Брой 37                                                   

16 - 22 септември 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Петър Петров

 

Той е един от големите баскетболисти на Плевен,  част от звездния отбор на "Плама", печелил два пъти шампионската титла и купата на България и побеждавал легендарния "Реал" (Мадрид). Цели 12 години е стълб и на националния отбор. Досегашен играещ помощник на старши треньора на "Спартак" Цветан Антов. От този сезон започва работа в детско-юношестката школа на клуба и ще води дублиращия тим.

Петър Петров е роден на 12 октомври 1970 година

в с. Глава, Червенобрежка община. Завършва спортното училище "Георги Бенковски" в Плевен през 1990 година.

Женен. След посещение на Божи гроб е и хаджия.

 

Лидерите се създават в трудни ситуации

 

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Г-н Петров, кой ви насочи към баскетбола и как се разви спортната ви кариера?

- Мисля, че най-вече ме насочиха родителите ми, но и аз самият от най-ранна възраст имах огромно желание да се занимавам с баскетбол. Сигурно съм притежавал някакви данни и заложби за този спорт, щом ме приеха в спортното училище. Още през 1989 година станах състезател на мъжкия отбор на Плевен. През следващите две години изиграх някои силни мачове и очевидно съм привлякъл погледите на специалистите от столичния ЦСКА, там отбих и военната си служба. След това се върнах в Плевен, където бях до 1996 г. Станахме два пъти шампиони с "Плама". После обаче, със затварянето на рафинерията, тук се разтуриха нещата, последва финансов колапс и отборът се разби. Просто нямаше бъдеще в един период от време. Така че се наложи да поиграя малко извън Плевен. През 1997 - 98 г. играх във "Фикосота" - Шумен, оттам пак в Плевен една година. 2000-та се състезавах пък за "Левски" - София, 2001 г. - пак за Плевен. През 2003-та отидох в "Ямболгаз" и след това се върнах окончателно тук. Играл съм 12 години и в националния отбор. Бях на 20, когато за първи път ме поканиха, но тогава не попаднах в отбора. След това съм играл с треньорите Петко Маринов, Росен Барчовски, Стоян Божаков и Тити Папазов, като от всеки от тях съм вземал по нещо и съм се дообогатявал и като състезател, и като човек.

- Колко мача и колко точки имате в досегашната си кариера?

- Честно казано, не зная, за съжаление в България не се води такава статистика. И на мен би ми било интересно да знам колко точки съм отбелязал, но не съм си записвал личния актив след всяка среща, това вероятно е много трудно. Но като се има предвид колко години съм под коша, сигурно са хиляди...

- Кой е мачът, който никога няма да забравите?

- Доста мачове са останали в паметта ми, най-сладкото ми изживяване беше, когато станахме с "Плама" за пръв път шампиони. Разбира се, никога не мога да забравя и победата над звездния "Реал" (Мадрид) през 1996 година.

- И какво беше тогава?

- Имам видеокасета, но който не е усетил атмосферата наживо, едва ли може да изпита пълноценно емоцията. Зала "Балканстрой" щеше да се срути от публика, много истински фенове, беше невероятен купон. След това целият град се изсипа на центъра, ние за плевенчани бяхме герои и техни идоли. Такова нещо не се забравя.

- Какво се промени оттогава досега, само в липсата на пари ли е проблемът?

- Парите могат да бъдат и важна предпоставка за успехите, но и основна пречка, защото когато имаш такъв мощен спонсор като "Плама" от онова време, е друго. Всъщност сега в нашата благоприятна ситуация е "Лукойл". Тогава бяхме ние, сега са те. Сериозните пари докарват и добра организация, и добри играчи и се получават нещата. Всичко като ти е наред, то не може да не вървиш напред.

- Как виждате "Спартак" в новото първенство, какви са шансовете на отбора?

- Миналата година, макар да загубихме и от ЦСКА, и от "Лукойл" , публиката ни аплодираше, залата се пълнеше. Класирахме се на четвърто място, можеше да станем и трети, ако федерацията не бе присъдила една служебна победа на "Черно море" (Варна) над ЦСКА. Не знам другите отбори какви селекции са направили сега, за предстоящото първенство. Доколкото чувам, ЦСКА не са си намерили спонсор, нещо се разпада отборът, докато миналата година бяха фактор в първенството. Мисля, че нашият състав е добре окомплектован, разполагаме с добри момчета на всички постове. Имаме си вече и лидери, които да поведат отбора. Ще ни отива да сме в тройката.

