Брой 33                                                   

19 - 25 август 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Георги Линков

 

Шефът на "Гражданска защита" в Плевен е от 20 години в системата, има най-дълъг стаж сред своите колеги в страната. Той и неговите екипи това лято водят денонощна битка с наводненията, които заляха редица селища в областта.

 

Виновни за наводненията има

 

Георги Линков е роден през 1947 г. в село Лозица, община Никопол. Завършил е висшия технически институт в Русе, след това военната академия. От 1985 година работи в структурите на "Гражданска отбрана", сега "Гражданска защита" (ГЗ). Последователно е заместник-началник на окръжното военно управление в Плевен, началник на областното управление в Ловеч, сега е директор на областната дирекция на ГЗ в Плевен.

Семеен, с две деца - синът му е от пет години в Лондон, дъщеря му живее в София.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Г-н Линков, колко семейства пострадаха от наводненията в Плевенска област?

- Около 450 са пострадалите семейства в областта, като потърпевшите от природните стихии в гр. Искър са най-много - първия път, между 7 и 8 юни, бяха около 40 домакинства, сега при второто наводнение през август са 400. През това лято сериозно пострада и село Градище, където на два пъти имаше наводнени къщи. На 3 юли заваля пороен дъжд и поради непочистен отводнителен канал водата нямаше възможност да се оттича и се разля, мина през 11 къщи. На следващия ден отново ги заля, тъкмо си бяха почистили хората. Сериозно беше наводнено и село Аспарухово в община Левски. То е построено на равно, с много високи подпочвени води място без възможност за оттичане и при дъжд се пълнят дворове и мази. Козар Белене също се наводни, много сериозно пострада и Българене, където над 12 хил. дка на два пъти бяха заливани заради скъсани диги на река Осъм. Очевидно е, че около 15 - 16 години в дигите не са влагани пари за поддръжка. Ежегодно констатираме подкопаване от животни, коритата са обрасли с дървета и всичко това е предпоставка след покачване на нивото на водата да се стигне до наводнения.

- В този смисъл има ли виновни за неподдържането на тези съоръжения?

- Винаги има виновник и това винаги е този, който е собственик. Не може да виним някого, който не е собственик - когато нечия къща не е в ред и падне коминът, виновен е стопанинът й, защото не го е поправил.

- Значи "Напоителни системи" не са си свършили работата?

- В случая да. Има около 14 - 15 скъсвания на диги - и при Санадиново, и при Староселци, получил се е пробив. В Новачене има тръба за напояване, която е на "Напоителни системи", тя трябва да има клапа, която да спира връщането на водата към обработваемата земя. Клапата обаче е открадната, не е възстановена и щом се вдигне нивото, се залива всичко. Там беше наводнен пътят към Лозица и Белене и бе затворен. Заради наводняването на полето край Българене многократно беше заливан пътят Плевен - Русе, отклонението за Изгрев.

- Смятате че, освен дъждовете има и други причини за наводненията?

- Освен дъждовете и лошата поддръжка на съоръженията, причина за наводненията е и преливането на язовир “Александър Стамболийски”. Очевидно обемът му не е поддържан така, че да не се получи препълване, не е изпускан планово. Стремежът е бил да се поддържа висок обем, за да има вода. Освен това е скъсан и язовир в едно ловешко село и всичко това доведе до наводняване на населените места на север от град Левски, въпреки че Осъм идва от Стара планина и до Левски нивото на водата беше ниско. Бе наводнено село Варана по тази причина, извърши се евакуация на хора и животни.

- На колко възлизат щетите в нашия регион?

