категория: Ревюта

За „Земята под прицел“ на Ангел Брайт

Издател: „Монт“   Книгата е една свръхтехнологична интерпретация на библейската история на сътворението. Това е сюжетният й фундамент. Творецът – Бог, е всъщност интелект, сходен с човешкия, но несравнимо по-развит. И както и в библейския сюжет, ангелите му са консерватори и дисиденти, които в …

stella

За „Отхвърлени“ от Стелла

Историческият роман е най-развитият жанр в българската художествена литература. Стотици са шедьоврите, създадени дори само в последните шест-седем десетилетия от най-различни автори. Живеем край самия извор на вдъхновението, а този извор е и в нас самите – в духа ни, в гените, в …

За „Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев

Трябваше ми време да реша да напиша нещо за тази книга. То няма да е и кой знае какво – просто впечатления и размисли, в резултат от запомненото, а не точно върху прочетеното. Ще започна от най-общото и най-далечното от книгата. Колкото по-хубава …

За „Още истински истории“ на Радка Гайдарова

Докато четеш тази книга – история след история, драма след драма, усещането е същото като да четеш Чехов, само че още по-силно и по-въздействащо. Защото иде реч за наши съвременници, наши сънародници. Хора като тези, които сме срещали и познавали; случки като тези, които сме чували или за …

poslednite-balgari

За „Последните българи“ на Делиян Маринов

„Последните българи“ е концептуален сборник разкази, излизащ от жанровите ограничения. Някои от историите могат да се нарекат хорър-трилър, доколкото може да се нарече хорър-трилър „За мишките и хората“ или криминален роман – „Престъпление и наказание“, тоест има го всичко задължително за жанра, но …

„Печатарят“ на Силвия Томова – между традицията и уникалността

  Българската историческа проза е едно наше национално богатство – нещо, за което не си даваме достатъчно сметка – дори тези, които сме отраснали във времената, когато то се е разработвало добре и когато са се създали може би стотици шедьоври – за …

За „Хазнатар“ на Ина Крейн (Илияна Каракочева)

Тази книга е едно общочовешко послание за любов. Всъщност, за Любов. Към ближния и към корените, към призраците от миналото, които са част от природната мощ, която ни обгръща и пази. Казах Любов, а не толерантност, нито политическа коректност или пък каквото и …

kotkata

За „Котката на ШрьодингЕР“ на Милена Г. Николова

  Съзнанието ни е малко като котката на Шрьодингер, а понякога е съвсем като котката на Шрьодингер, затворено в черепната ни кутия, двойнствено, изолирано от системата, която за него е престанала да бъде обективна реалност, а е под въпрос и дали то е …

За „Утрото на осмия ден“ от Василиса Мей

  “Утрото на осмия ден” на Василиса Мей (Моника Атанасова) е изградена върху теософската хипотеза, че Мария Магдалена е била един от апостолите на Иисус, а освен това и негова законна съпруга; имали са и дъщеря Сара – Тамара. Две хиляди години след това …

За „Самотата спи на възглавницата ми“ на Иван Богданов

С думи не можем да достигнем до ново разсъждение за самотата, всичко е отдавна казано, но с думи още можем да нарисуваме нов неин образ, а този образ да ни каже много. С безмълвието и усещането между редовете. Това е „Самотата спи на …