Делиян Маринов: Качествената литература трябва да стряска сивото вещество

d-marinov1Делиян Маринов е роден на 28 април 1992 г. в Севлиево. В периода 2011 – 2015 г. учи политология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и работи като складов работник в завод за найлонови торбички. В свободното си време пише.

Първият му роман „Пътуване през спомени: Последното измерение” от едноименната поредица е публикуван през 2013 г. През 2014 г. разказът „Балканът, който все още имаше сърце” е включен в сборника „На шефа с любов”. През 2015 г. разказът му „Изборът” печели специална награда на scifi.bg в конкурса „Растящо човешко творчество“.

– Пишеш предимно фентъзи, хорър, изобщо – жанрово четиво с остър сюжет. То ли те избра, или ти него?

– Здравей и да ти благодаря за интервюто! Та, на въпросa „Кой кого?” – мисля, че стана взаимно, хехе. Като всяко хубаво нещо в живота. Още от малък си имах влечение към различното, нестандартното не само в музиката и филмите, но и в начините на живот и мислене. Когато открих остросюжетните жанрове, химията се получи веднага. Първата си книга („Орки“ на Стен Никълс) прочетох за една вечер, а тя си е доста обемна. По-късно, когато започнах да творя в този жанр, усетих огромната свобода на сътворение, която ми предоставя. Цялото пространство и всичките възможности, с които човек разполага, пишейки в тези жанрове, са толкова опияняващи. Създавам страница след страница и желанието ми да пиша продължава да се усилва. Напоследък (от близо половин година насам) пиша почти всеки ден и хъсът е лавинообразен. Всъщност, няма значение наистина кой кого е избрал, важното е, че се получава.

– Приключенията – те са задължителни в острите сюжети, но забелязал съм от разказите ти – ти винаги отправяш послания, често са доста сериозни социални послания – за солидарността, за разума, за злобата. Свързани са със съвременния човек. Имаш ли надежди за обществото ни? Смяташ ли, че можем да живеем по-разумно?

– Ти сам го каза – приключенията са неизменна част от фентъзито, фантастиката и хоръра. Бягството от потискащото ежедневие и различните битовизми. Четенето и респективно – писането, са добро бягство. Kакто пише Фернанду Песоа, „Литературата е единственият приемлив начин да игнорираш живота“… Та, смятам, че в едно произведение е крайно наложително да има послания, мисли, философия. Защото това бягство трябва да ти даде нещо, трябва, завръщайки се в реалния свят, да си въоръжен с прозрения, които да ти помогнат да се справяш с различните проблеми и ситуации. А колкото по-стряскащи са посланията в литературата, толкова по-сериозни и готови се връщаме. В днешно време медиите и различните поп-икони (чрез своите произведения) „приспиват“ мозъците ни, засипвайки ни с несъществени неща. Според мен, качествената литература трябва да събужда, да стряска сивото вещество.
Надежди за обществото ни? Да, позволявам си ги. Иначе, честно казано, не бих си правил труда да пиша и да оставям някакво литературно наследство. Смятам, че можем да живеем по-разумно, но това ще стане, когато се изправим лице в лице със собствените си безумия. Когато напълно осъзнаем на какво сме способни. Мисля, че това е достатъчно да ни отврати и да ни накара да поемем в друга посока. По-правилна.

– По образование си политолог. Помага ли ти политологията в сюжетите?

– Доста. Политологията е много богата специалност, тъй като спектърът ѝ от изучавани предмети е широк. Учил съм история, философия, социология, психология, реторика, маркетинг, мениджмънт и безброй други науки, които обогатяват и уплътняват много нещата, които пиша. Най-малкото, запознал съм се с почти всички философски школи и течения, което ми дава силата, така че от една страна да избягвам пренаписването на познати вече неща, а от друга – да мога да миксирам и сблъсквам различните идеи така, че да се получи нещо ново. В интерес на истината, политологията ми помага много и в промотирането на творбите ми, както и във връзката с медиите и въобще това е специалност, много полезна за хората, които желаят да пишат. Особено ако успеят да я използват правилно.

– Кажи нещо за твоите книги.

