Брой 46                                                   

18 - 24 ноември 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Димитър Стойков

 

Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски", която тази година отбелязва 140-ата си годишнина, е сред деветте големи здравни заведения от "черния списък" на министър Радослав Гайдарски, чиито шефове са нарочени за уволнение. Готов съм да си подам оставката, ако някой ми обясни къде съм сбъркал, заявява изпълнителният директор на УМБАЛ и информира, че за една година от встъпването му в длъжност дълговете на болницата са намалени с 2,6 млн. лв.

Качественото здравеопазване струва пари

Доцент Димитър Стойков е роден през 1959 година в Провадия. Гимназия завършва през 1977 г. в Горна Оряховица. През 1985 година завършва висшето си образование - медицина. От 1985 до 1991 г. работи като хирург-ординатор в областната транспортна болница в Горна Оряховица. През 1991 г. печели конкурс и от 1 януари 1992 г. е асистент към Първа хирургична клиника - Плевен. Преминава през етапите старши асистент, главен асистент, през 2000 г. защитава дисертация, а година по-късно става доцент по хирургия. От 2004 г. е изпълнителен директор на плевенската УМБАЛ, като преди това е бил ръководител на централния операционен блок на болницата.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

- Доц. Стойков, на какво отдавате скандала, който се развихри между Министерството на здравеопазването и деветте големи болници?

- Първо, искам да подкрепя професор Гайдарски като хирург и като позиция. Аз по същия начин бих подходил на негово място, хубаво е да се направи проверка, за да стане ясно от какво положение тръгваш. Още повече, че системата, която беше досега в здравеопазването - ние работим на вересия и правим дългове, на края на годината министерството ги погасява, не можеше да продължава. Това не е нормална практика. Така че дотук всичко беше напълно естествено. Това, което ме притеснява обаче, е, че проф. Гайдарски, когото познавам преди това като хирург и колега, не пожела да се срещне с мен. Чувам за някакъв протокол, за нередности, но какво са установили, не знам.

- Вие не сте ли виждал протокола от проверката на инспектората на министерството?

- До ден днешен (интервюто е взето в понеделник, 7 ноември - б. а.) не съм виждал протокола, нямам понятие какво пише в него. Миналата седмица в комисията по здравеопазване чух за протокол, в който са представени всички университетски големи болници, чух за големи нарушения, но какви, къде - аз научавам единствено от медиите. Дори последния път, на срещата в комисията по здравеопазване, поисках лична среща с проф. Гайдарски, за да ми каже какви са ми грешките, къде са проблемите. Така и не получих отговор. До ден днешен аз среща с министър Гайдарски не съм имал, нито с някого от ръководния екип на министерството.

- Тоест няма комуникация между Министерството на здравеопазването и вас - изпълнителните директори?

- Да. Доколкото разбрах, някои от другите колеги са поканени при зам.-министър Матеев. По време на посещението си в Плевен той каза, че ще бъда поканен, но не съм. Нямам понятие какви са констатациите на министерството за плевенската болница. Мога да ви кажа какви са констатациите на РЗОК, на ДФК, но на министерството до ден днешен не знам.

- Какви са вашите констатации за състоянието на плевенската болница?

- Когато разбрах, че има проблем с университетските болници, изготвих анализ на моментното финансово състояние на нашата. Този анализ е представен в министерството и в комисията по здравеопазване. Докладът абсолютно точно отразява състоянието на болницата, причините за дълговете. На базата на доклада мога да кажа, че поемайки болницата на 1 май 2004 година, тя имаше дългове над 10 млн. лв., с нефактурираните - за строителство, апаратура и други - близо 12 млн. лв. В края на май 2005 г. от инспектората заявиха, че дълговете на болницата са с 2 млн. и 600 хил. лв. по-малко в сравнение със същия период на миналата година. От 30 септември в болницата са влезли касово по-малко от 3 млн. и 300 хиляди лева. Ние ако бяхме получили същата субсидия, както миналата година, дълговете ни щяха да бъдат значително по-малко.

- Кои са причините за борчовете?

- Първо, поех болницата с големи задължения. Крайната сума към 1 май 2004 г. бе близо 12 млн. лв. На 1 май 2005 г. - 8 603 441 лв., към 30 септември - 9 958 446 лв., това е заедно с нефактурираните. Втора причина - имаме недофинансиране. По клинични пътеки това недофинансиране е 58 процента, тоест здравната каса ни покрива само 42% от разходите. От Министерството на здравеопазването недофинансирането е 21 процента.

- Но как други болници се оправят при тази ситуация?

