Стелла: Заспивам и се събуждам до книги

stella

Стелла е творчески псевдоним на Стела Илиева от София. Дипломиран магистър-икономист. Определя себе си като икономист по образование, творец по душа. Обича морето, изгрева и всичко красиво, но най-много обича децата, чиито образи рисува с много любов, както и образите на всички свои герои.
Освен като автор на съвременна българска литература, за да представи културния образ на българите днес, Стела Илиева активно участва в обществения живот с креативни и иновативни идеи. С цел популяризиране имената на съвременни български автори, по нейна идея се родиха инициативите „България чете книги от български автори”, „Книги без граници”.
Разказва, че писането за нея е повече от медитация. Пише разкази, повести и новели. Мечтае да напише роман. Има издадени две книги: „В очакване на утре”, 2012 г. и „42 дни живот”, 2014 г.
В момента работи по проект за нова книга и с радост споделя, че има покани за национално турне, за да представи книгата пред читатели в страната.

stella-knigi

Освен автор, си и организатор на много интересни литературни инициативи. Колективни дарения на книги от автори за библиотеки, книги от български писатели за българи, живеещи в чужбина, навярно и други, за които все още не знаем. Разкажи повече за тези, които са ти най- на сърце.

– В момента сме на финала на поредната кампания от инициатива „Книги без граници” и затова ще отделя време да разкажа за този нетрадиционен литературен проект.
„Книги без граници“ е инициатива, чрез която книги на български автори ще прелетят планини, ще прекосят непознати земи, ще преплуват морета и океани, за да докажат, че талантът няма граници.
Идеята на проекта е популяризиране имена на съвременни български автори и разширяване на читателската аудитория. Инициативата дава възможност български книги да бъдат на разположение в средища на културата извън България и да се предоставят на библиотечен принцип на български общности. Пилотният проект на тази инициатива стартира в Кеймбридж, Великобритания. До дни приключва кампания, чрез която български книги поемат по пътя за Българско училище „Родна стряха” в Ларнака, Кипър.

Интересът към „Книги без граници” е огромен и от страна на българите, живеещи в чужбина и от страна на авторите, за което им благодаря.

Как започна всичко? Какво те мотивира да се заемеш с тези доста трудоемки задачи?

– Преди около една година с мен се свърза журналистка от Самоков за интервю. В предварителния разговор предложих да направим съвместна инициатива за тяхната общинска библиотека. Поканих г-н Георги Чернев и г-н Иван Богданов да бъдат медийни партньори чрез сайтовете, които администрират и те веднага приеха, за което благодаря. Така се роди инициативата „България чете книги от български автори”. Но на мен, като човек максималист, не ми беше достатъчно и си помислих, че мога да организирам дарение и за културни средища, извън България. Намерих контакти в чужбина и споделих идеята, която страшно много се хареса. И така, тръгнахме от Самоков и стигнахме до Българско неделно училище „Св. Иван Рилски” в Кеймбридж. И ако преди една година идеята изглеждаше неприложима, днес смело мога да кажа, че към момента „Книги без граници” е моят най-голям успех.

Голяма част от авторите не контактуват много, общуват най-вече със своя дух, изпълняват свои вътрешни потребности. За разлика от тях, ти водиш особено активен социален живот. Това по-скоро пречи ли на творчеството ти, или обратно – помага ти?

– Аз съм интроверт по природа. Обичам спокойствието, тишината. Внимателно премислям детайлите и най-често общувам със себе си. Едва ли някой може да предположи каква тежка битка с моя вътрешен свят е активният социален живот, който водя. Но няма друг начин. Нямам избор. Истината е, че поканите за събития са повече, отколкото мога да уважа. По план, освен кампанията на „Книги без граници” в Ларнака, до края на годината трябва да представя новата си книга, имам и покана за национално турне, а това налага да съм изключително активна. Разбира се, времето за социален живот и творчество са абсолютно несъвместими, поне за мен. Или творя, или работя по инициативите, или работя по представяне пред публика. Това налага стриктно спазване на срокове и правилно разпределяне на времето. В противен случай усилията отиват на вятъра, а аз не бих го допуснала, защото това означава да умножа по нула труда на хората, с които работя. И тук изниква въпросът нужно ли е всичко това. А отговорът е безкрайно прозаичен – активният социален живот отнема от личното време, но е най-голямата инвестиция за разпознаваемост на името, което от своя страна е задължително условие за успех. Само амбиция не е достатъчна.

Чел съм от теб критики относно сценичното поведение на автори, начина им на представяне пред публиката, небрежността им към външния вид. Защо беше толкова важно да кажеш тези неща? Защото живеем в пазарен свят и за да успеем трябва да обръщаме внимание на тези неща? Или защото по принцип човек, и особено творец, трябва да се стреми всичко у него да бъде красиво?