– Засега официално издадена е само една, макар и на две отделни части – „Пътуване през спомени“. Това е една мрачна история, с която полагам основите на един свят (Последното Измерение), с който се надявам България да се утвърди на световната фентъзи сцена. „Пътуването…“ е моят принос към антигероите в литературата. Според мен, в тях има много потенциал. Те са ключ към себепознанието, защото са част от заобикалящия ни свят. Нищо не е напълно черно или напълно бяло, както се представя. Няма чисто добро и чисто зло и това е идеята на романа. Отговорът кое от двете надделява в човека, обществото и въобще в света, всеки сам ще открие вътре посредством различните маркери в текста. Защото целта ми беше не да давам прости истини, а да накарам хората сами да ги осъзнаят.

– „Пътуване през спомени“ явно е много скъпа за теб, на какво те научи? delqn2

– Каквото и да издам в бъдеще, смятам че „Пътуване през спомени“ ще остане най-скъпата книга за мен. Моят силен старт, изстрел във фентъзи пространството. Писането и най-вече издаването на тази книга ме научиха на всякакви уроци. Заради нея разбрах какво е истинско себеотрицание и саможертва. Пак с нея нагазих в блатото, без да знам какво ще се случи и излязох чист и още по-решителен да продължа да пиша и издавам в България, защото макар първото да е лесно, второто въобще не е шега работа. Но това, заради което „Пътуването“ ще ми остане най-скъпо, е срещата ми с много ценни хора – не само читатели, но и автори и хора от тези среди, които няма да забравя току-така и с които имаме общо бъдеще.

– Питам и другите фантасти: случвало ли ти се е да те вдъхнови сън?

– Определено. Често странствам на сън и макар да не помня много какво виждам, в съзнанието ми ясно и отчетливо остават усещанията. Обикновено след някакъв подобен сън, ако ми се случи да почивам, сядам и започвам да пиша (това върху което работя) и влагам емоциите, които сънят е породил у мен. Имало е и случаи, в които съм сънувал преки неща и сцени от творбите, които пиша. Няколко пъти даже бях на мястото на герой, когото убивам. Не беше приятно.

– Редактираш ли много?

– Това ми е доста болна тема. Имам си една лична философия и тя е, че предпочитам след написването, вместо да редактирам дълго самостоятелно, да възложа това на някой професионалист, който направо да ми посочи грешките и да ми помогне да ги решим оптимално. Плюс това, времето, което бих дал за редактиране на своя глава, мога да го дам за написването на още и още неща. Макар да е важно авторът да преглежда творбата си, винаги е възможно да допусне грешка, което превръща редактора и коректора в необходимост. И който се съмнява в думите ми, да си вземе коя да е книга на някой велик автор на оригинален език. Колкото и милиарди да е продало съответното име, там, на онези предна и задна страница, фигурират имената на редактор и коректор.

– Отличаван си често в конкурси. Изброй най-важните за теб.

– Всичките са важни. И ще ти кажа защо – защото тези награди са едни малки доказателства, че все още в България са останали неопорочени от корупция и шуробаджанащина конкурси и инициативи. И всяка една награда, която съм спечелил , е специална за мен по различен начин. Да речем – поощрителната награда за разказа „Балканът, който все още има сърце“ в конкурса „На шефа с Любов“. Това, с което това поощрение е важно за мен, е фактът, че журито беше одобрило разказ, който не беше минал редакторска и коректорска дейност. Тоест – тези хора са гледали не толкова правописа, колкото идеята! Друго важно за мен отличие беше третото място на разказа ми „Драконовото злато“ по време на първото издание на инициативата „Истории от някога“. Това беше първата ми фентъзи творба, получила признание. И третото място на националния конкурс „Яна Язова“ за разказа ми „Самотата на вятъра“.

– Какво те вдъхновява, кога сядаш да пишеш?

– Всичко, което попия в ежедневието си. Аз съм доста наблюдателен и не изпускам и най-малките детайли от всичко, което се случва около мен. Най-вдъхновяващи са хората, техните пороци, безумията, на които са способни. Друго, което ме вдъхновява, са размишленията, до които стигам след различни разговори или спорове. Ако са стойностни, те пораждат страхотни сюжетни парадигми, които са идеален костен мозък за гръбнака на всяко произведение.

