Брой 43                                                   

28 октомври - 3 ноември 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Татяна Генова

 

В навечерието на Деня на будителя - 1 ноември, разговаряме с директорката на плевенското СОУ "Стоян Заимов", която е утвърден представител на учителското съсловие, на тези хора, които са наследници на възрожденския дух на тогавашните даскали, давали всичко от себе си за просвещението и просперитета на българската нация.

Будители винаги

ще има

Татяна Генова е родена в Плевен. Завършила е средно образование в СОУ "Анастасия Димитрова". По-късно се дипломира като историк във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работи като учител в СОУ "Стоян Заимов", където през 1986 г. става и зам.-директор. От 1991 г. до днес е директор на училището. Председател е на Съюза на работодателите в Плевен от април 2005 г. Омъжена е и има един син.

 

Интервю на
Даниела ДОЧЕВА

- Г-жо Генова, според вас понятието будител запазило ли е възрожденското си съдържание, каква е ролята на днешните будители?

- Аз мисля, че това е въпрос на гледна точка. За мен в съвремието ни учителите са наистина будители, защото те осъществяват учебно-възпитателната дейност в трудно време, във време на бездуховност. Много от нравствените ценности вече са девалвирали и учителят е този, който освен че образова, и възпитава. По-голяма част от моите колеги са всеотдайни и сърцати. Съдя за това не по отговорността, с която преподават учебното съдържание, а по всеотдайното им участие в инициативи, свързани с гражданското образование. Училището има много традиции. Една от тях е подготовка на ученици за участие в различни тържества. Паралелките ни по хореография, изобразително изкуство и музика редовно участват в конкурси. Наградите на учениците на СОУ "Стоян Заимов" в този естетически цикъл, а и на хуманитарните паралелки в горен курс са показател за това, че с тях работят наистина будители. Събуждат в тях всички нравствени ценности и активират творческите им разностранни заложби. Децата от начален курс много добре се изявяват в международни конкурси, откъдето имаме множество награди. Много добри резултати постигат и музикалните паралелки. Хореографите също се изявяват. Те са лицето на училището. Докато профилът информационни технологии и хуманитарен профил придават облика на учениците от горен курс.

Училището е профилирано след 1989 г. Първите паралелки са в начален курс. След това профилираните ни паралелки след VII клас в различните години са били биология, математика, физика. От 1993 - 94 г. започнахме профилиране след VIII клас на хуманитарни паралелки и "информационни технологии". За разкриване на тези профили имаме добра база и добри преподаватели.

- СОУ "Стоян Заимов" е едно от предпочитаните училища в Плевен. На какво се дължи този интерес?

- Да, интересът към училището е голям. Тази година реализирахме план-приемът и имаме още една нова паралелка в IХ клас. В нея има възможност за избор на ЗИП-ове в различни сфери - български език и литература, география, история. Изборът се прави от самите ученици, но той зависи от преподавателя. Изборът на нашите ученици се провокира и от базата. Разполагаме с 3 компютърни кабинета. Два от тях са обзаведени по проекта i-клас на Министерството на транспорта и съобщенията. В училище имаме и мултимедийна зала, която открихме през 2002 г. в чест на 25-годишния ни юбилей. Тя е многофункционална, с възможност в нея да се провеждат часове по различни дисциплини от преподаватели, които имат познания в областта на информационните техонологии. Има колеги, които много добре се справят. Показател за това е националният тест, на който бяха одобрени 8 преподаватели от нашето училище, които ще бъдат подготвени за обучители на свои колеги в сферата на информационните технологии. За мен това е много радостно.

- Училището ще отбележи ли по определен начин Деня на будителите?

- Да. В това училище традициите са на почит. Аз съм ги приела още като учител и винаги съм се стремяла да активирам учениците за участие, защото те духовно обогатяват младите хора. 1 ноември сме празнували по много начини. От 4 години училището ни стана домакин на математическо състезание, посветено на Деня на будителите, което преди това се провеждаше в Стара Загора. Състезанието вече носи името на Стоян Заимов и в него могат да участват ученици от II до VII клас от целия Плевенски регион. С математическото състезание аз мисля, че изпълваме със съдържание Деня на будителите, защото на този празник най-будните и най-смелите мерят силите си. Обикновено участват около 400 деца. Интересът е много голям. Задачите се готвят от Съюза на математиците още от края на миналата учебна година. Състезанието се провежда преди обяд, а тържественото награждаване е след обяд в двора на училището пред паметника на Стоян Заимов. Наградите се осигуряват от Съюза на математиците. Мисля, че по този начин е достойно да се отбележи Денят на будителите.

- Вие как започнахте преподавателската си работа в СОУ "Стоян Заимов"?

