Брой 36                                                   

9 - 15 септември 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Маргарита Лазарова

 

В навечерието на 15 септември за проблемите на образованието, за отношенията между учител и ученик, за ролята на българското училище при формирането на бъдещите европейски личности разговаряме с шефката на професионалната гимназия "Захарий Зограф". Името на Маргарита Лазарова е едно от най-известните в системата на просветата в Плевен, четири мандата тя е и общински съветник.

 

Училището има нужда

от грижите на цялото общество

 

Маргарита Лазарова е родена под знака на Стрелец, което според нея определя и характера й. Завършила е строителен техникум в Плевен и висш технически институт. Професионалната й кариера е свързана изцяло с мебелното производство и с подготовката на кадри за него. Започнала е работа в завод "Република" като технолог, след това става учител, помощник-директор и над 15 години е директор на професионалната гимназия "Захарий Зограф".

 

Интервю на
Поля ТОМОВА

 

- Г-жо Лазарова, не са ли много 20 години работа в едно училище?

- Да, може би за някои хора е непонятна тази професия, както и фактът, че професионалният ми път е свързан с едно работно място. За мен обаче тези години минават почти неусетно, защото се въртят изключително бързо и темповете в училище по принцип са по-различни от темповете в която и да е друга сфера.

- Как виждате ролята на вашето училище?

- Според мен училището има солидно място в образователната система на региона. То е почти на 85 години и има голям принос за развитието на професионалното образование и въпреки многократните му преобразувания е живо и има стремеж да се развива.

- С какви чувства ще влезе българският учител в класната стая на 15 септември 2005 година?

- 15 септември е трепетен ден за всеки учител, независимо от това дали е в начален или в горен курс. Това е датата, която всяка година слага ново начало за самия учител, ново начало и за учениците. Чувствата са вълнуващи, защото ежегодно се срещаме с нови деца, с нови лица, нови очи, които очакват нещо от нас.

- Тази година има ли нещо по-различно?

- По-различното май е същото като миналата година. През последните 10 - 15 години просто нещата сякаш не мръдват напред. Ако самото училище направи нещо за себе си, ако учителите направят нещо по-различно, ще го има. Иначе - отгоре, отвън, отстрани, отношението е на момента. Е, разбира се, на 15 септември всички се втурват към училищата и се надпреварват да откриват учебната година. Като, разбира се, този стремеж е насочен към т. нар. елитни училища. Дума, която според мен е твърде неподходяща за категоризиране на училищата, защото елитни могат да бъдат децата, но училището трудно може да се нарече елитно.

- Кое е основното, което е нужно на българското училище?

- Българското училище има нужда от много грижи, и то грижи не само от държавата, но и от обществото. Ако тези грижи ги няма в осезателна степен в най-близко време, рискуваме да загубим много от това, което е имало българското училище.

- По-конкретно?

- Не може да се изоставя българският учител да виси на опашката от гледна точка на социално положение в обществото. Не може да се оставя българското училище да бъде на опашката по отношение на съхраняването на материалната база и съграденото през годините. Не може инцидентни прояви на държавата, като доставката на компютрите от т. нар. "И" клас да решават с един замах всичко в училището. Това е хубаво и никой не би се отказал от него, но то не е достатъчно.

- Това означава ли, че няма система в действията на държавата спрямо проблемите в образованието?

- За система изобщо не може да се говори. Нещата са стихийни, решават се в крачка и това е процес, който не виждам кога ще се нормализира.

- Имате ли надежда, че при новото правителство нещата в образованието ще тръгнат в необходимата посока?

- Никога не съм губила надежда, че нещата ще се променят. В системата на средното образование много неща се промениха. Образованието е една от първите глави, която бе затворена в преговорите с ЕС, но ми се иска сега всички добри намерения да бъдат реализирани. Струва ми се, че хората, които в това правителство ще се занимават с образованието, биха могли да се справят с тази нелека задача.

- Какво дава учителската професия и какво взема?

- Дава много на този, който се е посветил на нея, защото виждаш как се променят младите хора. При нас в горен курс идват на 14 - 15-годишни, след 4 - 5 години са вече зрели мъже и девойки, които имат стабилен поглед към живота, променени са и са пораснали. Дори като погледнеш снимките им от IХ клас, не можеш да ги познаеш, толкова много се променят за тези години. Иначе взема много. Взема от ежедневието ти, защото ако не отделяш време за работата си, просто си обречен да не постигаш добри резултати. Лишаваш и семейството, и себе си от време, което е ценно, но без това не би могъл да постигнеш нещо.

