hristam

Христина Мачикян: Истината е вяра, любов, светлина

hristam

Христина Мачикян е родена в Пловдив, където завършва музикалното си образование, първо в СМУ, а след това в Пловдивската музикална академия, специалност пиано. Понастоящем живее в Кърджали и преподава в Музикална школа в града. Пише поезия и проза. Публикува предимно в интернет, любимка е на многобройна публика. Майстор на късия разказ.

– В разказите ти има хумор и тъга, любов и престъпления, размисли и фантастика, трудно е жанрово да се определят, всичко са, което го има в литературата, а и в живота. Изглежда, за теб няма излишно чувство, излишна емоция, всичко изпитано обръщаш във вдъхновение. Все пак имаш ли конкретни творчески цели или онова, което е в теб, което преминава през теб, ти открива за какво да пишеш?

Когато започнах да пиша проза, исках да опитам от всичко, всичко като емоция и като начин на представянето й. Беше ми интересен процесът на съзряване на творческата идея и реализацията й. После, в самия процес на работа, започнах да стигам до интересни и полезни изводи, които ми помогнаха да разбера, че все пак най-много ме вълнува създаването на кратки литературни форми с максимално въздействащо съдържание. Голям фен съм на приказното, съчетано с доза хумор и глътка реалност.

– Нямаш издадена книга досега, а творчеството ти е много зряло и интересно. Без да обиждам никого – на светлинни години е пред много от книгите на българския пазар. Имаш ли планове да издадеш книга? 

Истината е, че преди години, още когато пишех много активно, може би заради големия интерес към създадените от мен произведения, наистина сериозно се бях замисляла върху издаването на книга. С времето установих, че все пак за мен е по-важно да създавам творби, до които да имат достъп възможно най-много хора, заради споделената положителна емоция и възможността да обменяме впечатления и мнения. Още повече като съм запозната с прекалено сложния и понякога неблагодарен труд, свързан с издаването на една книга в нашите условия.

hristam1

– Стана въпрос – при теб няма излишна емоция. И сълзите, и смеха превръщаш във вдъхновение и една наистина красива проза. Все пак, има ли нещо, за което никога не би писала?

Не съм се замисляла за това. Вероятно за неща, твърде отдалечени от моите интереси и познания.

– Ти си музикант професионалист, преподавател. По-важно – надарен, чуваш повече, отколкото обикновено чуват хората. Важна ли е мелодията в словесната стилистика? Дразнещо ли е, когато липсва такава?

Разбира се, че е важно, особено в поезията. Може би нещо точно мелодията, по-скоро ритъмът. Държа на ритмичността в този начин на изразяване и ми прави впечатление, когато липсва.

– Какво е общото между музиката и прозата?

Фразата. Казвам го с усмивка, защото се улавям, че чак сега се замислям върху това. Ето това май е и отговорът на горния въпрос за мелодията, която държа да чувам.

– Сравнима ли е тръпката когато пишеш, с тръпката когато свириш или са напълно различни?

Разликата е голяма. Когато пиша, реализирам собствения си „филм” , когато свиря, опитвам да пресъздам вече готов продукт на друг творец по най-въздействащия според мен начин.

hristam2

– Случва се в разказите ти, при това нерядко, да иронизираш черти от битовия характер, но хуморът ти никога не е много злоблив. Обичаш човека с всичките му слабости, обичаш живота с трагедията и комедията му. Това е явно, но има ли нещо, което е способно да те накара да намразиш?

Не. Поне досега. Омразата ми е чужда.

– Вярваш ли, че красотата спасява света?

Вярвам, че светът не може без нея.

– Разумна ли е за теб красотата или по-скоро разумността е красота?

И двете твърдения са верни. Едното не може без другото.

– Разказите ти са навярно стотици, има ли някой, който да ти е по-скъп от останалите?

Има някои, които са ми много свидни, въпрос на лично усещане повече, отколкото на добра техника на писане. Рядко се случва точно тези да са на сто процента толкова харесвани от хората, които ме четат.

– А има ли момент в живота, който ти е по-скъп от останалите?

Да. Моменти, свързани с лични победи.

 

hristam3

– Седем книги от световната литература, които най-силно са ти въздействали?

Ох, че замислящ въпрос! В момента чета Майкъл Крайтън, няколко негови поредни книги и мога да кажа, че ме оставят без дъх.  Откровено се възхищавам на начина му на писане. Но като става дума за целия ми живот до тук, мога да посоча още първата книга, която ме е накарала да плача – това е сборникът с Андерсенови прикази. После „ Алиса в страната на чудесата”, забележитената „Малкият принц”, Оруел с неговата „1984”, „Повелителят на мухите” на Голдинг, „Спасителят в ръжта” на Селинджър, великолепната фантастика „Пътеводител на галактическият стопаджия” на Дъглас Адамс, Стайнбек – „За мишките и хората”, Дикенсовата „Големите надежди”, фанастиката на братя Стругацки, която намирам, че е много различна във всяко отношение, „Престъпление и наказание” на Достоевски, една много вълнуваща книга, която наскоро прочетох – „Петте четвъртини на портокала” на Джоан Харис. А, да не забравя Мопасан с неговите разкази, а също и „Бел Ами”. Маркес – „Любов по време на холера”… Май прехвърлих бройката, а съм сигурна, че има още много книги, които са ме развълнували дълбоко.

– Седем любими български автори, за предпочитане съвременни.

Веднага се сещам за Алек Попов и неговата „Сестри Палавееви”, защото е последната българска книга, която четох. Други имена – Георги Господинов, Стефан Цанев, Анжел Вагенщайн, Калин Терзийски, Милен Русков, Людмила Филипова.

– И имената на твои седем любими разказа, с молбата да си избереш един, който да публикуваме в рубриката: „Откъси и произведения”

Тук вече ще трябва доста да размисля. Може би „Разказвачката на приказки”, „Няма да съм първият”, „На една честота”, „Статуетката”, „Тъжни очи”, „Как станах виртуален”, „Да срещнеш любовта”.  Аз избирам последния, щом трябва да избирам аз.

– Ако трябва да опишеш истината в три думи, кои ще са те?

Вяра. Любов. Светлина.

– Ако трябва да опишеш свободата в три думи, кои ще са те?

Доверие. Любов. Творчество.

– Редактираш ли много?

Не бих казала.

– Вдъхновявал ли те е сън?

Не. Забравям сънищата си.

– Кажи нещо за електронните и хартиените издания. Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

Несравними са. Нормално и логично е да се чете все повече в мрежата, но според мен нищо не може да се сравни с хартиеното издание. Макар и да звучи малко странно това на фона на нежеланието ми да издам своя лична книга. Но кой знае, може би и това ще се случи някой ден!

Comments

comments

One Comment Showing 50 most recent
  1. веселин

    Много интересно интервю!
    Откривам нови прекрасни неща за любими герои и хора!

Leave a comment