А кое е спасението му?

– Ако не се „нулира” сама, човешката раса трябва да намери начин да започне експлоатация на космоса, на ресурсите, с които разполага, и то в най-скоро време. Да еволюира в следващия тип цивилизация по скалата на Кардашев. Необходимо е да се намери политическият инструмент за обединение. Под едно общо управление, всеобхватно, планетарно, ще има шанс целият технологичен устрем да бъде насочен навън, към звездите.

– Много ли редактираш?

– Да, като разчитам и на външни редактори. При мен творческият процес е разделен на три почти равни по време действия. Първият от тях е замисълът и изчистването на идеята. Тук рисувам множество схеми, т.н. „mind mapping”, което ми помага да „видя” цялата картина. Следва самото написване на текст, и накрая, третият етап е редакцията. Процес, който както се вижда от така представената схема, е равнопоставен на другите два. Така че, да, редактирам много.

– Вдъхновявал ли те е сън?

– Не. Макар да имам в някои от творбите си описани съновидения, самият аз не съм ползвал идеи от тях. Това са преживявания или по-точно пренощувания, които са твърде лични, за да се изкушавам да ги представям.

– Седемте автори, които най-силно са ти повлияли?

– Затруднявам се с изброяването им, но със сигурност искам да отбележа едно име: Филип Дик.

– А седемте книги?

– С възрастта интересите ми се менят, средата се променя, настроенията, стремежите и всичко това оказва влияние върху личността ми. Ако сега изредя тези седем книги, рискувам след известно време да искам да ги променя. Нека оставим този въпрос без отговор.

– В съвременната българска фантастика намираш ли имена на световно ниво?

– Съвременното световното ниво на фантастиката не е чак толкова световно, ако мога така да се изразя. Разбира се, имаме много добри автори, но се страхувам да изброявам имена, за да не пропусна някого. Ти със сигурност спадаш към тях.

– Как виждаш близкото настояще в България?

– Описал съм го в книгите си, но се надявам да бъда опроверган.

– А в света?

– Трябва да оставим поне искра надежда. Обнадежден съм.

– Що за човек е Александър Белтов извън книгите?

– Съпруг, баща, държавен служител. Имам странно хоби за човек на моята възраст: обичам да карам виртуални състезателни автомобили на компютъра, като понякога се състезавам онлайн. Пътувам, когато имам възможност за това. Харесвам звученето на старите рок групи и разходките на открито. Не харесвам да ме вали дъжд.

– Какво мислиш за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ? Какво е бъдещето на двата различни формата?

– От известно време предпочитам електронния формат. По-удобен е за четене и не заема излишно пространство. Все пак хартиеният формат ще продължи да има своя чар, например като подарък за близък човек.

11.09.2017 г., Анкара

Comments

comments

Leave a comment