Нилириа Уотър: Животът е най-великолепният писател

veronika3

Нилириа Уотър пише съвременна българска литература, фентъзи, новели, разкази с фолклорни мотиви и поезия. Автор е на „Пробуждане. Първи стъпки“ – книга първа от поредицата „Легенди от Рил Ноон“. 
Идеята за „Легендите” се заражда още през 2000 г. В началото – под формата на разкази и къси истории в стил фентъзи, които с времето се разгръщат като мащабен проект от седем, а по-късно от девет книги, обособени в трилогии. 
Автор е също така и на няколко неиздадени новели, сборника със стихове и разкази „Елхор – Легенда за Еднорога“, сборник за българските традиционни празници „Старопланински легенди и митове. Сказания от време оно“; „Среднощни ездачи или Разкази с неочакван край“ – фентъзи новели, а също на „Теория на НеВероятността” – избрани цитати. 
Едни от любимите ù автори са Джейн Остин, Джейн Ан Кренц, Даяна Палмър, Ан Райс, Джим Бъчър, Касандра Клеър, Ришел Мийд, Катрин Кер, Шерилин Кениън и др. 
Освен писател, Нилирия Уотър е художник. Рисува миниатюра, монохромна (графична) илюстрация, абстрактна живопис и има няколко изложби, представени в България и чужбина.

veronika4

– С теб искам да поговоря най-вече за творческата фантазия и за живота. За връзката между тях. Служейки си с фантастичното, бягаме ли от живота или по-добре го опознаваме?

– Хъм, не са ми задавали подобен въпрос, или по-точно не са го формулирали до сега по този начин. Творческата фантазия и… животът.
Мисля, че животът е най-великолепният писател, чиято фантазия не би могъл да надминеш по никакъв начин. Колкото и да не ми се иска да го кажа, животът ми поднесе достатъчно възможности за творческа интерпретация – включая и писането на книги, което само по себе си бе в обсега на моите детски фантазии… Не мисля, че опитвайки се да опишем една фантазия, бягаме от незадоволяващата ни действителност… Ще го кажа с думите на една от героините си:
„…Фантазия – не съществува такова понятие… Фантазията просто е друг вид Реалност, пресичаща време-пространството на нашия свят със скоростта на светлината. Къде свършва едната и започва другата? Може би на Границата, на която ние загубваме Невинността си, когато хвърляме розовите очила на детството и поставяме тъмните – на зрелостта – защото мислим, че ще ни защитят от острите нокти на Живота, правейки ни невидими за него. Или в мига, в който за първи път загубим Вярата си – вярата в близките си, в истината, в Утре – увлечени да преследваме призраците, в които са се превърнали мечтите ни!…“

– Може ли да се каже, че литературата е границата между реалното и фантастичното, или по-скоро е вратата между тях?

– Тъй като по-горе се опитах да дам определение за фантазия и реалност, мога само да подкрепя моето скромно мнение с контра въпроса: Колко от описаните от писателите в литературата – така наречени фантазии, станаха реалности? Не са ли те призвани като Прометей да ни донесат знания отвъд нашите възприятия, които да се опитаме да уловим в междуредието на думите… Да, литературата и всичко написано от човешка ръка е една осъществена Мистерия, прошушната от Вечността. От нас зависи да предадем тази информация, незасегната от щенията на личностния ни Аз, истинска и без изкривявания. Как ще го направим? Ами нека се доверим на вдъхновението – то никога не идва случайно.

– Кажи нещо за книгите си, с по няколко изречения. Което най-много ти е на сърце и искаш читателят да знае?

– Книгите ми… От всички новели, разкази и легенди, написани от мен във времето от 1982 до 2014-а и публикувани тук и там, по един или друг начин, като изцяло реализиран проект от сагата „Легенди от Рил Ноон”, през май тази година излезе първата (от девет изчакващи книги) – „Пробуждане. Първи стъпки”. Втората се коригира в момента, а третата се дописва, тъй като се наложи раздробяването на първичния ръкопис на повече от четири части /при което възникнаха и много празноти в сюжетната линия/. За сега мога само да кажа като информация, че сагата се очертава като поредица от трилогии, които, повярвайте ми, имат невероятната дарба да се мултиплицират. Надявам се да имам достатъчно време и възможности да довърша този проект.

