Брой 34                                                   

26 август - 1 септември 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Николай Русинов

В края на мандата на областната управа плевенският губернатор прави равносметка на постигнатото през четирите години и споделя за читателите на "BG Север" какви са заложените приоритети в стратегията до 2015 г., чието изпълнение ще съживи икономиката и ще повиши жизненото равнище в региона.

Бъдещето на Плевен

е пряко свързано

с АЕЦ “Белене”

Николай Русинов е роден на 25 април 1966 година в Червен бряг. Завършва право във Висшия институт на МВР през 1991 година, работил е за кратко време като полицай, след това една година като следовател, година и половина прокурор и районен прокурор в Червен бряг. Назначен е за зам.-областен управител на Плевенска област през 2001 г., на 26 април 2005-а става областен управител. Семеен, с две деца.

Интервю на
Поля ТОМОВА
- Г-н Русинов, знае ли се вече кой ще ви наследи на губернаторския стол (интервюто е взето във вторник, когато все още не беше ясно как са разпределени областите - б. р.)?

- С голямо нетърпение очаквам политическите сили да се споразумеят по този въпрос и най-после да разберем от коя партия ще бъде областният управител на Плевен.

- Вие готов ли сте да останете областен управител, ако НДСВ получи квотата в Плевен, или предпочитате да се върнете към професията си?

- Личното ми предпочитание е да се върна към професията си. Но ако се налага, ще остана.

- Кое е по-лесно - да си прокурор или областен управител? Какви са приликите и разликите?

- Тематиката на работа е доста различна. Приликите се изчерпват с това, че работата е в полза на обществото. Разликите са доста съществени. В прокуратурата хората се занимават с наказателно право, тук се занимават предимно с административно и гражданско право. Много е различна материята, доста са различни хората, с които се работи. Но е еднакво напрегнато и на двете места.

- Как реагира областната администрация по време на бедствията, имаше ли координация между институциите и службите?

- Случи се така, че в условията на бедствията, които продължиха доста дълго, областната администрация в Плевен се оглавяваше от трима управители - последователно от Николай Маринов, Николай Русинов и Калина Пецова, временно изпълняващ длъжността областен управител, докато траеше предизборната кампания, след това отново аз. От наблюденията ми, докато отсъствах от управлението на областта, считам, че областната администрация заедно с всички органи, които са пряко ангажирани към този проблем, действаха адекватно. Разбира се, трябва да се има предвид, че в Плевенска област нямаше преки наводнения, каквито се случиха например в Елин Пелин или Ихтиман, тук проблемите дойдоха от прииждането на реките Искър и Осъм на определени места. Взаимодействието с "Гражданска защита" и служба "Пожарна и аварийна безопасност" беше своевременно и адекватно. Друг е въпросът, че като цяло тези органи не бяха напълно подготвени за такъв голям мащаб на бедствията, но постепенно, със съдействието на централната власт, влязохме в пълна координация. Включихме допълнителни сили и средства, от следващите дни започва работа и армията в град Искър за възстановяване щетите от наводненията. Мисля, че тук по-скоро тенденцията е оптимистична - за намаляване на напрежението, а не както в други райони на страната бедствията да се засилват и тревогата на хората да се увеличава.

- Има ли стратегия за развитието на Плевенска област и какво е свършено по нея за тези четири години?

- Приели сме стратегия за развитие на областта и тя включва периода от 2005 до 2015 година. Накратко мога да кажа, че има изградена визия за развитието на област Плевен и тя е да се превърне в район на висок икономически растеж, ефективна, високотехнологична, развиваща се икономика, осигуряваща просперитет и пълноценна изява на всички, със запазване на природните забележителности и културно-историческото наследство. Това е в общи линии стратегията за развитието на областта и тя е свързана с много усилена работа на всички държавни органи, на органите на местно управление, на социалните партньори и на партньорите от неправителствения сектор.

Приоритетните мерки за развитието на областта на първо място включват развитието на транспортната инфраструктура. На първо място пък от развитието на този приоритет е изграждането на нови и свързването на липсващите части от транспортната мрежа, като автомагистрала "Хемус", южнообходно трасе на Плевен във връзка с очакваното транспортно натоварване по линията север - юг.

- А какво става с автомагистрала "Хемус" последно?