- Плевенската университетска болница обслужва 1 млн. и 200 хиляди души население. За миналата година имаме над 40 хиляди пациенти, от тях по спешност са постъпили 43 процента. Поддържането на висококвалифицирани екипи 24 часа в денонощието, специалисти, които да диагностицират, да оперират, да лекуват болните, означава много пари. Не скривам, че болниците от региона нямат финансовата възможност и кадровата обезпеченост да поемат тази спешност и всичко се насочва към нас. Друг проблем са пациентите без здравни осигуровки. За държавата те са около 14 процента, но в Плевенска област са значително повече. Смея да твърдя, че болниците от региона не приемат такива пациенти и те идват при нас. За отделните месеци процентът им е 18. За тези болни ние пари от касата не получаваме. С намесата на президента Георги Първанов този въпрос се реши - заплащането да бъде по класове болести, но това не е равно на заплащането от здравната каса. Следващата причина - 18,75 процента от нашите пациенти са от други региони. Това не са пациенти с хернии, апандесити или жлъчки, за които касата плаща почти на 100 процента лечението. Това са пациенти тежко болни, със заболявания на черния дроб, панкреас, които искат много средства.

- Кой поема тези разходи?

- Никой. По-важното обаче е, че около 6 - 7 процента от тези хора са приведени тук с усложнения. Един такъв пациент струва на университетската болница 10 пъти повече от приетия при нас отначало със същата диагноза. Но ние нямаме право да ги откажем, защото сме университетска болница. Няма и къде да ги пратим, ние сме последната инстанция пред небитието. Ако нямаме средствата, апаратурата, за кадрите не говоря - тях ги имаме, няма къде вече да се помогне. Това са причините. И тук искам да попитам - защо здравната каса плаща по някои пътеки, които могат да се работят в частни здравни заведения, на 100 процента? Касата плаща например херния 400 лв., а цената в клиника "Авис Медика" беше 220 до 300 лв. Така че едно частно здравно заведение ще оперира хернии и апандесити и ще бъде на печалба. А един панкреатит, за който касата дава 2 200 лв., на нас ни струва 32 хиляди лева - това са тежки болести. Фактът обаче, че този човек излиза оттук жив и здрав, ме удовлетворява.

- Има ли други причини за дълговете, специално в плевенската болница?

- Плевенската болница има сгради от турско време. За последната година и половина пет клиники бяха затворени от ХЕИ. За неврологична клиника, която беше наводнена, все още не можем да намерим пари, нужни са 220 хиляди лева. Какво ще стане с инфекциозна? Не искам да поставям въпроса с операционен блок и реанимация, където ремонт не е правен от 25 години, където хирурзите дишат анестетиците, защото нямат никакви инсталации, които да работят. И само разбирането и добрата хигиена, която поддържаме, спира ХЕИ да не ни затвори. А операционният блок носи основните приходи на болницата.

- Как тогава направихте всички ремонти до момента?

- Имахме капиталови разходи 1 млн. и половина, които още предното ръководство беше получило за ремонтите на инфекциозна и психиатрична клиника. Те бяха заложени във връзка с фалита на "Магинет" и АДВ ги прибра. Отговорът на министерството беше, че тези пари са за капиталови разходи и сме длъжни да ги ползваме за това. Този 1 млн. и половина бе скрит дълг, тъй като реално не съществуваше. През тази година и половина той е използван да разплатим старо строителство за 1 300 000 лв. С останалите успяхме да направим ремонта на психиатричната клиника и да я преместим. Защото ако тази стена през зимата се бе отлепила и паднала, щяха да ме съдят защо не съм направил ремонт, тъй като клиниката е обявена за необитаема. Плевенската болница е уникална със своята структура. В структурата й са четирите диспансера, ТЕЛК, "Бърза помощ" и консултативно-диагностичен блок. Само за изследвания онкодиспансерът струва близо 1 млн. лв. Още 1 млн. лв. струват останалите три диспансера. Тези пари не са предвидени от здравната каса и ние не получаваме нищо за това. В диагностично-консултативния блок годишно се извършват над 170 хиляди прегледа, а се приемат по-малко от 30 хиляди пациенти. За останалите 140 хиляди ние работим като ДКЦ, като за тази дейност не получаваме стотинка. Когато касата отреже джипитата с консултативните талони, те пращат пациентите си при нас с талони за хоспитализация. За да се отхвърли тази хоспитализация, ние трябва да го изследваме, да го консултираме, но за тази си работа не получаваме нищо. "Спешна помощ" има 17 хиляди повиквания за тримесечие, от тях по-малко от 10 хиляди са приетите за лечение. За останалите, които ние преглеждаме, консултираме и откарваме вкъщи, не получаваме нищо. Е, кажете ми как да не се генерират дългове? Ако имаме реално остойностяване на всички разходи, ние ще редуцираме задълженията и ще успеем да излезем на нула.

- Колко е годишният бюджет на болницата?

- За 2004 г. бе 38 млн. лв., но тук се включват 3 млн. за скъпоструващи медикаменти, които министерството предоставя точно като лекарства, но се отчитат като разход на болницата.

- Вие гарантирате ли, че в плевенската болница няма нарушения от субективен характер, пренасочване на средства...

- Икономическите резултати от времето, когато аз съм изпълнителен директор, са най-добрите от тези на всички университетски болници - по стойност на болен, на лекарстводен, леглоден. Аз съм чист пред съвестта си, че в нашето здравно заведение не съм допуснал разхищение на средства.