- Призвание ли е тази професия? Може ли всеки да бъде учител?

- Призвание е. Трудно става учител от всеки. Трябва да го имаш отвътре, да ти е приятно да контактуваш с учениците, да виждаш в тях преди всичко човека. Всяко дете - и на 7, и на 17 години, си има качества, то има достойнство и ти си длъжен да се съобразяваш с това. В противен случай нищо добро не те чака.

- Има ли разминаване между учители и ученици?

- Винаги го е имало, но то понякога е по-осезаемо, в други моменти по-трудно се забелязва. Разминаването е дотолкова, доколкото ценностите са различни. Младото поколение сега е по-модерно, по-отворено, гледа света с по-други очи. Докато учители от по-старата генерация имат по-ограничени според мен виждания за живота. Глобализацията в съвременния свят обаче доказва, че не могат да бъдат такива вече нито методът, нито стилът на работа. Отношенията между учители и ученици трябва да се регулират. Те трябва да бъдат формирани и ръководени от страна на педагозите, за да може в крайна сметка ученикът да бъде в центъра на целия процес в училище. Ако той не е поставен в центъра, резултатите трудно могат да бъдат добри.

- А не е ли опасно това, което сега се случва - децата да са с една крачка пред учителите?

- В определени моменти това би могло да бъде опасно, но то зависи все пак от учителя. Ако той, влизайки в час, знае, че има хора, които искат от него повече, той просто е длъжен да се подготви, макар това да му струва много усилия. Иначе рискува да загуби интерес към себе си и да бъде провокиран непрекъснато.

- Има ли интерес от страна на младите хора към учителската професия?

- Струва ми се, че да. Оказва се, че училището, независимо от всичките си проблеми, все пак е едно сигурно място за професионално развитие. Ако човек има и интерес към децата, би могъл добре да се реализира. А има възможности да се развива, стига да има амбиция и желание.

- Конкурентноспособен ли е българският ученик на своите връстници от ЕС?

- Да, определено. Учениците излизат добре подготвени - и от СОУ, и от професионалните гимназии. В последните години ние работим по учебни планове и програми, изцяло синхронизирани с изискванията на ЕС. В някои училища, включително и в нашето, се работи по програми, които са изцяло разработени съобразно изискванията на Евросъюза - това е т. нар. модулно обучение, което е принципно различно от познатата ни класическа система на обучение.

- Като директор на професионално училище, с какви по-специфични трудности се сблъсквате?

- Смея да кажа, че професионалното училище винаги е било по-трудно и за управление, и за самите ученици. Освен общообразователните предмети, които са еднакви за всички, тук има и други елементи, изискващи повече усилия. В последно време професионалното образование някак си се подценява от страна на Министерството на образованието. Дори имам усещането, че Министерството на труда и социалната политика сякаш иззема част от функциите на професионалното образование с нарояването на прекалено много центрове, които се опитват да дават квалификация, едва ли не на по-високо ниво от професионалното училище. Оказа се, че в тази сфера наличието на финансови средства е решаващо. Имам предвид начина, по който се получава лиценз за една професия от Националната агенция за професионално образование и обучение и възможностите, с които разполагат тези центрове. За мен е несериозно един такъв център да може да дава квалификация на повече от десет професии, а има такива. В същото време професионалните училища се задъхват от невъзможността да осъвременяват материалната си база, за да могат по-добре да подготвят кадрите си. Освен това нашите работодатели са длъжници на професионалното образование. Засега не се усеща нуждата от определени специалисти, но след няколко години ще имаме проблеми от гледна точка на намиране на хора, готови да изпълняват квалифицирана работа в различни сфери. Даже бих казала, че и в момента има такъв проблем - заводите "Вапцаров" не могат да намерят подготвени стругари и шлосери. Има и друг проблем - в момента младите хора са привлечени от професионално образование, свързано с обслужването - в общественото хранене, в търговията, в туризма, а професии, които са по-трудни и изискват повече усилия, някак си са оставени на по-заден план. Лично моето желание е с усилията и на държавата, и на обществото, да се направи така, че ние да подготвяме кадри, които не само ще обслужват Европа и туристите в България, но и ще показват, че тук има и мозъци, и умеещи, и можещи млади хора.