- Последната информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е, че се предвижда нещо като строителство и подход тип автомагистрала "Тракия", тоест - да се търсят чуждестранни инвеститори. Дали процедурата ще е същата, или ще е различна, ще го определи министерството. За Плевенска област е жизнено важно тази автомагистрала да мине точно между Плевен и Ловеч, там, където е определено първоначалното трасе. През изминалия четиригодишен период ние направихме всичко необходимо, за да не бъде изместено трасето, както бе при завареното от нас положение. Знаете, че имаше идея автомагистралата да мине по сегашния първокласен път за Велико Търново.

- Сега ще минава през Плевен?

- Да, но не точно през Плевен, а на 15 км от града - между Плевен и Ловеч . Така ще може да обхваща повече области, включително Разградска ще бъде до магистралата и по този начин ще бъде обслужвана почти цяла Северна България.

Гордостта на областната администрация в Плевен, на всички, които са били тук през този период, е фериботният комплекс Никопол - Турну Мъгуреле. Това е нещо, за което се говори от 15 години и в рамките на нашия мандат най-после беше започнато. Имаме уверенията на фирмата изпълнител, че до 2006 година строителството трябва да бъде приключено.

- В икономическата сфера кое е най-голямото постижение на областната администрация?

- Областният управител по принцип е едноличен орган на централната власт на територията на областта, с обща компетентност. В тази връзка той няма много голяма възможност да влияе пряко върху икономическите процеси, които протичат в региона. Но пък може да съдейства пред другите органи на централната власт, да взаимодейства с местната власт и да осигурява нормална работа с инвеститорите. В този смисъл ние оказахме съдействие на доста инвеститори и бяха направени съществени капиталовложения в Плевенска област, независимо дали ние сме имали пряко участие, или сме подпомагали навлизането им на наша територия.

- Има ли някаква идея да се раздели зоната за икономическо планиране с център Русе и Плевен също да стане център на такава зона? Доколко фактът, че Русе е център, влияе на Плевенска област?

- Русе е център на икономически регион, но председателите на регионалния съвет са на ротационен принцип. Всяка година председател е различен областен управител. Той действа с една и съща администрация, но има пряк поглед в рамките на своя мандат. Тази година това е губернаторът на Габрово, следващата година е областният управител на Русе. По-следващата година, точно при присъединяването на България към ЕС, председател ще бъде областният управител на Плевен.

- Тоест, той ще може да влияе върху решенията и да работи в полза на нашата област?

- Тук влиянието на една личност не е толкова съществено, тъй като решенията за приоритетните задачи за региона за планиране се взимат на заседанията на този съвет, който се провежда в Русе. Така че всички областни управители се събират, съвещават се, заседават и гласуват съответните решения.

- Какви са пропуските и кои неща не бяха довършена за четирите години? Веднага се сещам за парк "Кайлъка" и неговия статут...

- Не е точно така. Доста се свърши за парк "Кайлъка". До края на годината приключва четвъртият етап за изработването на специализираната карта на защитената местност. Мисля, че още преди Нова година ще бъде подписана заповедта за тази карта. След това всеки един собственик ще може да се сдобие с нотариален акт и заедно с всички собственици, в това число държавата и общината, ще бъде изработен план за управление на парка. Така ще бъде сложен край на тази неяснота и несигурност.

- Не е ли опасно земята да бъде дадена на собственици, всеки да може да строи каквото си иска?

- Не може всеки да строи каквото си иска, защото това все пак е защитена територия и има специален закон, с който всеки трябва да се съобразява. Просто тогава ще е ясно кое е частна, кое общинска и държавна собственост.

- Все пак, какво не успяхте да свършите за четирите години на вашия мандат? Не може сте решили всички проблеми...

- Винаги има нещо, което не е решено. Ако кажем, че сме успели да се справим с всички сфери на територията на областта, убеден съм, че ще получим доста критики. Веднага не се сещам точно какво не е решено, мисля, че строежът на автомагистралата е много сериозен проблем и трябва да започне в най-скоро време. Пожелавам на следващия областен управител да вложи всичките си усилия в тази насока. Така също и да реализира рехабилитацията на пътя от Никопол до Плевен, тъй като вече е подписан финансовият меморандум за 6 млн. лв. Да се изгради този път и след построяването на ферибота да има пряка транспортна връзка с автомагистралата. Също така обходният път на Плевен е много важен, защото всички виждат, че в града вече движението е много натоварено. Затруднено е и движението от Ловеч към останалата част на Северна България, то трябва да бъде пренасочено, а не да минава през централната част на Плевен.

