Брой 35                                                   

2 - 8 септември 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Хаджи Иззет Али Али

 

Имамът на гр. Левски е пето поколение свещеник в рода си. Няколко пъти е бил член на висшия духовен мюсюлмански съвет в България. През 1995 година посещава Божи гроб и получава титлата Хаджи. От 30 години е духовник, като е обслужвал много голям район от четири области. Бил е най-младият имам в България.

Роден е на 2 юли 1940 г. в гр. Левски. Семеен, с четири деца.

 

Нека има мир и любов

в нашите семейства и души

 

Интервю на

Поля ТОМОВА

 

- Какво ви е водило през годините?

- Винаги съм желал да бъда полезен на хората си, на тези, които аз обслужвах. През годините се убедих, че действително съм желан, обичан и ценен.

- Кои са вашите учители?

- От своите деди и книгите ние научаваме много неща. Коранът е много силна книга, с много чудесни неща, които хората могат да ползват. Но не всеки свещеник ползва книгата със съзнание. Понякога я използват като оръжие против семейства, разделят съпрузи, оставят деца без майка и баща. Аз не правя това. Дал съм своята клетва на Божи гроб, че ще помагам на хората, ще събирам младите. Хората са чудесни. Те идват при мен с най-различните си болки - мъж изоставил жена си и заминал, кавги между родители и деца… Нашата книга излиза 573 години по-късно след Библията и предава на белия свят много неща.

- Има ли разлика между християнската и мюсюлманската религия в отношението към света, трябва ли тя да бъде разделителна граница между хората?

- Не виждам различие между едната и другата религия. Всичко започва от един единствен Бог, на който вие, християните, казвате Господ Бог, а ние казваме Аллах. Вие назовавате Адам и Ева, ние ги казваме Ааадем и Хаава, вие казвате Мойсей, ние казваме Муса, вие казвате Давид, ние казваме Давуд - абсолютно дадени по Библията имена, само малко изменени, дори близки по произношение. Разликата между християнството и мюсюлманството е другаде. Мохамед е взел есенцията на Библията и предава новата книга - Корана, на хората. Докато Исус Христос казва: „Ударят ли ти плесница на едната буза, обърни и другата”, Мохамед казва: “Не, не съм съгласен с това. Ние сме едни и същи, слънцето е и за теб, и за мен, и не може да съществува висш и нисш, и някой да ме бие, а аз да търпя.” Все едно комшията да дойде и да командва в моя дом. Или този американец, като цяло говоря, в днешно време да иска да командва целия свят. Всички сме равни пред Бог. И затова Мохамед казва: “На удара с удар ще отговориш”.

- Така се казва и в Стария завет - “Око за око, зъб за зъб”.…

- Да, така е третирано там. Другата разлика е свързана с обичай след погребение. Мохамед вижда, че християните, след като погребат някого, се събират да ядат и пият. Мохамед обаче не може да приеме това. Онзи, който ще дойде да уважи починалия, казва: "Хайде, за Бог да прости". Чукне се, полей на земята и пие. След няколко чаши обаче забравя думите „За Бог да прости” и казва: “Петре, наздраве” - и започва дори да пее и да буйства. На нашите погребения не се пие, нека с чиста съвест се разделим с близкия човек.

- Делим ли се на турци и българи?

- Аз не виждам никаква разлика между мен, вас, моите приятели в детството - българчета. Тогава те научаваха от мен турски думи, аз от тях - български. Така сме живели и продължаваме да живеем в нашата България, в която сме родени. Всички сме еднакви и нека да признаем - родени тук, ние всички сме българи. Не може онези хора в Македонско да спорят за Благоевград и за Пиринско, ако спорят и турците за Лудогорието, ако спорят и румънците за Добруджа, то какво ще остане за нас, в България? Щом сме родени тук, значи сме еднакви. Не пречи кой каква религия и език има. Един народ без религия, без обичаи, не е народ.

- Но сега има хора, които подклаждат етническо напрежение в България.

- От памтивека човешката съвест не може да се измерва еднакво. Всеки различно разсъждава и всеки, колкото и да е учен, колкото да е умен, в неговата душа има подлост, колкото върхът на една топлийка. Има подли хора, които завладяват други хора и започват да ги командват. Ние в България например може би не трябва да имаме толкова много партии, нека имаме само три, за да бъдем по-сплотени и единни.

- Вие мислите, че многото партии разединяват?

- Многото партии разделят народа, разбиват единството. За мен всички хора са еднакви, независимо дали са от тая или оная партия. Абе, човече, ти предлагаш своята платформа в името на хората. Добре, но другата партия също предлага това. Нека съберем есенцията на всичките тези платформи и да направим една хубава конституция, за да живеем както трябва. Ние разполагаме с природни ресурси, красота. Каква ти Швейцария, ние сме нещо повече дори. Само че хората не са единни. Стига ежби, стига кавги. Всеки иска да живее в мир и любов.