- Имало ли е случай ваш ученик да ви познае след години и какво си спомняте в такива моменти?

- Това са много вълнуващи моменти. По-често бившите ми ученици ме разпознават, отколкото аз тях. Много е приятно да видиш застанала пред теб майка с дечица, да те поздрави и да каже: Не ме ли помните, аз бях в един кой си клас, седях еди къде си. Това дава самочувствие, че нещо си направил за този човек и той не те е забравил.

- Унизен ли е българският учител?

- Не бих казала. Във всеки случай всяко българско семейство има допирна точка с училището и с преподавателите. Трудно му е на българският учител, подценяват го в определени моменти, но не бих казала, че е унизен.

- А защо тогава непрекъснато учителите протестират, искат, стачкуват?

- Вярно е, че често се чува в медийното пространство, че учителите настояват за нещо.Това би могло да спре, ако действително учителят заеме заслужено място в системата на държавните институции. Не може да поверяваш децата си и да даваш бъдеще на държавата си на определени хора и в същото време да не полагаш достатъчно грижи за тях. Вярно е, че средната заплата е ниска в сферата на образоването, но също така е вярно, че в други сфери е още по-ниска. Но ако искаш да разчиташ на децата си, трябва да се погрижиш за хората, които готвят тези деца, готвят поколението на държавата. В противен случай все така ще се плаче, ще се говори и няма край.

- Има ли значение лидерството - в класа и сред учениците?

- Има, и то голямо. В едно училище обикновено се намира лидер и той увлича след себе си. Аз съм доволна, че нашето училище има такива учители и това помага и на управлението на училището, и на решаването на нестандартни проблеми. В един клас винаги има лидер, лошото е, когато това е ученик с по-специфични наклонности и увлича и другите.

- Той най-добрият ученик ли е?

- Не, почти винаги лидерите не са от най-силните ученици. Това са момчета и момичета с по-различно мислене, езикът им е по-остър, имат излъчване и като физика.

- Такива се раждат ли?

- Зависи от средата. Не мога да кажа, че се ражда, зависи от условията. Според мен групата или класът създават лидера. Трябва да има нещо и в личността, но обстановката и средата е важна.

- Как ви звучат изказванията за безплатно образование в България?

- Трудно може това да се реализира изцяло. Дори безплатните учебници за малките ученици не означават безплатно образование, защото освен учебници има един куп други пособия, които никак не са евтини. За безплатно образование не може да се говори, даже ми се струва, че семействата трябва да имат повече ангажименти към децата по отношение на осигуряване на достатъчно средства за образованието им. Това не се свежда само до обличане и храна, а и до книги, допълнителна литература.

- А имат ли тази възможност семействата?

- За жалост, всяко второ семейство има финансови притеснения и те са много осезателни, това личи особено в училище. Когато подготвяме екскурзия, много деца искат да отидат, обявява се цената и се оказва, че половината от тях не могат да тръгнат…

- Кое е водещо във възпитанието на детето - семейството, училището, или и двете по равно?

- Не могат да се изключат. Няма ли го семейството, училището е недостатъчно. Или пък само семейството също не върши достатъчно работа. За съжаление у нас голяма част от семействата заради финансови проблеми изоставят децата, отиват на работа в чужбина. Това се отразява на израстването им. Струва ми се, че семейството трябва да отделя повече време за възпитанието на детето. Училището си има определени функции и каквото и да прави, не може да компенсира липсата на семейство.

- Имате ли наблюдения дали вашите ученици си изкарват хляба с професията, която им давате?

- Професията, която нашето училище дава, никога не се забравя и винаги е полезна. Дори в обзавеждането на дома, в даването на съвети... Аз мисля, че повечето завършили ученици хранят своите семейства с професията си и могат да разчитат на нея. Още повече, че нашата промишленост се развива.

- Вашите ученици мислят ли за бъдещето си?

- Повечето от тях - да. Малко са тези, които не си дават сметка какво ще правят в живота. Има моменти - първите една - две години в горен курс, да не мислят за това, защото им се струва далеч, но в последните класове вече имат други позиции и се ориентират.

- Какво пожелавате на колегите си за новата учебна година?

- Преди всичко да бъдем здрави, бодри, с идеи, с намерения за по-разчупени форми в обучението, полезни и за двете страни на учебния процес. И да гледаме и вървим само напред, да не се предаваме.