Стелла: Да се направят силни, дръзки и красиви еротични сцени е много трудно

st1

Романът „Отхвърлени“ на Стелла (Стела Илиева) беше представен с грандиозен спектакъл на Пролетния базар на книгата в НДК, предстоят още представяния – в Пловдив, Стара Загора и др. С чаровната авторка разговаряме как се организира едно представяне, каква е цената на успешното печелене на аудитория, как се пишат добри еротични сцени…

– Представянията на „Отхвърлени“ са истински спектакли, трудна ли е подготовката на такъв? Какво ти коства?

– Следвам принципа, че подготовката винаги се вижда, липсата й също. Затова не пестя сили, енергия и време. Всичко е обмислено до най-дребния детайл. За събитията, които организирам, се доверявам на около десет човека професионалисти – дизайнер, който изработва визията за покани и рекламни послания в Интернет, актьори, танцьори, личен асистент, фотограф. Винаги питам и искам мнението им за предвиденото от мен, защото, признавам си, понякога имам абсурдни идеи.
Относно финансовата част ще кажа, че всяко нещо си има цена. Но в момента, в който се изправя пред публиката, никога не бих се сетила колко пари съм похарчила. Не бих си го помислила дори. Това е като да купиш подарък на любим човек. Тогава цената няма значение.

– Заслужава си да се отбележи, че по време на Пролетния панаир на книгата, направи нещо изключително в НДК. Това ли беше най-доброто до този момент или имаш по-любими представяния?

– До момента участието ми в Културната програма на Пролетния базар на книгата 2017 в НДК е моето най-любимо представяне. Беше наистина грандиозен спектакъл. Нито едно свободно място за сядане, пълни стълби и тераси с хора, чиито погледи бяха отправени към сцената. Както се казва, игла да пуснеш, няма къде да падне. Да, замисълът и сценарият бяха мои, но аз постигнах този успех благодарение на усилията на хората от екипа. Затова си позволих на финала да ги анонсирам и да ги поканя на сцената. Честно казано, смятам следващите събития да са по-семпли, за да може вниманието да се концентрира върху книгите, а не върху шоу програмата.

– Посреща ли се с интерес книгата? Все пак тя е за историята на България, при това си подходила така, както никой друг автор до сега, поне аз не съм забелязал, а съм фен на българския исторически роман. Важен е интересът към нея, доволна ли си от него?

– Подходът за изграждане на произведението е моя творческа импровизация. Пренесох действието почти два века назад във времето, за да акцентирам на ценностна система, различна от нашата днес, но като фокус запазих вътрешния свят на героите и техните междуличностни отношения. В това се крие силата на писането – да бъдеш различен, да имаш твой собствен почерк. Ще съм неблагодарна, ако кажа, че не съм доволна. Но нали знаеш, човешкото око е ненаситно. Винаги искаме повече и повече. Аз избирам да бързам бавно и се радвам, че моята аудитория не спира да расте. И точно тук е моментът да се обърна към всички приятели, читатели, почитатели и да им кажа – благодаря, че Ви има.

– Как се чувстваш когато облечеш народна носия?

– Обличането на носия е обосновано от тематиката на книгата. Не е случаен избор. Усещането, че всяка фибра от мен вибрира на друга честота, изпитах два пъти – при първото представяне на „Отхвърлени“ и при гостуването ми на щанда на издателство „Монт“ по време на Панаира на книгата. Всички гости бяха възхитени от красотата на българските шевици и ме поздравиха за избора на визия, с която представих книгата.

– Да поговорим за еротичното в романа. Много е, силно е, дръзко е, красиво е. Какво ще посъветваш тези, които пристъпят към правенето на еротично описание? Кога се налага? Защо? Какво е най-важното в него? Трудно ли е?

– Да се направят силни, дръзки и красиви еротични сцени е много е трудно. Истината е, че няколко пъти назад във времето опитвах да пиша за секс, но нито веднъж не ми се получи. Все нещо не си беше на мястото. Ще си призная, че за това ми помогна Емануил Видински (нещо, което той сега ще разбере) след поставена от него задача за секс сцена в курса по Творческо писане. Разбира се, аз отново не се бях справила, а той така добре ми се накара, че ми просветна къде бъркам. След това дадох текста на сцените на трима приятели, за да чуя тяхното мнение. Важно беше да се доверя на хора, пред които няма да умра от срам и ще са достатъчно обективни и критични. След като първият ми каза: „Махни ги тези детайли веднага“, другите двама нямаха забележки. В крайна сметка се получиха силно въздействащи еротични сцени.
На авторите, които се опитват да спечелят внимание по този начин, бих казала да внимават, защото границата между еротика и порнография е много тънка и често желанието за ефект се превръща в дефект.

 

st3

 

– В кои градове още ще гостуваш? Да те очакваме ли и в Плевен?
– Предстоят срещи с читатели в Пловдив на 14 юли 2017 г. от 18,30 часа в Културен център „Тракарт“ и по покана на „Пътуващите книги на Стара Загора“ на 21 юли от 18,30 часа на „Нашето място“ в Стара Загора.
С удоволствие бих гостувала и в други градове, но ми трябва време да поработя за аудитория. Ще се радвам в подходящ момент да се срещна и с читателите в Плевен.

 

st2

 

Още за „Отхвърлени“ и за Стелла четете тук: „За еротиката в романа на Стелла „Отхвърлени“ и тук: „За „Отхвърлени“ от Стелла“:

Comments

comments

Leave a comment