– Към кой свой герой имаш подчертана слабост?

– Слабост казваш… Ами как да определя любимия си персонаж? Може би Никол – писателката и главната героиня, около която се завърта цялата епопея, или Мойрис – оракис (предсказваща) от Света на Идас, която може да е една от първите свободомислещи феминистки от древността… Или пък Дардания – Ангелската кралица на любовта, която е в основата на цялата история. Мисля, че има много женски образи в „Легендите”, които са ми любими. Мъжките персонажи също не са за пренебрегване. Уриел като начало – малко деспотичната му натура много ме вдъхновяваше като цяло, и Касиел и неговите вечни забежки в Мистериите, както и Зберсурд – той наистина си струваше да бъде посритан отвреме навреме заради твърдоглавието си, но си остана един от моите любими предизвикателства, или пък Ал Су – мистичният мъж, който се появява в живота на Никол, за да я накара да се пробуди…

– За героите си сме един вид божества. До голяма степен съдбата им е зависима от това каква ще им я отредим, но случвало ли се е понякога волята на героя ти да е толкова силна, че да се изплъзва от това, което си му предрешила? Дори да променя сюжета?

– Ха-ха! Добре казано – Божества (какво ли Божество съм аз?). Ами смело мога да заявя, че от самото начало феноменът герои, променящи сюжетната линия, е налице – с едно уточнение – историята вече е написана, а аз само я появявам. Но… дори и като Дописваща Мистериите, понякога самата аз се поддавам на изкушението да им помогна да променят нещо… Един такъв персонаж е Никол (главната героиня), която сама по себе си е съвкупност от личности, които непрекъснато са в динамика.

И както би се изразила за това Елфидора – последната принцеса на Света на елфите: „Понякога ми се иска да избягам от себе си… Възможно ли е да си – Ти и няколко същности едновременно?…”

– Използваш ли действителни прототипи за фантастични персонажи?

– Като начало – всичко Ново е нещо добре забравено Старо, само че облечено в нова дреха… Нищо не се губи – то просто приема (преминава в) друга форма.

Ами в последно време много от персонажите ми оживяха (колкото и странно да звучи), но не бих могла да твърдя (дори и да се иска на някои), че описаните в ръкописите герои и случки нямат нищо общо с действителността. Както казах, вдъхновението е дар свише. Благословен е този, който смело може да стъпи на Вълната и да „сърфира” във Вечността. Писателите са само Появители на Знанието, не негови сътворители, колкото и мистериозно да звучи. Отнеми музата на някой от тях и той няма да може да напише нито ред.

– Ако си осъдена на доживотно изгнание, но имаш право да избереш от три възможности, коя от тях би избрала: космически кораб и безброй книги в електронната памет на компютъра, самотен остров с изключително природно разнообразие, което можеш да опознаеш, и далечен свят с разумни същества, подобни на хора, които никога няма да разберат езика ти, нито ти – техния.

– Хвана ме! „Откровеността е оръжие. С него си служат само смелите. И безразсъдните!” Това е само един от многото мои любими цитати на Силвия Кристъл – един от съвременните български автори, притежаващи ненадминато перо.

Животът ми в един отминал период от време, странно много наподобяваше космически кораб с много електронни книги на борда. Когато реших да го променя, се превърна в остров на предизвикателствата… Сега горещо благодаря на Бог, че ми даде възможност да попадна в свят на нрави и устои, които претендират за древност и история, но никога не бих могла да го разбера от човешка гледна точка, и то не поради причина, че нямам желание или защото не ми достига търпение… Просто се оказва, че хората наистина мислят на различни езици, дори когато говорят на един…

– И в трите случая няма да има кой да те чете, би ли писала?

– Разбира се! Както казах, аз само появявам вече Написаното. Него отдавна го има… някъде – там! Щом се е появило в нашето измерение, значи е достатъчно значимо, за да бъде проявено – материализирано, значи има смисъл да съществува… А другото…

Дали ще ме прочете някой? Ами мисля, че думите са само думи, докато не се превърнат в дела. Това може да каже само читателят и само… когато има цялата информация.

– Любим цитат или няколко любими цитата от твои книги?

