Ина Крейн: Обожавам балканската душевност и уникалност

Илияна Каракочева (Ина Крейн) е родена на 20.08.1966 г. Завършила е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След това специализира Социолингвистика и Английски език и литература в Пловдивски университет ”Паисий Хилендарски”. Работила е като редактор в общински вестник “Костенска трибуна”.

Автор на книгите „Хей, здравей“ (детски стихове), „Рисувай с мен!“ (детски стихове), „Евтина кухня“ (кулинарни рецепти), „Време за възкръсване“ (поезия), „Балкански ветрове“ (разкази), „Късмет до поискване“ (роман), „Сърцето пита“ (разкази), „Роднинци“ (разкази), „Къщата с петуниите“ (разкази), „Четири“ (поезия, съвместно с Весислава Савова, Иван Христов и Павлина Гатева). Носител на десетки литературни награди. 

13474951_1328229120544158_5844745387627765772_o

– Веднъж те сравних с Бредбъри. Поводът беше „Късмет до поискване” (с подзаглавие „Малък македонски роман”). Заради чистотата и самобитността на младежките впечатления. Така е в произведенията на Рей Бредбъри за Дъг, най-известното от които е „Вино от глухарчета“. Същите усещания създаваш и ти в „Късмет до поискване”, има я младежката сетивност, и не по-слаба е поезията в проза. За втори път ще те сравня с големия майстор. Този път заради книгата ти „Сладко от маслини” и криминалната нишка в магическата атмосфера, както е в книгите му „Смъртта е занимание самотно”, „Гробище за лунатици”, „Хайде всички да убием Констанс”. Въпреки паралела, става въпрос за различни светове и култури, разбира се. Над всяка култура и във всяка култура е общочовешкото, но то си има характерни особености и различия. Не само в тази книга, при теб е тенденция – улавяш магията и екзотиката в региона ни, пресъздаваш я, превръщаш я в сюжет и психология. Цел ли ти е да съживиш тази балканска екзотика, да я разкриеш, или тя те изпълва, вдъхновява те и без да съзнаваш, го правиш?

– Обожавам балканската душевност и уникалност. Искам да я запазя жива чрез творбите  си и героите в тях. Балканското е част от мен самата и света наоколо. Те ме вдъхновяват,  предизвикват и ще бъдат част и от следващия роман, върху който работя. В него магическата красота на София ще заема ключово място, както и планинското великолепие на българската природа.

15541936_1502698429763892_7251459738492797734_n

– Ще те помоля за нещо, с което започваш всяко представяне на книгата си. Разкажи ни за сладкото от маслини и за „Сладко от маслини”.

– Сладкото от маслини само по себе си е странно, уникално, различно. Съчетава в себе си няколко вкуса – сладко, солено, кисело, леко горчиво – като човешкия живот, като любовта. В този аспект на мисли заглавието на романа е метафора, но и реалност – като истинско сладко от маслини е животът не само на главната героиня, но и на останалите персонажи в книгата.

– Любовта е над културни и религиозни различия. Не само в „Сладко от маслини”, има го и в „Хазнатар”, доколко тези различия могат да бъдат проблем? Все пак, дори в нашето време, което е въздигнало човек над обичайните през вековете предразсъдъци, не е ли възможно различията да погубят любовта?

– Етническите и религиозните различията днес, колкото и странно да звучи на някого, са все още кошмарно силни и жестоки граници, които убиват любовта, ако не е достатъчно истинска. Била съм свидетел на огнена и щастлива любов между хора от различни етноси и религии, но много повече съм  виждала раздели, болка, смърт заради това, че влюбените не са могли да прескочат световете, от които идват, за да създадат трети, техен, различен собствен свят, чужд на омразата и ограниченията. В книгите си показвам и двата варианта на подобна любов – побеждаващата и победената. Не е лесно да обичаш някого, различен от твоя свят и да бъдеш с него, без да изгубиш себе си. Предразсъдъците могат да унищожат всяка любов, която не е достатъчно силна. Така е било, така е днес, за съжаление, ще бъде и в бъдеще. Светът все повече се влюбва в омразата и смъртта, което може да се окаже пагубно за човечеството. Ако то забрави да обича и да се бори за любов, независимо каква е, с него е свършено.

