Брой 46                                                   

18 - 24 ноември 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Петьо Симов

 

Непосредствено след Деня на металурга разговаряме с един от най-известните плевенски специалисти в този бранш, сега директор на чугунолеярния завод. Какви са проблемите пред отрасъла, има ли бъдеще родното машиностроене, доколко държавата е загрижена за своята икономика - отговорите на тези въпроси дава инж. Петьо Симов.

 

 

 

 

Бандитската икономика убива производителите

Инж. Петьо Симов е роден на 15 март 1942 г. в Плевен. Средното си образование завършва във Втора смесена гимназия "Анастасия Димитрова" в родния си град. Продължава образованието си във Висшия химико-технологичен институт в София, специалност "Черна металургия", завършва през 1968 г. Оттогава започва работа в Стоманолеярния завод в Плевен, след което преминава в научно-изследователски институт. По-късно заема длъжността началник производство в комбинат "Н. Й. Вапцаров", след което е избран за директор на Чугунолеярния завод в Плевен. От 1980 г. досега е във вече преобразуваното дружество "Чугун комерс 99" ООД.

Интервю на
Емилия КАРАБУЛЕВА

- Инж. Симов, през какви трансформации премина Чугунолеярният завод в Плевен?

- До 1980 г. заводът беше цех на "Н. Й. Вапцаров", през същата година със заповед на министъра на промишлеността той бе обособен като самостоятелен завод с наименование "Чугунолеярен завод"- Плевен. До 1999 г. беше държавна собственост, на 2 февруари се приватизира от работническо-мениджърски екип след конкурс. На 4 февруари 1999 г. с министерството сключихме договор за продажба на завода с цел клауза за изкупуване, като ни се даде едногодишен срок за размисъл, дали да направим сделката. Затова такъв вид споразумение се нарича "възлагане, с клауза за изкупуване".

Така на 4 февруари 2000 г. подписахме договор с министерството, всъщност от завода 80% са на работническо-мениджърското дружество, като юридическото лице се казва "Чугун комерс 99", а 20% е преференциалното участие на колектива. В РМД-то сме трима души.

- Какво произвежда заводът в момента?

- Правим чугунени отливки от 50 кг до 3 тона, главно тежести за електрокарната и мотокарната промишленост, изработваме детайли за енергетично оборудване, за стругове, за преси. Работим и по поръчки на клиенти, но основно сме се настроили на тежести, главно за леене на стругове, енергетично оборудване.

- Какъв е основният проблем на машиностроенето в наши дни в България?

- Държавата се оттегли от икономиката си без да създаде правила. Не може в една държава да няма ред. Ще го обясня просто. Значи, на 1 януари определям цена на някакъв завод, партньорите, с които работим, са ЗММ - Сливен, ЗММ - Троян, "Балкан" - Ловеч, Заводът за електрокари и мотокари - Плевен, "Апекс" - Пловдив и др. Но със съжаление трябва да отбележа, че нашата пазарна икономика е от бандитски тип, затова само след месец още през февруари чугунът поскъпва. След още два месеца се вдигат цените на горивата, тока, бентонита, кокса, значи с цената, определена на 1 януари, аз трябва да сключвам сделки на 1 март. Колегата срещу мен на тази база си е направил разчета на машините и ги предлага на западния пазар. Той не може да ми промени цената. Тогава пред мен каква дилема предстои за разрешаване? Да работя на загуба или да спра да произвеждам.

Значи, за 3 - 4 години ние много се измъчихме. Само за 2 години чугунът поскъпна от 160 лв. на 420 лв., новият леярски чугун от 160 долара в момента е 450 долара, коксът от 300 лв. сега се движи в границите на 300 до 500 долара. Затова се чудим как да си направим цените адекватни на такъв непостоянен пазар.

В Италия, Англия и САЩ много леярни спряха да работят. Ние още кретаме, но не можем да си позволим да поддържаме нормални работни заплати на хората, да инвестираме, да се развиваме.

- Какво трябва да се направи според вас за нормализиране на ситуацията?