– „Имало едно време… така започва всяка история, но не и моята, защото „онова време“ го заличих. Е поне се опитах…”

„Понякога се губя в спомените си…Спомените от едно друго време под едно друго небе… Липсват ми разговорите без думи, липсва ми полъхът на вятъра носещ наситеният мирис на кристали вода носещи се във въздуха. Липсва ми и любовта – онази истинската…, дето не можеш да я опишеш и не можеш да я оковеш в думи… Онази, която само Душата ти може да усети…”

„Има истини… Истини, които човек научава по един от най-трудните начини – преживявайки ги. Има уроци, които човек получава, за да осъзнае, че животът не е училище, което все някога свършва с последния взет успешно изпит, нито ваканция – кратък отдих преди поредния – нов старт…“

– Коя ти е най-скъпата от тях?

– Коя книга ми е най-скъпа? Ами все още недописаната! Тази, от която тръгва историята – „Хроники на изгубените светове”. Всъщност. цялата мистерия се заплита именно там – на Атрас, където под парещото небе на един нов свят възкръсват надеждите на Създателя за един нов и по-добър свят – Света на човеци, превръщащи се в ангели…

– Как започна всичко при теб, кога прописа, как стана тъй, че реши да продължиш?

– Много пъти в интервюта съм споменавала далечната 2000 година, но всичко започна много по-отдавна. Прописах на 13-годишна възраст и това бе просто изблик на моето детско недоволство към душевната самота и недоразбраност, която изпитвах. Първите ми стъпки – „Тексаска история” и „Отмъстителката” – новели с приключенски привкус. „Непознатият” – 1979–80 г. – фантастика, вдъхновена от Братя Стругацки и Айзък Азимов. Романите на Иван Ефремов ме пренасяха често в сънищата ми като малко дете, а в тях намирах доказателства, че сънищата са скрити истини… прошепнати на мигове преди разсъмване.

После дойдоха предизвикателствата. През далечната 2000 започнах да участвам като гост в предавания на радиото и телевизията в нашия град с фолклорна тематика. Така се появиха първите новели от „Старопланински легенди и митове”,които дописвам във времето и до сега, а после дойде ред и на „Легенди от Рил Ноон”. Първата написана история – „Легенда за Еднорога”, бе създадена още в самото начало на годината. Една по една започнаха да се нижат истории за божества и перипетии и… ненадейно се появи Тя – Дардания – Ангелската кралица, дъщерята на ангелския двор на Даад и нейния Избор… Един паднал ангел и една предрешена от Мистериите съдба на земна жена се преплетоха в пъстра броеница, редуваща древност, минало, настояще и бъдеще непознато. Съдбата на една Сиас* (прераждащ се дух) се разви като сребърно кълбо, за да изплете най-невероятното приключение, в което една обикновена на пръв поглед жена от ерата на Водолея (Водният Дракон) намери истината за собственото си същество, разкривайки ни тайните на Мистериите – една по една…

Как ще продължи всичко? Просто четете сагата „Легенди от Рил Ноон”и нейните продължения!

– Вдъхновявал ли те е сън?

„…Времето е достатъчно за всичко, особено когато не бързаш. Когато спокойствието ти е нарушено и мисълта ти – окупирана от експанзивни мисли, може само да си мечтаеш за усамотение. Нежност – райската градина на твоите чувства. Опитваш се да избягаш от забързания ритъм на ежедневието, потъвайки в безвремието на Съня. Потапяш се в Света Морфеев, забравил земната си същност, отхвърлил хаоса на дните. Тогава възкръсват легендите. Те избликват от Дълбините на Времето, като изворчета в процепите на Студената скала на Живота. И ти не желаеш да се събудиш…” 10.01.2001 год.

„…Потреперих. Един тъничък гласец се прокрадна, припомняйки ми моята променливо неустойчива човешка природа. Беше ли възможно случващото се с мен? Спях ли, сънувах ли? Колко от видяното бе истина? Наистина ли бях..? „Съмненията съпътстват целия човешки живот, но трябва ли да го пропиляваме, борейки се със себе се?… „

Малка част от любимите ми цитати. Дали ме е вдъхновявал сън? А сигурни ли сме, че сме будни? Аз със сигурност не съм!

– Редактираш ли много?

– Уф! По някое време бях намразила думата редакция. Само първа част от книгата претърпя повече от 58 редакции, около 200 изрязани ръкописни страници и в краен резултат разделяне на три части – трилогия. Тази равносметка по никакъв начин не ми помогна.