- Без последното наводнение щетите общо са за около 9 млн. лв. Тук са включени и пораженията от поройните дъждове в Белене, Пордим, Плевенска община - най-вече в Славяново, където бе отнесена асфалтовата настилка. Има големи поразии от поройните дъждове в Долна Митрополия, Долни Дъбник. Особено големи са щетите и в община Червен бряг. При наводнението от 1 юли в района на Червен бряг, Радомирци, Чомаковци заради препречване на дървета на бента беше затруднен оттокът на река Искър. Пак по вина на "Напоителни системи", които не са осигурили възможност за повдигане на клапите на саваците на бента. През годините някой откраднал нещо, никой не го възстановява и преградите на бента не могат да се вдигат - не може да се осигури оттичане на водата. Дърветата, които се натрупаха там, подпряха река Златна Панега, това доведе до проблеми с възловата подстанция "Мизия". Тогава спешно се наложи от три и половина следобед до седем сутринта, на електроагрегати с лампи цяла нощ да се работи с шест моторни резачки, да се разчиства бентът и да се освободи пътят на водата, за да се спаси от заливане подстанцията.

- Това ли беше най-критичният момент по време на бедствията?

- По отношение на последствията, които можеше да предизвика - да. Подстанция Мизия захранва с електричество цяла Северна България, включително и София, и можете да си представите, че половината от страната щеше да остане без ток.

- А къде ви беше най-трудно?

- Не мога да кажа къде беше най-трудно, но най-безсмислено беше сега, при второто наводнение на гр. Искър на 5 и 6 август. Започна да се прави една временна дига на разстояние 200 м от къщите, които бяха много близо. Направихме я на отстояние от постройките и тъкмо решихме, че нещата са сигурни - и водата дойде, рязко се покачи нивото с метър и осемдесет. Тази временна дига, която беше висока около метър, направо бе пометена. 58 хиляди лева отидоха на вятъра, ей така.

- Има ли добро взаимодействие между службите, които трябва да реагират на такива критични ситуации в страната?

- Откровено казано, не знам кой трябва да реагира, но знам за себе си, за "Гражданска защита", че трябва да реагираме, и то веднага. И всички кметове ни търсят. Но кой друг трябва да реагира, честно казано - не знам.

- Колко служители имате?

- В отдел „Аварийно-спасителни дейности”, които реагират при такива ситуации, са по щат 11 човека и попълнение от още 10. Оборудвани са с помпи за отводняване, с моторни резачки, с лодки. Една част от тях са алпинисти и имат сертификат за работа при всякакви алпийски условия. Наскоро имахме много сериозен случай, при който именно алпинистите се справиха. Група хора - възрастни и две деца от Нови Искър, всяко лято от 18 години идват на пикник на река Вит в района на Бъркач. Сега пак дошли, настанили се в петък, изкарали първата нощ на един остров, като минали до там през брод. Да, обаче през нощта водата започва да се покачва, те си стоят на острова - хапват си, пийват си, музика - цял ден. Водата продължава да се покачва и стига метър и осемдесет, те няма как да се измъкнат. Мисля, че най-голямото постижение на техниката е мобилният телефон. Те, слава богу, имали такъв. Обаждат се на полицията, оттам викат пожарната, отиват, но нямат достъп. Обадиха се на нас и аз изпратих момчетата. Те отидоха и по алпийски способ, с въжета, едното на дърво на брега, другото вързано на дърво по-високо, на острова, под наклон, по така наречения способ „тролей”, един по един тези хора бяха спасени и измъкнати на брега. Цялата операция се извърши през нощта. Момчетата са млади, имат желание, имат и възможности.

- Достатъчно ли е оборудването?

- Оборудването никога не е достатъчно, още повече, че транспортната техника е много остаряла. Тя е армейска и всеки ден се налага да се работи по нея, за да е в готовност. Когато ги избирахме тези момчета, ние гледахме много неща - да са физически здрави, годни, млади, силни, да са алпинисти, да са завършили техникум по автотранспорт или да имат някаква такава специалност, да разбират от автомобили, да са шофьори на машини, които да работят земекопна работа - багери, булдозери… И от 120 души подбрахме точно тези. Те могат много неща, но са малко.

- Използвате ли доброволци и дали трудът ви е заплатен в съответствие с това, което извършвате?