- Може да прозвучи като ерес, но по времето на социализма си имаше "Металснаб", имаше си органи, които осъществяваха т. нар. прогнозиране и планиране. Сега аз го правя в завода това нещо, разработвам предварителни разчети колко трябва да произведа и да продам, за да осигуря добри заплати, че и да заделя нещо. Смятам, че в България имаме налице криворазбрана пазарна икономика. Навсякъде по света държавата регулира отделните браншове, прогнозира и планира развитието им, като отделните фирми и корпорации се съобразяват с нея и изготвят собствените си разчети. Така бизнесът е улеснен, той мисли как да реализира по-голяма печалба, а не тъне в проблеми как да запази заплатите и работните места за хората.

Сега в България, при това неконтролируемо покачване на цените, е почти невъзможно човек да си направи плановете за някакъв период от време.

- С кои чуждестранни партньори работите?

- Изнасяли сме продукция за Австрия и за Италия. Но лично аз нямам голямо желание да търгувам с чужбина. Задграничните фирми, които сега работят у нас, не са тези, които би трябвало да бъдат. Обикновено гледат да те прекарат. Имам горчив опит, затова го казвам.

- На какво се дължеше кризата в металургията в световен мащаб, в частност в България?

- На спиране на машиностроенето, и то главно на леярството. Значи металургията в България са "Кремиковци" и Перник. Останалите сме леярски фирми, когато големите заводи каталясаха, ние вече нямаме къде да пласираме производството си.

Ще ви дам само един пример с плевенския завод "Вапцаров". През 1990 г. там работеха 2 400 човека, в момента дали има и 300 работници, не знам. Преди 15 години заводът произвеждаше по 500 машини на месец, а сега около 10 машини.

В настоящето леярните станахме много за държавата, защото се срина машиностроенето. През 1990 г. само електрокарният завод "6-ти септември" е произвеждал 33 хил. електрокара на година, преди да го ликвидират той даваше между 30 и 50 електрокара на месец или 600 на година.

- При това положение как ще влезем в Европа? Ще загине ли вашият бранш?

- Основният ни проблем е, че работим със стара база, нямаме модерна, адекватна на европейските изисквания техника и технология. Това прави нашата продукция неконкурентноспособна.

Защото при това бясно, бих казал бандитско увеличение на цените ние, леярските фирми, не можем да растем и да се развиваме, да не говорим за инвестиции и закупуване на нови, модерни машини.

- Но преди 15 години беше на път да заработи новопостроен чугунолеярен завод в Плевен. Какво стана с него, защо финансирането беше прекратено?

- Новият завод беше разположен до "Вапцаров", в него бяха вложени над 15 млн. долара. Беше през 1990 г., бяхме купили машини за около 8 млн. долара. Строителството бе достигнало до етап на завършване, оставаше само да се покрие халето. Не съм ходил да лобирам за довършването на завода само до Светия синод, за съжаление никой не ми обърна внимание. Необходими бяха още 2 млн. долара от държавата за довършване на обекта. Машини, пещи, технологии, всичко беше монтирано.

Отидох при министъра на промишлеността Иван Пушкаров за съдействие, той беше в кабинета си и четеше вестник. Секретарката му буквално ме изпъди, излъга ме, че го няма, но вратата беше открехната и аз го видях вътре. Така бе пресечена мечтата ни за нов суперлуксозен чугунолеярен завод в Плевен. Градът ни можеше да стане стратегическа металургична база на България, щяхме да изнасяме големи обеми продукция за чужбина.

- Не е ли време вече някой "да тропне по масата" и да накара останалите в държавата да спрат разпада в икономиката?

- Много добре го казахте - да тропне някой по масата. Защото държавата трябва да разбере, че нейната икономика зависи от самата нея. Бизнесът храни хората, прави ги материално обезпечени и спокойни за бъдещето, ако се развива нормално. Но в България няма такова нещо.

Ще ви дам един пример: през 1985 г. бях в Торино, Италия, и там разговарях с един човек, който работеше в заводите на известната марка "Фиат". Той ни обясни, че приватизирали железниците в Италия, купила ги била частна фирма. Обаче влаковете започнали да закъсняват, нарушени били разписанията, станало тотално объркване, от което пострадали гражданите. Държавата веднага сложила ръка на железниците, взела ги от частната фирма и отново ги одържавила. Според мен това трябва да се случи и в България, за да се сложи ред най-накрая.