- Как оценявате взаимодействието с местната законодателна и изпълнителна власт?

- Взаимодействието беше безупречно и това е едно от нещата, с които особено много се гордеем. Успяхме да създадем атмосфера на политическа търпимост, взаимодействие и толерантност. Това, разбира се, е взаимен процес и ние срещахме разбирането на кметовете. Няма кмет, от който да се оплачем по какъвто и да било повод за отношенията помежду ни.

- А с депутатите?

- Същото се отнася и за депутатите. Работили сме с всички политически сили на високо професионално ниво.

- Доколко е важен екипният принцип във вашата работа?

- Това е основата за работа в една държавна администрация. Както казах, областният управител е едноличен представител на властта, но той не е едноличен специалист. Той трябва да работи с широк кръг професионалисти и си мисля, че в нашата администрация хората са изключителни професионалисти, много всеотдайни в работата си и без тях човек не би могъл да свърши нищо.

- Имате ли приемен ден и колко хора сте приел за тези години?

- Приемният ден е в четвъртък, но не сме връщали човек и през другите дни. Тези, които са записани, за тях сме длъжни да бъдем тук, да видим дали можем да решим проблема им, а ако не можем, да ги упътим към съответните инстанции.

- Как виждате бъдещето на Плевен?

- Бъдещето на Плевен е пряко свързано с АЕЦ "Белене", също така с инвестиции на фирми от леката промишленост. Като се върже това със селското стопанство, мисля, че бъдещето на Плевен е разнообразно и човек би могъл да намери своето място за развитие в региона, стига да има желание.

- Как областната администрация се грижи за културните и исторически паметници в нашия регион?

- Веднага мога да кажа, че имаме одобрен за финансиране проект за около 70 хиляди лева. Той е за рехабилитация на инфраструктурата около историческия комплекс "Сторгозия". Ексминистър Нина Чилова ни увери, че преписката е във фаза на подписване на договор за обновяване на района, но до този момент нямам друга информация. Културно-историческите ценности са в основата на развитието на туризма, защото без тях никой няма да дойде в Плевен. Нашият град и областта са свързани с руско-турската освободителна война. Това предизвиква особен интерес у руските туристи, а и не само у тях. Напоследък забелязвам интерес и от страна на французи, испанци. Мисля, че Плевен ще предлага все повече атракции на хора, които са в България по друг повод.

- Какво ви е отношението към новата коалиция и новото правителство? В България има ли нужната коалиционна култура, за да ги приеме?

- НДСВ със сигурност има коалиционна култура и ние го показахме в изминалия четиригодишен период. През 2001 година всички питаха "Що е то НДСВ?", а ние показахме,че сме една сериозна политическа сила. Положихме много усилия за доброто управление на страната, приключихме мандата, като го считаме за успешен. Коалиционната политика изисква взаимност между участниците в коалицията и аз очаквам същото и от останалите партньори.

- Ако трябва с няколко думи да опишете с какви чувства си отивате, или оставате в областната администрация, какви ще бъдат те?

- Чувствата, с които ще си отида от областната администрация, са на удовлетворение от добре свършена работа, с чиста съвест, също така и с много добро отшение към всички хора, с които съм работил. Няма някой, когото не мога да погледна в очите и да кажа "Здравей" утре. Чувствата, с които бих останал, са доста смесени. Съзнанието за това, което се очаква да свърши бъдещият областен управител, предизвиква доста притеснения.

- Мислите ли, че ние като нация имаме достойно отношение към държавата?

- Струва ми се, че съществува известен нихилизъм към държавата като такава. Обичаме да казваме - те там каква я свършиха. В същото време всеки си хвърля хартията, където му падне, на следващия ден упреква властта за това, че е мръсно. Може би нещо не ни достига във възпитанието и културата.

- Имате ли хоби, остава ли време за приятели, за семейството...

- Човек, ако има желание, намира време за всичко. Имам време и за семейството си, и за приятелите. Повече свободни дни и часове бих искал да имам за хобито си - планинския туризъм. Но все пак всяка година правим сериозни преходи с голяма група приятели.