- Доброволци използвахме в град Искър, всъщност това бяха служители на общината и те не могат да откажат да участват. Що се отнася до заплатите на служителите на "Гражданска защита", те не отговарят на труда, който полагат. Ето сега например те работят без прекъсване всеки ден, от вторник до петък, четири дни спят в Искър, отводняват и дезинфекцират - с две пръскачки обикалят къщите, дворовете, има си инструкция - минават и дезинфекцират. Никой не го върши това. РИОКОЗ са специалисти по дезинфекцията, но не се наемат да я правят.

- Защо?

- Не знам. Ние чувстваме задължение, че трябва да правим всичко възможно, за да сме в полза на хората. Момчетата биха могли да кажат - това не е наша работа - да дезинфекцираме, или пък други неща - да правим диги с лопатите, когато самите хора, които са залети, стоят по 40 - 50 човека и на подканването: хайде, донесете лопати, да се хванем тук заедно, те казват: не, това е ваша работа, вие ще го вършите. Такова е за съжаление разбирането на българина, независимо от произхода му.

- Май няма достатъчно разбирателство между институциите, а от друга страна самите хора като че ли не могат да се обединят и заедно да си помагат за възстановяване на щетите?

- Аз не казвам, че няма достатъчно разбирателство между институциите, защото ние имаме добро разбирателство, ако тук се има предвид “Пожарна и аварийна безопасност”. Разбираме се добре. Друг е въпросът, че някой се опитва да им вмени задължения, които те не могат да изпълнят. Може би някой накъде, в някакъв закон ги е сложил, но не ги е осигурил. Например в техния закон пише, че те трябва да оказват медицинска, при това специализирана медицинска помощ. Те нямат линейка, нямат лекар, нямат медицински сестри, нямат нищо, каква помощ ще оказват.

- Мислите ли, че трябва да се обедините с "Пожарна и аварийна безопасност"?

- Дали двете звена трябва да се обединят, да бъдат една структура, дали по някакъв друг начин, но трябва да има единно ръководство при възникване на бедствия и при действията при тези бедствия. Докато имаше комисии по бедствия, аварии и катастрофи, директорът на ГЗ беше секретар на комисията, той като такъв имаше право да действа от името на областния управител. И аз никога не съм срещал някакви пречки, тъй като действам от името на областния управител и на общо основание давам разпореждания. Да, но се появи един закон за управление при кризи, там всички тези неща са премахнати. Този закон действа в момента, но той няма правилник за прилагането му. Старата структура е разрушена, новият закон не е влязъл в сила, получава се вакуум и се вижда какво става. Няма ръководство на действията в цялата страна. "Гражданска защита" - да, работи, но тя не може вече да организира процеса. Не че смятам, че трябва да е точно ГЗ. Много е хубаво някой друг да поема отговорността. Аз 20 години поемам отговорността. Много добре си спомням, когато стана смерчът в Бохот. Тогава Петко Цолов беше кмет на община Плевен, дойде и каза: Линков, ти поемаш ръководството оттук нататък. Това беше в десет часа вечерта. В същия час всички други бяха готови и започна възстановяването. Но имаше единно ръководство.

- Липсата на единно ръководство ли пречи сега на възстановителните работи?

- Най-важното е това. Иначе се получава разминаване и изпадаме в смешни ситуации.

- Тоест?

- Има случаи, когато някои институции нямат работа там, при бедствието, не вършат нищо, но присъстват и показват че са там - нищо, че няма работа за тях. Не искам да давам примери, но липсата на единно ръководство води до това - всеки да застане пред камерата и да се види, че той се намира еди къде си, че е готов да действа...

- Държавата реагира ли адекватно на бедствията през последните месеци?

- Аз не мога да давам оценка как е реагирала държавата, смятам, че ГЗ и особено областната дирекция в Плевен реагира адекватно. Но спокойно мога да кажа като гражданин, че след като и в другите области се чувства вакуум, това няма начин да не се отрази и при реагирането при бедствия. Защото бедствието, това е един голям хаос, то много трудно се поддава на организация и ръководство. И ако не са предварително мобилизирани всички - особено висшето държавно ръководство да се включи и да мобилизира всички, тогава няма начин да се постигне необходимата организация.