– Освобождава ли те от натрупан мрак писането?

– Да! Изключително много. Знаеш ли, негативната енергия е верижна. Когато на един човек се случи нещо лошо, то се предава на хората около него. И така, човек по човек, лошата енергия пътешества сред всички, разваляйки настроението и деня им. Когато обаче такава негативна енергия дойде при мен, предадена от някой познат или непознат, аз я акумулирам, задържам и освобождавам на белия лист. И ако трябва да съм честен, литературният пазар у нас се пренапълни с розови романчета. Литературата ни има сериозна нужда от мрак.

– Знание, умение, мъдрост, въображение, добродетели, любов, вяра в бъдещето. Коя от тези седем ценности най-често оказва влияние върху посланията ти?

– Техните антиподи. Както споменах по-горе, методът ми на предаване на послание е огледален. Показвам крайностите и негативизмите, за да събудя у читателя чувството, че нещо наистина не е наред и че е нужно да му се противодейства. Така хората, които четат, сами достигат до тези седем, а и до други ценности.

– Пак ще задам въпрос, който често задавам: лесно ли се пише?

– Да, но пък трудно се започва. Особено когато се конструира роман. Веднъж започвайки да пишеш, всичко върви брилянтно, после идва един момент, когато действието се е сглобило в главата ти и изведнъж писането ти става безинтересно, тъй като самото набиране на вече готовия текст си е чиста хамалогия. От тази гледна точка, писането не е толкова лесно, особено за мързеливи хора, но ако човек има амбициите и мотивацията, тогава е лесна работа.

– Влияе ли писането върху начина ти на живот?

– Ами да, хехе. Все пак изяжда по няколко часа от ежедневието ми. Това са часове, през които мога да се съсредоточа върху други занимания. Но не го възприемам като бреме, а точно обратното. То ме прави по-организиран човек. Имайки го като ангажимент, си подреждам заниманията и приоритетите и така покрай него съм наложил ред и в другите неща.

– И един, леко откраднат от Жан-Пол Сартр, въпрос: Ако знаеше, че ще живееш до края на дните си на самотен остров сам, би ли писал?

– Ако не намеря начин да се самоубия, хехе, най-вероятно това ще правя. Би се получило интересно. Ще драскам някакви фантасмагории по скалите и след време, когато костите ми вече са изгнили и на острова дойдат хора, кой ли знае какво ще си помислят? Мога да създам големи глупости в историята на цивилизациите и религиите. Въобще, живеейки на остров като човек без работа, разполагащ със силата на писането, мога да бъда опасен.

– В общи линии, какво мислиш за електронните и хартиените издания, кои предпочиташ и как виждаш бъдещето на тези два различни формата?

– Като човек, работещ на крак по 9 часа на ден, с ограничено свободно време за компютъра, като автор не само на романи и разкази, а и на статии, предпочитам, сядайки там да дам тези часове за писане, отколкото за четене на електронни книги. Освен това обичам, четейки фентъзи или хорър, да ми е атмосферично, ако е у нас вечер, да е на приглушена светлина, ако е на път – във влака или автобуса – на хартия. Просто компютърът, модерният телефон или четците като електроника ми развалят атмосферата на четене. Освен това съм традиционалист – обожавам мириса на хартия и мечтая да си изградя огромна домашна библииотека с много рафтове и много книги. Но не съм противник на електронните издания, напротив – те са ценни, особено за творби, които са изчерпани на хартиен носител и които издателствата и авторите не смятат да печатат отново. Електронната версия увековечава творбата и я прави безсмъртна. Дразня се на войната между любителите на хартиените и електронните издания. Все пак нали важното е да се чете – откъде няма значение. 

– Какво ще пожелаеш на своите читатели?

– Да продължават да бъдат малки вселени, които посредством четенето да се разширяват. И най-вече, четете повече български автори. Сериозна работа сме.

delqn1

Comments

comments

One Comment Showing 50 most recent
  1. Делиян Маринов: За мен книгите си остават идеал | Издателство "Пи Ар Ви – рефреш вижън"

Leave a comment