- От какво най-често страда в бизнеса един производител като вас?

- Още водим дела по реституционни проблеми. Макар че когато сключвахме договорите, никъде не беше упоменато за реституционни претенции. Независимо, че имаше едно съдебно решение, където беше записано, че 6 455 кв. м са собственост на Димитрови, Капонови и сие. Аз докладвах на министерството, обясних им каква е истината, пуснахме правен анализ. Държавата казва, че ще ги обезщети с компенсаторни записи. Водихме дела, сега земята е тяхна, а сградите са наши. Така те не могат да си вземат собствеността.

Любен Корнезов вкара закон за собствеността върху жилищата, за реституцията. Подобен нормативен акт трябва да бъде разработен и за заводите, за производствените предприятия, защото на много фирми е намалена работоспособността заради подобен проблем.

- Много производствени фирми се оплакват от Закона за ДДС, защото ги нарочват да плащат огромни суми заради некоректни посредници. Как стоят нещата при вас?

- Схемата е доста проста, но от нея са изгорели повечето производствени фирми. Значи аз съм производител, а ти си ми продавача на чугуна. Плащам ти на теб, претопявам го, правя го на чугунени отливки и го продавам на моите заводи. Аз на тебе по фактура, която си ми издал, че си ми докарал чугуна, съм ти превел парите за ДДС-то. Обаче следващата фирма, от която го е купил, не си била внесла ДДС-то, правят ревизия данъчните власти и искат и от мен да плащам данък. Не могат почтените, легални фирми да възстановяват ДДС на държавата за сметка на нелоялните, бандитски организации или каквито там има в България. Данъчната администрация по този параграф ми е начислила 180 хил. лв., защото работя на светло. Така в България доста фирми се водят към фалит. За съжаление има пролуки в законодателството, които позволяват на такива "кухи" сурогати да въртят бизнес и да ощетяват производителите. Защото ние сме първи по веригата, а и няма къде да се скрием.

- Как стои въпросът с финансирането на "Чугун комерс"? За да се развива едно предприятие са нужни свежи пари.

- Единствената възможност е да се договориш с банката, да заложиш нещо, за да вземеш кредит. Той обаче върви с лихва, цените на стоките се увеличават, цените на фирмата са закотвени, ти нямаш откъде да избиеш лихвите. Значи, икономиката за нас е оставена под капан, всички я малтретират.

Навремето имаше 23 органа, които ни помагаха да работим, говоря ви преди 1989 г., сега има 50 органа, които ни пречат да работим. Всеки идва и те третира като престъпник, без оглед на това, че ти си производител, че внасяш данъци, в крайна сметка, че точно ти крепиш държавата. Вместо да ти помагат да развиваш бизнеса си, да те улесняват в разкриването на нови работни места, в закупуването на техника, сега ти надяват примки - финансови, законови, данъчни и др. такива.

- Има ли бъдеще леярството в Плевен? Научих, че навремето тук е имало техникум за подготовка на такива кадри, но после е бил закрит.

- Леярството ще загине след време. Навремето имаше един техникум в Плевен. Той подготвяше машиностроители, леяри, формовчици, шлосери, електротехници и др., все кадри за нашата индустрия. Този техникум го закриха преди години. Така професията ни се оголи откъм кадри.

След 20 - 30 години, ако не се възстанови традицията да се обучават хората, да се обезпечи машиностроенето с грамотни специалисти, то нашият бранш ще загине. Страшно е.

- При толкова много служебни ангажименти, намирате ли време за семейството си?

- Имам 38-годишен брак, съпругата ми е началник цех в "Яна". Имам син и снаха, които са лекари. Най-хубавото нещо в живота ми са двамата ми внуци.

- Как прекарвате свободното си време?

- Обичам да гледам телевизия, по-точно футбол, и да си почивам. Вече съм стар, пия хапчета и си лягам.

- Вие сте човек с богат житейски опит, изкушавам се да ви задам един много съществен общ въпрос, който вълнува всички. Има ли рецепта, панацея, за да тръгнат нещата в България?

- Да, има. Смятам, че когато всички хора, от първия до последния в държавата започнат да си гледат сериозно и отговорно работата, то тогава България ще просперира.