За еротиката в романа на Стелла „Отхвърлени“

stella

Тривиална истина е, че границата между еротика и порнография е тънка, много тънка; че не е ясна, а някъде липсва; че в крайна сметка не е толкова важна; и като всяка граница може да бъде освен мироопазваща, и твърде ограничаваща.
В изкуството е важно без да забравяме ограниченията, да ги превъзмогваме понякога. За да се получи нещо ново, интересно, живо.
Да ухае, да диша, да настръхва.
Независимо, че е само текст, само думи.

Трудно е да се пише и литературно, и еротично точно заради особеностите на границата между еротика и порнография. Не всеки е способен да върви по нея. И това не зависи само от литературните му възможности; защото може и да е гений, но сексуалните сцени, описани от него, да са всичко друго, не и еротика. В някои случаи заради своята самоувереност да преминава границата и да навлиза твърде дълбоко в територията на порнографията, в други – да стои твърде далеч от нея… И да си пише научно-задушлива естетика, в която липсва чувство, липсва трепет, каквито сюжетът му изисква.

Когато се говори за литература и еротика, важно е да се направи и уговорката, че има разлика между литература в еротиката и еротика в литературата

За първия вариант (литература в еротиката) не ми се говори. Романа „Емануела” съм чел преди двадесет и четири години. Заради философията – доколкото я има, доколкото е уместна (напълно неуместна е), от чисто любопитство. „50 нюанса сиво” не издържах: провокира ме – да, почувствах се омърсен и измамен. Това за мен не е литература. Но може да греша, да не съм компетентен.

За втория вариант (еротика в литературата) мисля, че имам какво да кажа. За „Лолита” думите ми ще са малко, а и безсмислени. В случая поне, защото имам други цели. Друг път може би ще пиша за тази гениална творба, но и да не напиша, толкова е написано за нея, толкова ще се пише, че и с мен, и без мен ще се чете и ще се чувства. Колкото и красива да е, и колкото и брутална; колко парещи, чак болезнени да са истините, в които живее изтънченият естет; макар да е пословична и неизбежно да се свързва с всеки разговор за еротика в литературата; и при условие, че „Лолита” е една от любимите ми книги – в нея не откривам любимата си еротична сцена. И нито една сцена, която да се доближи до класацията ми от любими еротични сцени. В послеслова обаче Набоков дава много насоки и критерии за оценяване и различаване на едно литературно четиво от еротично. Литературният текст в еротично четиво трябва да е лек, пълнеж; измама, която да слепи и предаде цялост на разпокъсаните сценки. Насоките му са много добри, почти същите критерии споделям.

Има по-лош вариант от чисто еротичното четиво: когато не се налага, а все пак се вмъква, за по-голям интерес сексуална сцена. Звучи фалшиво, безвкусно е. По-добре да се пропусне когато се налага, отколкото да се опише когато не се налага еротична сценка.

Но най-добре е, когато е на мястото си и е описана добре. И след толкова много приказки, нека бъда конкретен.

Любимата ми еротична сцена е на Лев Николаевич Толстой във „Възкресение” – когато младият княз Нехлюдов прелъстява младата Катюша Маслова – селската природа, ефирността, невинността, неопитността на героите, уменията на художника да извайва картината. Но тази сцена се чувства с върха на кожата, по-скоро се любят духове, играта е като съновидение, абстрактна, осезателна, но без реални контури.

На второ място си слагам сценката от палатката на семейство Бремън, по време на медения им месец в романа „Кухият човек” на Дан Симънс. „Кухият човек” е научно-фантастичен роман, на моменти хорър, а Бремън са двойка телепати. И докато се любят телата им, се любят и умовете им, и въображенията им. Много силна, много чувствена.

До „Отхвърлени” на Стелла, отхвърлях описанието на самия сексуален контакт. С други думи – литературен вариант на правила от киното. Камерата да размазва; да не се вижда самият акт. Тук си поставях границата между порнография и еротика…

Световната литература не ме разубеди, че не съм прав. Направи го Стелла. В двете сценки, в които описва с подробности, с детайли. Без да се губи литературността. Картинката става по-натурална, много по-натурална, но с това само по-жизнена….

А романът е исторически. Романът е за нашите предци, за бита… За природата ни. И това, че с еротизма го е направила по-жизнен, е изключително постижение на художничката.

Comments

comments

Leave a comment