Втората книга (продължението от първа част) ще бъде още по-сложна за редактиране – така поне твърди коректорът ми, който от два месеца очаква първите 15 страници (направо ме е срам). Не ми се мисли за третата книга от трилогията, която в момента се набира – там дупчиците от липсващи фрагменти  се превърнаха в пропасти… Ами такива неща.

– Можеш ли да опишеш вдъхновението с три думи?

– Хармония, Светлина, Полет…

– Можеш ли да опишеш свободата с три думи?

– Независимост, Сила, Осъществяване.

– Можеш ли да опишеш истината с три думи?

– Искреност, Благочестие, Помирение.

– По-скоро за човечеството ли пишеш, или по-скоро за човек?

– Разбира се, че за читателите, а те са част от човечеството, което е жадно както за сензации, така и за познание…

„…Как се ражда една книга… Трудно, много трудно. Само тоз, който нивга не е писал, само той не може да си представи. Понякога трудностите идват, за да предначертаят един успех, а понякога… Надявам се за мен да е валидно първото…”

– Няколко имена на световни автори, които са ти въздействали най-силно?

– О, много са, а и този въпрос го задават всички телевизионери и журналисти, сякаш чакащи в засада да те пипнат неподготвен… Мога спокойно да изрека поредица класици в любимите ми жанрове и с това да приключа (като всички други), но всъщност ще кажа само, че обожавам да чета както фантастична, така и историческа, легендарна, криминална, приключенска и научно-популярна литература. Всъщност съм всеядна, до определена степен дори хорърът ми допада напоследък, просто всичко написано талантливо и със стил…

– Няколко имена на любими български автори, за предпочитане съвременни?

– Е, няма спасение! Избягах от чуждестранните, но няма начин да не отдам дължимото на младото поколение български автори, които по нищо не отстъпват на своите братя по перо от цял свят. Жалко, че последните години липсвам от България и нямам голям поглед върху богатата палитра от нови български писатели. Ще спомена само тези, чиито нови творби следя с нестихващ интерес: Димитър Недков, Силвия Кристъл, Десислава Дюлгерян, Васка Тодорова, Светослав Александров, Бранимир Събев, Александър Драганов, Гери Йо, Иван Русланов, Явор Цанев, не на последно място Мария Григ и много още, с чието творчество се запознах през последните няколко години и които се превърнаха в мои приятели в годините извън страната.

– Какво мислиш за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– Ами обожавам мириса на прясно мастило и досега с хартията, на която е отпечатано чисто новичката ми придобита след дълго търсене книга. Имам невероятна страст към книгите – купувам си ги, дори след като съм ги прочела електронно…. Първите години носех със себе си походна библиотека, но с времето се сдобих с ново технологично чудо, наречено лаптоп и се научих да „почуквам” по него, за да общувам с целия свят, не само да го използвам като модерна пишеща машина. Смеете се, но на мен не ми беше до смях. Просто и аз като главната си героиня мразя електронните джаджи. Но някак си се разбрахме.

Сега свободно боравя с електронни книги, обожавам новите попълнения на „Читанка”, а и много приятели ме снабдяват със свои електронни фен преводи на непреведени още на български книги. Имам около 1034 електронни книги на писатели от цял свят, които са сортирани по жанр, време на издаване и поредност и чакат да бъдат прочетени. Когато започна да чета, повярвайте, няма какво да ме спре – правя го денонощно (поне докато не прочета цялата книга). Мисля, че трябва да има и електронен вариант на книгите. Понякога човек няма възможност да пренася (като мен) походни библиотеки… Самата аз, ако нямам възможност да издам цялата поредица в книжен вариант – все пак живеем в България (където хонорарите за месец не са големи), бих се възползвала от възможността да ги пусна в електронен вариант или поне за свободно четене. В момента това можете да направите на страницата на сагата, където се намират откъси в поредност от всички книги, написани до сега.

Мисля, че и в бъдеще ще съществуват хартиени варианти на книгите, които така ни радват. Аз не бих отнела на бъдещите поколения удоволствието да държат в ръце жива книга.

Благодаря за интервюто! До скоро!

 

Comments

comments

Leave a comment