Атанас Славов: Изтичането на мозъци в чужбина означава изтичане на интелигентни читатели

Атанас Петков Славов е роден на 29 юли 1947 г. в Бургас.
Инициатор и основател на един от първите в България клубове на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“ през 1968 г. в Бургас.
Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (1974–1989 г.).
През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и на IV-та част в колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“ – първата по рода си изследователска книга в България. Активен организатор на „Фестивалите на фантастиката“ в София и Пловдив, а по-късно и на конвента „Булгакон“.
През 1990 г. участва в създаването на „Орфия“ – първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 1991–1992 г.
Основател и главен редактор на списанието на английски език ORPHIA.
Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели ’89“, „Нова българска фантастика ’91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.
Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на „Курс по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 1980–1990 г.
От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.
През 2007 г. заедно с Калин Ненов учредява фондация „Човешката библиотека“. Като част от дейността на фондацията съставя и издава алманаха за фантастика и бъдеще „ФантАstika“, чийто пилотен брой „ФантАstika 2007“ излиза през 2008 г.
Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.
Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1980); „Млади художници-фантасти“ (1981); „Образите на фантастиката“ (2006).
Междувременно е работил като сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и др.

– Минаха няколко месеца от последното ни интервю, а от тогава почти всеки ден се сещам за въпрос, който съм пропуснал да ти задам и за такъв, какъвто бих могъл да ти задам. В този период излезе и алманах „Фантаstika 2016” и още като хванах това невероятно произведение, срещнало толкова силни човешки стремежи, за да ги съчетае в един, осъзнах, че това е истинско събитие в родната ни култура, не само във фантастиката. Какво е този алманах? С какво е продължение на алманасите „Фантаstika” от предишните години и с какво е най-вече различен?

– Различен е само по формата на издаване от издателство „Артлайн студиос“, новата корица, предложена от издателството, новия автор представен в 3Д, новото ниво на критичност, което сме си позволили в раздела „Съзвездие Конатъвър“. Във всичко останало алманахът си е все същата територия, защитена от цинизъм, зомбификация и феодализация, завладяваща книжния ни пазар.

– Кое е поредното предизвикателство пред Атанас Славов? Какво да очакваме?

– То е свързано със съвместната ни работа с издателство „Артлайн студиос“, което възприе цялостния ни възглед за фантастиката и пожела да издава нашия творчески продукт. Очаквайте литературната поредица „Съзвездие БГ“, която ще започне със сборника-визитна картичка „Фантастивал в Европолис“ – антология, представяща 26 автори от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. През 2018 г. очаквайте авторските томове на творци като Григор Гачев, Николай Теллалов, Георги Малинов и дебютната книга на Мари Паскалев „Подземни облаци“. Паралелно ще текат малките поредици „Фантастихия“ (стихосбирки фантастична поезия) и „Фантастология“ (история и теория на фантастиката). Без аналог в българсктото книгоиздаване ще са албумите „Български художници фантасти“ и „Планетариум имагинариум“ с твърди корици и размер 30 на 30 см. Със самия алманах от началото на 2018-а ще се случи дългоочакваната трансформация – става по-тънък (200 стр.), но ще излиза всеки три месеца!

– Ти си един от най-големите български активисти във фантастичния жанр и един от най-големите мечтатели, останали в страната ни. Като такъв, очакваш ли в България някой ден да си имаме един хубав научно-фантастичен франчайз? С пълнометражните филми, със сериалите, с книгите от различни автори, описващи един свят и едни герои?

– Едва ли. Такъв франчайз би искал минимум стохилядна чиателска аудитория, което за нашите мащаби е нереално. Например, всички качества за такъв има романният цикъл на Николай Теллалов „Да пробудиш драконче“, но изтичането на мозъци в чужбина (инженери, лекари, учени) означава и изтичане на интелигентните читатели на фантастика.  А и споменатите феодализация, зомбификация и вампиризация на книжния пазар доведоха единствено до избуяването на български „свръхестествен романс“ от знойни жрици като Дюлгерян, Василиса Мей и др.

– Приемаш ли, че космосът е последната граница?