– Ако трябва да отговоря, ще напиша цяла лекция, затова ще се опитам да бъда кратка. Представянето пред публика е един от моментите, в които авторите най-често се провалят. Те смятат, че щом книгата е готов продукт, са си свършили работата и някой друг има грижата да ги промотира, рекламира и представя, а това е супер фатална грешка. Защото именно недоброто представяне ги лишава от потенциални нови читатели. Защитавам тезата, че подготовката винаги се вижда, липсата й също, затова е важно всички гости да видят, че авторът се е подготвил и като сценарий, и като визия, и излъчва самоувереност. Аз лично разчитам на екип от професионалисти за моите представяния. И тук е мястото да благодаря на тези 10-11 човека от екипа, както и на моята лична асистентка Антоанета Славова, за търпението. Благодаря на хората, които имат задача да поднесат наслада за сетивата и гостите да си тръгват емоционално заредени, визирам специално актьорите Сотир Мелев и Станислав Кертиков, с които се надявам да работим заедно и по предстоящото представяне на новата книга пред публика. И всъщност – да, творецът трябва да се стреми всичко у него да бъде красиво.

Кои хора най-силно ти допадат?

– Харесвам позитивни и коректни хора. Понеже съм бизнес ориентирана, когато се налага, мога да работя с когото е необходимо, но в случаите, в които избирам с кого да комуникирам, търся хора, които са на моето енергийно ниво.

А с кои ти е неприятно да контактуваш?

– Не съм мазохист, че да си причинявам излишен дискомфорт. Когато някой ми е неприятен, просто не контактувам.

По твои наблюдения, засилва ли се интересът към четенето през последните години или спада?

– Мисля, че се засилва или поне на мен ми се иска да е така.

Засилва се или спада интересът към българския автор?

– Във връзка с казаното по повод представянето на авторите пред публика ще кажа и тук. Когато читателите попаднат на недобри произведения, поднесени непрофесионално, това формира мнението им и те слагат всички под общ знаменател с думите, че няма добри български автори. А това не е така. Има хора, които пишат много талантливо. Аз лично, като читател, в последно време чета все повече български автори и се надявам с общи усилия всички ние убедително да накараме читателите да четат българска литература.

Енергията, която имаш, е невероятна. Откъде я черпиш?

– Честно казано, това е един от въпросите, които често ми задават. Черпя енергия от самия живот, от вярата в доброто и красивото, от надеждата, че хубавото тепърва предстои, от любовта, която изпитвам към моето семейство.

Какво още можеш да кажеш за себе си? Нещо което не знаем, нещо което ни убягва, нещо лично?

– Не знам какво лично да споделя, което би било интересно за аудиторията. Всъщност, има нещо, което никога досега не съм споделяла и може би е крайно време да разкрия. Много трудно намирам баланс между личен, професионален и творчески живот. Да си призная… почти не намирам баланс. Разбира се, всичко което правя е в ущърб на личния ми живот, за което се чувствам ужасно виновна. Все по-рядко и все по-малко имам време за най-близките си хора – баща ми, брат ми, сестра ми, племенниците. Знам, че никога не бих могла да си го простя, но се надявам някой ден синът ми да ми прости това, че съм твърде заета майка.

Кога най-често пишеш?

– Всички знаем, че писането е самотно занимание. Пиша или през нощта, или в почивните дни. Когато пиша, за мен светът не съществува – няма телевизия, радио, интернет, телефони. Не излизам с приятели, не комуникирам. Мога да пиша само когато съм в състояние на пълен покой. Може би точно това състояние се нарича нирвана. Усещането е удивително.

Какво най-силно те вдъхновява?

– Децата са моето вдъхновение и животът, който продължава чрез тях.

Опиши с няколко изречения какво е за теб романтика. И има ли я в живота – в общуването извън творчеството?

– Понеже творците са емоционални натури, това, което ще кажа вероятно ще прозвучи невероятно, но е факт. Романтиката ми е абсолютно чужда. Не я разбирам. Не мога да си спомня дали някога съм правила нещо романтично, а може би просто не се е появил човекът, който да ме провокира да бъда такава. Но конкретно да отговоря на въпроса, извън творчеството няма никаква романтика в моя живот.

И отново се връщам на инициативите ти, защото те имат голяма стойност за литературата и изобщо за културата, от голямо значение са за теб, а и именно тези инициативи бяха формалният повод за това интервю. Творците са обикновено индивидуалисти, вярваш ли, че има принцип, който може да ги обедини? Да действат заедно, да съберат в една енергиите си?

– И аз съм индивидуалист, но след успеха на „Книги без граници” виждам, че можем да се обединим и да работим заедно за общи каузи, които имат за цел да популяризират съвременната българска литература. Да, бихме могли да съберем енергиите си, които да работят заедно. Можем, стига да искаме.

Какво мислиш за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето на двата формата?

– Нощното шкафче в спалнята ми е препълнено с книги. Така съм свикнала. Заспивам до книги и се събуждам до книги. Моят личен избор е да чета хартиени издания. Усещането е различно и все още не съм готова да се лиша от това удоволствие.

Comments

comments

Leave a comment