- Като млад учител и класен ръководител бях приета с много голямо обгрижване от страна на колегите си. Училището носи името на патриот, който много ми допада с живота и революционната си дейност. През изтеклите години аз свързах живота си със СОУ "Стоян Заимов". Лично се познавам с ген. Стоян Заимов, внукът на патрона на училището, с неговата съпруга Райна Заимова. С много голям интерес чета нейните книги, които са подарък на училището ни. Преди няколко години се запознах със сестрата на ген. Стоян Заимов - Клавдия, от която останах очарована. Много интересна среща имах със сина й Мартин Заимов, който беше гост на нашето училище през 1997 г., когато чествахме 20 години от основаването му.

Учениците с помощта на учителите по история направиха родословно дърво на рода Заимови и издирихме негови представители, които не познавахме до този момент. Родословното дърво се намира в учителската стая и представлява интрес за всички наши гости. Такава е Ана Заимова, съпруга на ген. Владимир Заимов - Червеният генерал, участник във Втората световна война, която е била почетен гост през 1977 г. на откриването на нашето училище. Всъщност Ана е баба на Мартин Заимов и майка на Клавдия и Стоян Заимов.

Много дълбоко и аз, и колегите, и учениците ни сме свързани с рода Заимови. Всяка година патронният ни празник през април се предхожда от Дни на младия заимовец, Дни на самодейността. Винаги обръщаме внимание на тези традиции в училище, като по този начин работим за осъществяване на гражданското възпитание на учениците.

- Как вие като преподавател по история провокирате вашите ученици към формиране на нравствени качества?

- За мен часовете по история са истинско удоволствие. Държа на приемствеността като учител. Започнала съм да преподавам на моите ученици в V клас - сега са в IX. Те познават начина ми на работа, аз - тях, и работя с лекота. Мисля, че интересът към историята е голям. Самият факт, че голяма част от учениците, на които съм преподавала, кандидатстват след VIII клас в паралелка с профил история, доказва това.

- А като директор как изпълнявате мисията си на будител?

- Аз съм личност, която обича новите идеи. Обичам неща, които всъщност нямат материално покритие. Търся винаги духовното. Самата ми зодия - Водолей, определя тези качества. Много амбициозен човек съм и винаги търся изяви на колектива в духовната сфера. Те си ме познават. Много са всеотдайни колегите. Няма общоградски тържества, в които да не участват. Много съм им благодарна, че си взаимодействаме така добре. Винаги съм се стремяла като директор да избягвам администрирането и да налагам един по-гъвкав и демократичен стил на ръководство. Две години съм учила за мениджър в управлението, имам втори клас квалификация по организация и управление. Така че теоретически нещата са ми познати, но повече се стремя всичко, което се прави в училище, да се прави с желание и да носи някакво духовно удовлетворение. Да се дава възможност за изява на всеки учител. Приемам колегите си с добрите им качества и винаги съм широко отворена към техните идеи. Учениците също знаят, че в мое лице винаги могат да намерят подкрепа. Стремя се да бъда толерантна. Намесвам се в ситуации, в които мога да помогна деликатно. Работя с много добър екип от трима помощници - двама по учебната дейност и един икономист.

- В кабинета ви има интересна грамота, връчена ви от ученици, на която пише, че "съчетавайки елегантна външност, коректност и толерантност успявате да разрешите и най-големите ученически гафове с усмивка." Така ли е?

- Това ми е номинацията от ритуал "Последен звънец" през 2005 г. Изпращайки випуска, учителите получиха номинации в различни сфери в зависимост от това, което са изградили като образ за себе си у учениците.

Моята грамота беше за умела намеса в конфликтни ситуации. Всичко това мисля, че постигам с дълбоко уважение към достойнството на ученика, толерантност към колегите, съчетана с взискателност, и подкрепа от моите помощници и от колектива. В моята прoграма, която защитих като директор, предложих управленска структура, която да бъде в помощ на административното ръководство. Тя е изградена от експертен съвет, в който влизат председателите на предметни комисии. Те са избрани от колегите си и утвърдени от педагогическия съвет. Благодарение на комисиите в тази управленска структура има делегиране на права, защото директорът и помощниците му не могат да свършат всичко в това огромно училище. Тази структура работи много години и също допринася за имиджа на училището. Освен това има една много строга информационна система - планиране, всеки си знае задачите и отговорностите. От тази година започнахме да анализираме всички нормативни документи и в предметните комисии. Това е много важно, защото всеки трябва да е добре информиран, за да работи на ниво. Всяка нова идея, която се обсъжда в експертния съвет, достига до колегите чрез председателите на комисии. И когато се съберем на педагогически съвет, няма нови неща - те са отработени, даже се обогатяват в положителна посока. Мисля, че и затова училището се ползва с авторитет в града. Доказват го пълните класове и броят на паралелките. Не сме максималисти - работим с 50 - 52 паралелки с около 1 200 ученика. Поддържаме един статус, за да няма пренатоварване и при добра организация и реклама изпълняваме основните си задължения.