- Има ли нови играчи?

- При нас вече отново е Николай Балев. Той е познат на всички, които гледат и се интересуват от баскетбол. Високо, здраво момче, което ще ни върши работа в борбата и в отиграванията под коша. А бе, горе-долу ще ме замества.

- Какъв дух трябва да има един отбор?

- Винаги съм смятал, че в един колективен спорт е много важно всички заедно да се напрягат на 100 процента, да играят дори над възможностите си, за да има добри резултати. Ако един или двама нещо се скатават... да кажем в защита, защитата се пропуква отнякъде и получаваш лесен кош. На 100 процента трябва да играят и петимата, които са на игрището. В същото време, когато зависи от тебе, трябва да можеш да поемеш отговорност. Поне аз така съм бил - когато се е налагало на отбора и е било тежко, съм поемал отговорност. Кога се е получавало напълно, кога - не, важното е, че и при колективния спорт отделни хора трябва да поемат отговорност, която могат да носят.

- Баскетболът е динамичен и емоционален спорт, участвали ли сте в сбивания по време на мач, както се случва в много футболни срещи, особено по нашите терени?

- Имало е много сблъсъци, спортът не може без това. Когато има сблъсък на характери, на физика, стават такива неща, но са в рамките на нормалното. Никога не е имало масови сбивания, каквито сме гледали в NBA. Имало е и инциденти с публиката, но хубавото е, че не като при футбола - няма хвърляния на бомби, ранени хора, пребити фенове...

- Излиза, че баскетболът е по-интелигентна игра...

- Всички така смятат. Въпреки че въпросът може би е в нагласата, с която публиката отива на среща. Ние казваме, че за нас тя е играч - ако си домакин и публиката те подкрепя, ти помага много. Когато някой фен, било на футбол, било на друг спорт, отива в залата или на стадиона зареден с агресия, тогава се случва това, което стана вече практика, особено на футболните срещи. При нас като че ли публиката не е толкова агресивна, повече подкрепя, отколкото да е настроена за сблъсъци.

- Сега с какво се занимавате, напускате ли играта?

- Ще помагам на баскетбола, ще водя юношите старша възраст на "Спартак", в същото време ще водя дублиращия отбор, който играе мачове преди срещите на мъжете във втория и третия кръг на първенството. Това са 14 мача, в които играе и дублиращ отбор на разменено гостуване. Ще работя в Спортното училище, за да се занимавам с юношите. Не е сигурно дали ще играя, или не. Ако отборът има нужда от мен, ще помагам, доколкото мога.

- Какви са причините да се откажете от активна състезателна дейност?

- Аз играя баскетбол от доста дълго време - от 1981 г., от детските и ученическите си години. Чувствам се амортизиран, така да се каже, защото имам износвания на стави, много контузии... Така си реших, че ще спра. Човек, особено в сферата на спорта, трябва сам да знае докъде може и докъде не може. При нас времето, през което си активен и си в залата, върви много по-бързо, отколкото в останалите сфери на живота. Ако приключа активната си спортна дейност, ще мога да отделям и повече време за подготовката на юношите и дублиращия отбор.

- Това, че ще се занимавате с юношите, означава ли, че ще имаме отново плевенска школа?

- Ще помагам на Цветан Антов. Но за утвърждаване отново на плевенска школа - мисля, че е все още далече този момент. Базата досега бе в доста лошо състояние, а и като че ли няма развитие и при треньорите, които се занимаваха с деца. Все пак те са ми били треньори и на мен...

- Каква е ролята на лидера в спортния тим?

- Лидерите се създават в трудни ситуации, когато поемат отговорност, и казано на наш език, изваждат мачове - дали в защита, дали в нападение, дали с елементи на играта или с хъс - те са тези, които повеждат отбора и покрай тях заиграват и другите момчета. След това, когато се сменят поколенията, ги заместват... Когато аз играех с Цецо Антов и Георги Младенов, те бях лидерите на отбора, след това те не играеха, аз се нагърбвах с повече задължения. Сега вече аз не съм, други ще бъдат след мен и т. н. За мен лидерите на "Спартак" днес са Хриси (Хрисимир Димитров - б. а.) и Илия Станков.