- Как очаквате да приключи конфликтът, страхувате ли се от уволнение?

- Още като поех поста, влязох в кабинета с оставката в джоба. Не се притеснявам от уволнение, в Плевен ме познават по-добре като хирург и като специалист. Имам нелоша практика. И преди, и сега аз си оставам Димитър Стойков, ще си работя и нямам никакъв проблем. Единственият проблем е, ако не се открие причина, защо ще получа това уволнение? Аз искам мотивирано да ми се каже - ти си сгрешил тук и тук. Тогава сам ще си подам оставката.

- Говори се, че има намеса на проф. Венко Александров в конфликта, вярно ли е?

- Обществена тайна е, че аз имах личен конфликт с Венко Александров. Той имаше граждански, консултантски договор с плевенската болница, който договор аз прекратих. Няма да коментирам причините за това, още повече, че не искам да бъде в негово отсъствие. Последното, което чух, е, че проф. Александров е предвиден за председател на новия съвет на директорите. Съвсем откровено и категорично заявявам, че ако той бъде назначен за шеф на борда, аз ще вляза в кабинета му и ще си подам оставката.

- Какво влияние ще има той, в случай че бъде назначен?

- Бордът на директорите по Търговския закон управлява болницата. Той носи цялата отговорност за нейното управление. Ние вече имаме някои противоречия по управлението, така че двамата няма да работим добре.

- Кога очаквате да приключат нещата и ако не получите този протокол, какво ще предприемете? Как виждате решаването на проблема в здравеопазването?

- Аз ще продължавам да си върша работата до последния ден, в който съм директор. Сега работим по стабилизационната програма. За пръв път ме поканиха от здравната каса - безспорна заслуга на проф. Гайдарски е да се поиска мнението на директорите на университетските болници по цената на новите клинични пътеки. От Нова година ние минаваме към финансиране само от касата и министерството няма да ни дава никакви пари. Така че в интерес на болницата е да дадем нашите реални разходи. Друг е въпросът как касата и министерството ще преценят и какви са възможностите на държавата да реши проблема с финансирането. Държавата трябва да поеме отговорността за пенсионерите, децата, майчиното здравеопазване и социално слабите. Останалите трябва да разберат, че качественото здравеопазване струва пари. По-добре е няколко години без джиесем, но жив и здрав.

Тук искам да споделя, че поставих пред президента Георги Първанов нуждата ни от ангеограф и той е изпратил писмо до Министерството на здравеопазването, в което моли на плевенската болница да се осигури тази апаратура. Ангеографът струва 2 млн. евро, но ако един болен с инфаркт първите три часа се ангеографира, той излиза жив и здрав, защото не се стига до тежки усложнения. И вместо после 20 години да му се плащат осигуровки, само той ще изплати средствата, дадени за апарата, а този апарат ще обслужва население от 1 млн. и 200 хиляди души.

- Какво трябва да се реже от българското здравеопазване и какво - да се шие?

- В българското здравеопазване трябва да се въведе една реална пазарна икономика. Ние сега сме търговски дружества, но само по закон. Няма търговско дружество, където купувачът да определя цената. За да има реална пазарна икономика, трябва да се каже ясно - една жлъчка в Плевен струва 1 200 лв., в Левски - 800 лв. Който иска да го оперират професори, доценти и висококвалифирани специалисти, ще дойде в университетската болница. Здравеопазването струва пари, трябва да се намери политическото решение откъде ще дойдат тези пари. Държавата може да поеме определени социални групи, останалите трябва да си доплащат, няма друг начин. Средства има и могат да се намерят. Всички сме наясно, че държавата няма тези пари. Но в същото време ние тръгнахме от много по-лошо положение. Имаше време, когато нямахме физиологичен серум, сега сме по-добре. Качественото здравеопазване струва много пари и поне тези, които имат възможност, трябва да са готови да платят за това.

- При всичките ви ангажименти и проблеми, имате ли време за близките си, за семейството?

- Слава Богу, поне в семейството нямам проблеми. Съпругата ми е ендокринолог. Имам дъщеря, с която много се гордея. Казва се Живка и е трети курс медицина. Когато кандидатства, бе приета в четири висши учебни заведения, предпочете да учи в столицата. Не съм я насочвал към медицината, тя я предпочете пред математиката в десети клас. Аз съм далеч от мисълта да я правя хирург, това е трудно за жена, която трябва да обръща внимание на семейството си, но пък може да вземе професията на майка си.

- А в свободното си време какво правите?

- Малко свободно време ми остава. Когато имам възможност, ходя за риба, на лов. Не казвам, че съм добър стрелец, но обичам да ловувам. Тази година ми е рекорд - три пъти съм излязъл на лов, докато миналата имах възможност само веднъж. Голям фен съм на компютрите, работя с компютър, ползвам го и ми е приятно. Навремето имах фотолаборатория, сега имам видеокамера - правя снимки, монтаж.