- Наскоро чух един коментар, че напоследък май учениците будят учителите, вместо да е обратното. Какво мислите за това мнение?

- Учениците също имат управленска структура - ученически училищен съвет. Той е органът, който, взаимодействайки си с нас, ни посочва интересни идеи. По тяхна инициатива си възстановихме училищната радиоуредба, излизат вестници. Те са много отговорни и си провеждат ученически сбирки. Сега инициативата е да се създаде училищен парламент, който да се регистрира и да участва в националния ученически парламент. Има много училища, в които това е факт. Ние започваме сега. Понякога учениците, комуникирайки с новите технологии, ни дават много ценни идеи. И много пъти съм казвала на учителите, че уважавайки учениците, търсейки партньорство с тях, резултатът е много по-добър. Мисля, че истинският учител винаги търси партньорство с учениците. Голяма част от нашите учители пожелаха да преминат през квалификационен курс на Регионалния педагогически център, на който избраха интерактивни методи, разработване на проекти, новите технологии. Така че и при учителите има стремеж към новото.

- Според вас каква е причината много ученици да демонстрират липса на какъвто и да е интерес към преподаваното учебно съдържание?

- От години наред се зaбелязва една демотивация на ученика. Причините са много. До тук говорихме за положителните неща в училищния живот. Но ние имаме и ученици с неизвинени отсъствия, такива, които проявяват агресия и се картотекират от училищната комисия за борба с противообществените прояви. Имаме наказани на педагогически съвет ученици. Според мен тази демотивация е резултат на всички онези промени, които стават в нашия живот. Не можем да кажем, че са виновни само родителите или само училището. На много деца родителите са в чужбина по финансови причини, на други са разделени. Това малко или много ги демотивира. В образованието също има много проблеми, които водят до загуба на интерес към обучението.

- Все пак кой трябва да ги мотивира?

- Винаги в училище има ученици, които не желаят да участват в учебния процес, но има и такива, у които добрият учител съумява да събуди интерес. Демотивирани ученици ще има и занапред. Ролята на учителя е да приобщава децата все повече към каузата на образованието. Аз си мисля, че новите технологии в учебния процес ще събудят по-голям интерес сред учениците. Защото те получават информация предимно чрез Интернет - не е тайна, че много малко четат книги.

- Мислите ли, че понятието народен будител с времето ще загуби от значението си?

- Народен будител като понятие ще остане, защото то идва от Възраждането, а това е историята ни. Нещо, което носим в нас като българи. Това понятие не би могло да девалвира за тези, които познават историята си. В съвременния живот будители има и дано да се увеличават. Защото много хора са обезверени от битовите проблеми и понякога колкото и да е сърцат, колкото и да е духовно всеотдаен, човек започва да се уморява. Аз винаги съм позитивно настроена, винаги мисля и се стремя да правя добро и трудностите много рядко могат да ме пречупят. Винаги съм намирала решение на проблемите с помощта на колегите и на моята всеотдайност. Моите врати са отворени за всеки - за родител, за ученик, за учител. И в живота така с комуникативност съм преодолявала трудностите. Работохолик съм, обичам да си хвърлям усилията, дори понякога да знам, че може и да не успея. Но съм успявала да увличам колегите. Дано не прозвучи хвалебствено това, което ще разкажа. Направихме Училищното настоятелство през 1991 г. - беше абсолютна криза, нямахме компютри, а аз съм заложила в програмата си като директор компютърно обучение. С какво? Финансова стагнация, не можеш да разчиташ на бюджета. И започнах: родителски срещи, срещи по комисии, подкрепена от родители, от колеги. Само със средства на родителите обзаведохме цял компютърен кабинет, който беше първият в плевенско училище. Открихме го и това ни даде самочувствие да предложим на Регионалния инспекторат по образованието да ни разреши обучение по информационни технологии след VII клас. Назначих преподаватели, нещата потръгнаха. След това си позволихме да обявим паралелка и след VIII клас. Тоест ние съумяхме да усетим посоката на времето. Така че човек когато работи, постига резулати.

- Какво ще пожелаете на колегите си за празника?

- Моето пожелание към тях е никога да не униват, никога да не се предават. Винаги да работят с всеотдайност, да обичат учениците и да вграждат в тях човеколюбие и новаторство.