- Да, но скоро в Китай имаш бедствие с много по-големи поражения и веднага беше създадена организация?

- Не знам дали може да се каже, че като поражения е по-голямо от нашето, тъй като смерчът или ураганът обикновено покосяват отделна област, а Китай е с огромна територия. В нашата страна има много поражения - в Южна България, в Северна, навсякъде. И това е постоянно - на едно място свършат наводненията, на друго започват.

- Трябва ли да има персонално наказани - например за изпускането на язовирите или за негодните съоръжения?

- Очевидно е, че трябва да се търси отговорност, иначе тази безотговорност ще доведе до нови такива последствия и до големи поражения. А всичко това се отразява на цялата държава и на населението. Вместо тези 1 млрд. лв. да отидат за подобряване на социалните условия, те отиват за възстановяване на щети. Тоест, ние отиваме на предишно състояние, на което сме били, вместо да вървим напред.

- Кое е по-трудно за противодействие - пожарът или наводнението?

- Това е въпрос с ясен отговор. Водата не може да бъде спряна с нищо. Ако идва пороен дъжд, няма начин да го спреш, вълната се движи по наклона, пълни къщи, мази, дворове, отнася, каквото има за отнасяне, и заминава.

- Вие готови ли сте за евентуални следващи бедствия, не сте ли уморени вече?

- Няма начин - всички сме уморени. Няма събота, няма неделя. Сега отиваме да чистим отводнителен канал в Градище, който беше причина за две сериозни наводнения. Той е обрасъл и трябва да се почисти, за да отвежда водата.

- Ваша работа ли е това?

- Не е наша работа, работа е на общината, но ние искаме да направим така, че ако дойдат следващи води, да помогнем, защото виждаме, че не могат да се организират, не могат да изкарат хора да работят.

- А защо хората не могат да се организират според вас? Това засяга все пак техните домове.

- Не знам, сигурно трябва някой да ги организира, да ги поведе, да ги събере, да им обясни - ето това е причината да се случи нещо… Но мисленето на хората е такова - тези, които са на по-високо, живеят с мисълта, че при тях няма да дойде.

- Какво е положението сега в град Искър?

- Отводнени са всички дворове и къщи, дезинфекцирани са всички домове, сега вървят комисии за оценка на щетите. Има една къща, която е паднала напълно - човекът е настанен в друга, има около седем постройки, които са опасни за обитаване. И не трябва да се допусне хората да влязат в тях, защото не се знае дали като легнат вечерта, сутринта няма да бъдат с паднали върху тях покриви.

- Сложна ли е процедурата за получаване на помощ от държавата за пострадалите?

- Процедурата не е толкова сложна и общините знаят каква е, изпратени са указания. Първо комисия, назначена от кмета, трябва да оцени щетите, след това се пише акт и се описва всяка щета, следва количествено-стойностна сметка, прибавя се документ за собственост. Всичко това кметът представя в комисията, заедно със становище на областния управител. Бързо става.

- Не ви ли идва понякога наум да си смените професията?

Малко късно е да си сменям професията. Аз съм с най-голям стаж от директорите на ГЗ в България - 20 години.

- Какво казвате на вашите момчета, когато има опасна ситуация?

- Не е необходимо да ги агитирам, те са наясно. Дойдоха по желание да работят тук и знаят как са избрани от 120 човека, знаят, че от тях зависи човешки живот. От мен се иска да ги снабдявам с необходимите средства, за да могат да работят.

- Вие какво си казвате след поредната акция?

- Откровено си мисля, че сме действали добре, оставам с чувство на задоволство. За мен най-важното е, че сме си свършили работата.

- Не ви ли тежи?

- И да тежи, когато човек си обича работата, това чувство се преодолява.

- А как се разтоварвате от тежката работа?

- Как се разтоварвам? Като бях по млад, играех футбол, дори бяхме в А група с юношеския отбор на Русе, после станах капитан на футболния тим на института, след това на школата за запасни офицери. Занимавах се и с други спортове - плувам… Но вместо в морето, както бях запланувал, сега плувам в Искър - в града обаче.