– Все повече е фантастичното в сюжетите ти, да очакваме ли от теб някой ден и фентъзи?

– Това е много трудно – да се пише фентъзи, според мен. Не съм готова на този етап да създам такъв тип произведение. Всеки творец „узрява“ за определен жанр. Ако съм жива и здрава, след години може да събера смелост да опитам.

– Имаш ли нов работен проект?

– Да, работя над три проекта едновременно. Първите два –  един сборник с разкази и един с приказки, са почти финализирани, а третият – роман, ще бъде готов вероятно през пролетта. Трите ръкописа са много различни един от друг, но аз обичам предизвикателствата.

– Случва ли се понякога героите да ти се изплъзнат от волята? Да ги чувстваш като свои приятели, на които искаш да помогнеш, вразумявайки ги, но те да постъпват по своему. Да виждаш грешката им, да знаеш докъде ще ги доведе, да те боли за тях, да ти създават неудобство, променяйки със своето действие целия проект на сюжета, но да нямаш власт, с която да ги възпреш?

– Да, случва се понякога. Героите заживяват свой живот и в един момент действат не както авторът е планирал. Това променя съдбата им и дори края на романа. Знаеш, че като творец можеш да притиснеш сюжета и дори героя, но тогава няма да бъде логично, ще изглежда изкуствено. Затова оставяш героите сами да определят съдбата си.

– Имаш ли любим герой от „Сладко от маслини”?

– Колкото и да е трудно да си призная – да, имам, и той не е нито главният герой, нито главната героиня. Най-страшна е драмата на доктор Леонидас, който е и най-реалистичен образ от всички. Добър, лош, опасен, жесток, благороден – всичко това заедно заради съдбовната си несподелена любов.

– Дълго живееш с героите, това е ясно; извайваш ги с любов – видимо е; след завършването на книгата трябва да се разделиш с тях. Трудно ли ти е? Прилича ли на разделите в живота? Остават ли нещо в теб? И можеш ли да кажеш най-впечатляващото или най-скъпото, което ти е оставил твой герой или героиня?

– Много е трудна раздялата с героите, които си създал и обикнал. Те тръгват към душите на хората, намират там нови домове и приятели и не можеш да ги спреш. Разделяш се с тях, за да направиш щастливи  други, позволявайки им да пътуват от сърце до сърце. Всеки герой оставя в мен своя усмивка – весела или тъжна. Аз не стигам все до мъдростта, до която се докосват персонажите в творбите ми. Още ми е „зелена тиквата“. Най-скъп от всички герои до сега ми е доктор Леонидас от романа „Сладко от маслини“ заради ураганите, които успява да смири в себе си. Той ми остави пример как да не позволявам на емоциите да превземат разума независимо от болката. Защото ако човек допусне това, става лъжец или престъпник.

– Някои неща, които пишеш, изискват фактологична точност. Дълго ли траят проучванията, налага ли се често редакция, както примерно в „Хазнатар”, когато е трябвало да смениш оръжията на героите: от бойни в газови, защото е било невъзможно да използват бойно оръжие на онова място.

– По принцип – да. За последния роман „Сладко от маслини“ имах лични впечатления от гръцкия остров Амулиани, изчетох много информация за истинското сладко от маслини, за видовете и начина му на приготвяне. Иначе нямаше да „плувам в свои води“ и написаното щеше да бъде нереалистично.

– Пожелай нещо на читателите си.

– Да бъдат живи, здрави и щастливи! Без читатели и най-прекрасната книга е мъртва.

Comments

comments

Leave a comment