gery3

Гери Йо: Дори издялвана на камък, литературата си е това, което е

gery1

Тя е Гергана Йоханова – Гери Йо. И разказва за себе си:

Родена съм малко след като гръмнал Чернобил на Гергьовден и съм се появила  задно с  името си, за да не затруднявам и без това всички изтръпнали хора. Още след четвърти клас реших, че искам да пиша и да чета и отидох на някакъв изпит по литература, защото ми беше скучно вкъщи. Така бях приета в такава паралелка въпреки ужасния си почерк, после пък в езиковата гимназия. Накрая завърших магистратура в Софийския университет преводач-редактор, като през цялото време не престанах да пиша истории, стихове, дори вече романи през гимназиалните и университетски години. Някои от тях никога няма да видят бял свят, но те са били поредно стъпало за твореца в мен. През 2014 едно издателство повярва в мен* и даде живот на поредицата „Кралицата на здрача” – тогава излезе „Наследницата”, на следващата година я последва „Дългът”, сега работим по третата, последна част.

* Става въпрос за издателство „Монт“ – до неделя (включително) книгите им са изложени на щанд 431 в НДК на Коледния панаир на книгата.

gery2

– Автор си на „Наследницата” и „Дългът”, щриховай ги с няколко думи, доколкото е възможно, разбира се, за да насочиш и други читатели, които още не знаят за теб, а е крайно време да научат, защото темата ги вълнува.

– Ако обичате фентъзи, различни същества, които да се разхождат на страниците на романа заедно с нас, то това е книга за вас. Влезте в света на Мрaка и вижте, че той може да е доста по-забавен от очакваното.

– Освен художествената проза, те увличат и бойните изкуства. Какво за теб е общото между литературата и бойните изкуства?

– Упоритостта, отдадеността и постоянството – тези неща може да научиш в залата и ти трябват страшно много като писател. Литературата е храна за ума, бойните изкуства поддържат тялото, това ги допълва.

– Кои са по-острите конфликти – физическите или духовните?

– Духовните конфликти, особено със самите нас, са най-страшно, другото е кръв и кости, толкова тленно и второстепенно.

– Нарисувай с пет думи воин. Петте най-важни качества.

– Дълг, доблест, чест, смелост, вярност.

gery3

– Нарисувай с пет думи свой любим герой. Петте най-важни качества. Знам, че вероятно ще има съвпадение между този и предишния въпрос. Доколкото е възможно, избегни го.

– Опасен, верен, наранен, обичан, предаден – това е Стивън (герой от „Наследницата“ и „Дългът“ б.р.), за него ми е било винаги сладка болка да пиша.

– Преди работеше по няколко книги едновременно. Сигурно имаш много неосъществени все още проекти. Ще споделиш ли за някой от тях?

– Хвана ме. Не съм преставала, ужасен навик, но все още не мога да се отърва. Освен че редактирам първата част на една фантастична поредица с много дракони вътре, пиша и една антиутопия. Нея я посвещавам на бойните изкуства, те са мое хоби, аз не съм професионалист или висок ранг в тях, но им дължа една такава творба, а антиутопията започва с двубой на любимата на главния герои в метална клетка, двубоят е прекъснат, заедно с това се сгромолясва и целият му светоглед. Хванах ли ви интереса?

– Петте любими имена на автори в световната литература?

– Ужасно трудно е, как само 5? Вирджия Улф, Ейджи Йошикава, Джордж Мартин, Луиза Мей Олкът, Пърл Бък…

– Петте любими имена на герои в световната литература?

– Анн, Орландо, Денерис, Джейкъб, Гейджи.

– Много ли редактираш?

– О, да, и все нещо остава недоредактирано. Проклятието на автора – обущарят ходи бос.

– Вдъхновявал ли те е сън? Винаги питам това фантастите.

– По скоро съм заспивала с идея, която се е оформяла в съня.

– Има ли оръжие, което не би позволила героите ти да използват?

– Мисля, че не, но ако все пак реша, ще е хубаво да съм го проучила, за да не ставам наивна в очите на читателите си.

gery4

– А има ли оръжие, което не би използвала в живота? Не става въпрос за физически конфликти, оръжието в случая е метафора.

– Много от оръжията, които хората използват във всекидневието си – лицемерие, лъжи, клюки зад гърба, предателство – тези оръжия са ми непонятни като човек, тях не владея изобщо, само си страдам от техните удари (както всеки човек, много или малко).

– Може ли да се каже, че си аскетичен човек? И ако да, въпрос на идеал ли е, на духовна или физическа необходимост? В този въпрос влагам много уважение, понеже ценя вътрешната сила, чрез която умеем да заповядваме над себе си, ограничавайки понякога физическите капризи. Знам, че не пушиш; не съм те виждал да употребяваш алкохол; не ядеш месо, без да си парадирала с това; в същото време не си асоциален човек, тоест имаш силата да не се поддаваш на влияния и изкушения, които другите пробуждат с по-популярния си начин на живот.

– Всъщност ми е много лесно, защото гореспоменатите неща никога не са били „изкушения” за  мен, нито ми липсват по някакъв начин, така че това не ме прави аскетичен човек или герой, а просто различна, предполагам. За мен това не са удоволствия и няма как да ми липсват. Може би аскетите усещат лишения, аз не усещам да се лишавам от нищо, така че няма как да се определя така.

– Освен автор, си и преводач, в момента превеждаш ли книга, разкажи за нея?

– За съжаление нямам право да говоря за това, докато издателството не пусне официална информация за книгата.

– Какво мислиш за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– Аз съм любител на добрите стари хартиени книги на техния мирис и страничките им, макар това да е много егоистично от моя страна, защото така загиват дървета. За мен тези спорове са глупави, какво значение има на какъв носител се чете една история, това прави ли я по-малко интересна, или по-вълшебна, по-истинска? Дори издялвана на камък, литературата си е това, което е.

Comments

comments

Leave a comment