В тази малка, наша Родина, като че ли сме родени някой друг да ни командва. Защо трябва някой да ни вкарва в Европейския съюз и тъй нататък? Та ние да не живеем в Америка? Ние живеем в Европа. Стига само да се съобразяваме с хората и сами да се командваме. Можем сами, но трябва да оставим ежбите… Радвам се, че млади хора вече се учат в чужбина и ще дойдат с чисто съзнание, за да управляват утре. Защото действително героят на Алеко Константинов - Бай Ганьо, продължава да съществува.

- Мислите ли, че лошото се наказва, а доброто се поощрява?

- Дойдоха години, в които се унищожава това, което бащите ни градиха с много труд. Сега, уж умни хора от различни партии, пощуряха да разграбят страната, да продават за лична изгода. Имаме умни, добри хора. Винаги доброто получава заслуженото - дали върху човек, който го е извършил, или върху неговите деца, Бог дава наградата си.

- Какво мислите за бедствията, които връхлетяха страната ни? Наказание ли е това?

- Толкова много пострада нашият мирен народ… Сега дават по 1 000 лева на семейство, не може циглите си само да купи, камо ли да направи нещо… Рано или късно, както казват и Библията, и Коранът, ще дойде унищожението на света. Мохамед казва: “Голота ще има страшна. Един ден ще усетите по жените, че краят на света наближава. Те ще носят прозрачни дрехи и мъжът на тази жена, върнал се от работа, неговите обувки ще му диктуват и ще му казват какво е вършила жена му”. Не можем да върнем историята назад, да бъдем като първобитните хора. Тръгнете по морето и ще видите едно стадо от хора - нудисти, голи! За мен са луди хора. Голи - може ли такова нещо...

- Какви хора идват при вас?

- Аз не избирам хората. Но когато идват с лоши намерения, ги гоня. Идва жена и казва: "Всичко ми е наред, имам си мъж, имам си пари, но си имам и приятел. Направи така, че той да намрази жена си, а да обича повече мен". Аз я гоня и й казвам - ти ще разбиеш семейството и сърцето на другата жена. Много такива ги махам от моя дом. Идват мъже и казват, че обичат други мъже. Не го приемам, но те са объркани души, лутат се… При мен зачестиха жени над 60 години, които дават мило и драго да имат или да задържат млади любовници. Водени от сатанински страсти, те разкриват пред мен страшни неща, които са правили, за да задържат младите мъже до себе си. Опитвам се да ги вразумя, да ги накарам да открият други, съществени неща, с които да запълнят живота си, но те не ме чуват. Имал съм случай разярено да скачат срещу мен и дори да ме обиждат, че не искам да направя така, че да имат вечно младите си любовници. Не искам в никакъв случай да кажа, че съм против любовта. Напротив - това е начин човек да осмисли живота си. Но когато любовта се бърка с похот, Аллах не прощава. Тежко ми е, когато идват хора с насълзени очи и с мъка. Колкото и да съм натоварен, не връщам такива хора, защото те имат нужда от мен, а аз съм дал клетва да помагам. Има хора, които не правят зло, но каквото и да подхванат, не им върви. За тях казвам, че късметът им е вързан с девет възела. Не правя разлика между християни и мюсюлмани, за мен са нуждаещи се човеци.

- Как им помагате?

- Нашата книга не е карти, не е боб, не е гледане на кафе, аз не съм екстрасенс. Работя с книгата, отварям страницата и там се казва точно какви са нещата в дома и душата на човека. Давам муска, която да предпазва от лошотията и да привлича успеха. Понякога правя муска с обратно на хората желание. Така направих, когато дойде комарджия и поиска амулет, за да печели. Направих му, но такъв, че да се хване на работа и честно да си изкарва хляба.

- Няма ли малко магия в тая работа?

- Книгата не се казва “Магия”, това са извадки от Корана. Те помагат на човека. Не да разбият душата или семейството, напротив - събираме и помагаме.

- Искате да кажете, че всичко ни е написано?

- Абсолютно всичко ни е написано. “Хазната на скритото опасно учение” се казва книгата, тя съдържа извадки, в които се пише за еди какво си какво трябва да се направи. Има молитви, които се четат. Тази книга хваща почти всички премеждия в живота на човека. Имаме за всяко нещо и оръжие, което помага. Това е човешки опит, многогодишен. Всеки се ражда със своите добри и лоши качества. Може да те сполетят различни неща. Казано е, че каквото ти е писано, ще го преживееш. Нека се подчиним и на тези думи. Но нека ние сами не си правим мръсотии, защото все повече и повече душмани има около нас, отколкото приятели. И ние гледаме много-много да не споделяме, защото нямаме вярата. Мохамед много се е грижил да направи тази книга. От архангел Гавраил на него му е дадена всяка страница, всеки урок и той - неграмотен, я написва. Чрез Божията сила.