– В географски смисъл да. Но за движението навътре, към дълбочините на психичното и виртуалното – тук граница няма. Аз смятам, че истинското развиващо се човечество ще се разраства едновременно в двете посоки.

– Какво мислиш за пътуването на времето? Възможно ли е и извън сюжетите на книгите?

– По този въпрос съм 50 на 50 вероятност да е възможно и да не е.

– А трансхуманизмът и кибернетизацията на човечеството? Като че ли всеобщото мнение е отрицателно, дори апокалиптично. Но все повече ми се струва, че това е крайност, предразсъдъци и една крайна ретроградност, която за жалост е сковала и духа на много фантасти. В това число включвам и себе си, на бъдещето гледах предимно като поле на антиутопия и социални сатири, засягащи най-вече обезличаването на човек от технологията. Но точно на мен трябваше да се случи тъй, че животът ми да бъде спасен от три импланта в сърцето. Докато операционната маса ме носеше наляво-надясно, нагоре-надолу между мониторите и траеше процедурата, а аз идвах на себе си и честно, много се забавлявах, защото ми изглеждаше като в сцена от стар фантастичен филм, в който по-развита цивилизация е отвлякла земен човек в космоса и прави изследвания, си дадох сметка, че интелектуалните достижения са преди всичко в името на живота, преекспонира се с рисковете и имам дълг към това човечество: малко по-позитивни книги за бъдещето ни. От предишни разговори с теб ми направи впечатление, че това е и твоята позиция. И винаги е била. По-позитивната. И все пак: ако машините спасят цивилизацията на цената на това, че започнат да контролират живота, това човешка цивилизация ли ще бъде? Или на разум, намиращ се на следващо еволюционно стъпало? Какво е най-доброто, което очакваш от близкото бъдеще? Кои са най-големите ти опасения?

– Фантастите по традиция интерпретират тези тема като антиутопични предупреждения или сатира, за да могат да бъдат „проиграни“ и осмислени вариантите на негативно приложение на тези технологии и това да не се случи наистина. Но относно това дали ни чака такова бъдеще, смятам така: При съществуващата ценностна система на човешките племена, боричкащи се за надмощие, всяко приложение на такива хай-технологии довежда да край на цивилизацията. Единственото възможно бъдеще на човечеството е в това то да преодолее различията, другите алтернативи са липса на бъдеще, финализъм. Но тъй като днешната НТР, погледната от системна гледна точка, е „свръхсложна динамична вероятностна система“, в нея са задължителни флуктуации от рода на „черните лебеди“ (термин от хаотиката), тоест открития, които променят вектора на самото научно-технологично развитие и го изваждат от „потенциалната яма“. А такива „черни лебеди“ са лош обект за фантастиката, защото никой не знае как изглеждат или биха изглеждали, докато не се появят. Иди ги описвай 🙂

– Кое от миналото би предпочел пред това от бъдещето?

– Принципите за чест и достойнство.

– Кое е онова, което най-много се радваш, че човечеството е оставило в своето минало?

– Канибализмът и робството, априорното притежаване на други разумни същества.

– Най-добрите фантастични филми през последните години?

– Преди всичко на Люк Бесон, последния европеец, който устоява на американската доминация („5 елемент“, последните 15 минути на „Люси“, „Валериан…“), „Утреландия“ (изумителен пробив във футурологичния догматизъм на Холивуд!), „Аватар“.

– Най-големите ти очаквания от световната фантастика? Отнася се за близкото бъдеще – заглавие на книга или филм, които гориш от нетърпение вече да са излезли.

– В литературата: двете велики фантастики – англоезичната и рускоезичната, боледуват от своите чудовищни паразити, които им изпиват силите (пиша статия за това, която ще излезе едновременно на руски и английски език), но очаквам всяка нова книга на Брин, Беър, Уотс, Геймън, Суарес, както и на Пелевин, Громов, Олди, Дяченко.

В киното: продълженията на „Аватар“, които отварят нови врати на визионерското кино, продължението на сериала „Експанзия“. И, ще споделя нещо напълно фантастично от кухнята – мой приятел, български режисьор, се готви за екранизация по „Часът на бика“ на Иван Ефремов. С продуцент сина на Андрей Тарковски. 🙂

 

Comments

comments

Leave a comment