Има хора, които атакуват повече, други, които влагат повече в защита, но всички те са важни, защото както трябва да вкарваш, така трябва и да се пазиш да не ти вкарват.

- Изхабява ли спортът повече, отколкото другите професии?

- Спорт за здраве е да бягаш в Кайлъка, или да ходиш на фитнес, да се разхождаш... Професионалният спорт е много, много работа - ежедневна и непрекъсната. Удоволствието от победата и от добрата игра е върховно изживяване, но като знаеш колко много работа си вложил в това нещо... Много е трудно, но си заслужава.

- Как ще обясните факта, че днес младите повече предпочитат да ходят на фитнес, отколкото в спортните зали?

- Не е лошо да ходят на фитнес, но според мен повече от тях ходят в интернет клубове и кафенета, отколкото на фитнес и в залите. Може би трябва ние да направим по-голяма реклама - на добри зали, на добри условия. Но родителите също би трябвало да подтикват децата си да тръгнат към спорта, така е било и с мене.

- Държавата прави ли достатъчно за спортистите си, поне за тези, които са били на национално равнище?

- Не знам държавата какво трябва да прави, но ако аз спра сега да играя и не се занимавам с баскетбол, ще трябва да си търся някаква работа. Цял живот съм бил баскетболист и съм на 35 години. Стандартите в страната са такива, че много добри спортисти, дори и на европейско и световно ниво, след това отиват да работят нещо, с което никога не са се занимавали. Тези хора започват да правят кариера на 32 - 33 години в напълно непозната област. Човек, който е учил за това нещо, започва да го практикува на 25 години. Значи той има 10 години стаж в тази област и винаги ще бъде по-напред от теб. Но пък спортът дава друго - дава познанства, контакти. Ако имаш акъл да ги използваш, мисля, че ще се оправиш добре. Стандартът в България е такъв, че до преди пет години не можеше да се направят сериозни пари, които да ти позволят да живееш нормален живот, без да работиш нещо след приключване на спортна кориера.

- А сега може ли?

- Сега вече може. В определени спортове обаче. Има и страшни недоразумения. На мен например ми е много интересно какво правят във волейболната федерация. Ние имаме много добър волейбол в държавата, много добре се представяме, по-добре от баскетбола, от футбола, а волейболистите, които играят в България, са много зле платени.

- Как се случи така, че станахте хаджия?

- Бяхме на квалификации за европейско първенство, в групата ни беше Израел, както и тази година. Но тогава те ни победиха два пъти - не успяхме. Бяхме в Тел Авив и ходихме до Йерусалим - просто да видим Божи гроб. След това ни изпратиха по пощата тапиите, че сме станали хаджии. За мен нищо не се промени, а и почти никой не знае, че съм хаджия.

- С какво се занимавате, когато имате свободно време?

- Всички мои близки и познати знаят как прекарвам свободното си време. Аз съм болен на тема лов и с нетърпение чакам всяко лято да почне ловният сезон.

- Има ли нещо общо между лова и баскетбола?

- За мен има - и в лова се вдига адреналина, има емоции, които те държат в напрежение.

- А какво е най-голямото животно, с което сте се връщал от лов?

- Най-голямото е заек. Аз не ходя на лов за големи животни - сърни и диви прасета. Ходя за птици, защото там е майсторлъкът. Имам си куче - курцхар, казва се Вихър. Ловната ми дружинка е в Глава, имаме много хубави и приятни моменти в лова. Разбира се, ловците винаги преувеличават, но пък дори когато се връщам, без да съм отстрелял нещо, пак не съжалявам. За мен това е начин да се разтоваря.

- Имате ли приятели от спорта?

- Във всеки тим се създават много добри връзки. В "Ямболгаз" играех с канадец, бил съм съотборник с осем сърби... Където и да съм се състезавал, съм се сприятелил с много хора, на които мога да се обадя по всяко време и за всичко.