- Не ви ли натоварват тези хора?

- Не, приятно ми е, когато мога да помогна. Хората сами ме търсят.

- Отнасяме ли нещо на Оня свят?

- Има такава притча. Преди да умре, един баща казал на сина си: “Сине, като почина, ще ме погребеш, но остави ръцете ми отвън над пръстта”. И той се учудил, отишъл при друг старец - комшия, и го запитал защо баща му има такова странно желание. “За да видиш, че на онзи свят се отива с празни ръце, нищо не взима със себе си и баща ти”, бил отговорът.

- Мъдра притча….

- Да, мъдростта на дедите ни трябва да се тачи и да се пази.

- Взимате ли пари от хората?

- Казано е, че всяко нещо се плаща. Не хващам хората за гушата и да казвам - дай. Каквото обича и душата му реши - да отпусне. Някой идва след дни с пълни чанти и вика: “Хаджи Иззет, ти върна жена ми или детето ми”.…

-Това, че ви търсят, означава ли, че хората, когато са на кръстопът, имат нужда от съвет или помощ, не могат сами?

- Така е. Понякога например се изострят отношенията между родители и деца, стават абсолютни душмани. И аз казвам на това дете - не мрази майка си, която ти е дала душичка, тя ти е богиня. Запомни, че от нейните ръце очакваш храна, бельо, постеля, всичко. И не се казва бащин език, а майчин език. Бащите не знаят мъка при раждане, майките знаят. И бащите като децата казват - хайде бе, жена, какво ще ядем,… и чакат на нейните ръце. Тези деца, обърнали гръб на родителите си, аз ги връщам към тях. Има хора, които имат неприятност. Немотията, която я има в страната ни, потиска хората, те се чудят кой път да хванат. Мъча се да помогна, влизам им в душите, усещам мъката на човека. А книгата ми дава още повече сведения. На кръстопът човек бива много пъти в живота си, тогава е сам, никой не може да му даде съвет, дори най-близките. И тогава човек може да се допита какво му е драснато, какво му е написано, за да хване по най-верния път. Понякога обаче ти е написано, че ще хванеш по кривия път, за да го преминеш. И такива случаи съм срещал. Изпитанието за хората е за да ги направи по-силни, по-добри и по-смели. Защото, като издържиш изпитанието и се върнеш отново на кръстопътя, за да хванеш вече правата пътека, ти носиш не само силата, но и познанието.

- Как трябва да се държи човек, за да е в мир със себе си?

- Един умен човек е казал: “Човек, това звучи гордо!” Но за да бъдеш човек, зависи от тате и от мама, от възпитанието и от образованието. Най-важното е душата да е добра.

- Преживяхте ли възродителния процес?

- Да. Навремето подписах декларация, че няма да се занимавам с ходжалъка. Бях наистина потискан. Хората, които ме принудиха да подпиша, ми признаха - знаем, че ти си помагал на нашия строй. Защото аз съм бил четец, предавах тържествените манифестации в града, играех в пиеси. Хората от ДС казваха - ние знаем, че ти си и свещеник, затова няма да отидеш по затворите, само подпиши, че няма да агитираш срещу правителството. Тогава заповедта си е била заповед и трябваше да преживеем това побългаряване. Имам документите, с които ми е сменяно името. Ето, от 29 ноември 1983 г. в удостоверение за раждане пише, че аз имам името Исак Илиев Близнаков, майка Емир Зааде Махмудова Мустафова и баща Али Алиев Узуасанов. Името Исак Илиев носих до 1985 година. На 14 май ме викат отново в съвета - ела, пак ще ти сменяме името. Абе, хора, нали ми сменихте името от Иззет на Исак. Да, но това е еврейско име, сега ще ти пишем чисто българско име, ми казват. И го пишат - Илиян Илиев Близнаков. По това време майка ми вече е починала и в графа майка има черта, няма име, баща - Илия Асенов Близнаков. Аз започнах да роптая - как можете да пишете дете без майка, бе. Без баща можете, но без майка не може. Този процес само насади омраза между хората. Както сега партията “Атака” под ръководството на Волен Сидеров. Това значи, че този човек иска да върне омразата в България - между българи, турци, цигани, македонци. Не може една градина да я засееш само с едни цветове, трябва да има от всичко. Така е и нашата България.

- Какво ще пожелаете на хората, които четат нашия вестник?

- Нека мир и любов има в нашите семейства и души, нека работа да има за всички. Когато има работа за всички, ще има здраве, и мир, и любов между нас, ще живеем свободни. Хора, вярвайте един в друг, уважавайте се и нека си помагаме. Този, който може и знае, нека не го укрива в себе си, а да помогне със своето знание.