Брой 32                                                   

12 - 18 август 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Стефан Ненков

 

Доколко пострада бизнесът от нестабилната политическа ситуация в страната, реално ли е определението, че Плевен е град със затихващи функции, за предстоящото домакинство на града ни на "гранд при" по ловна стрелба, както и за очакванията за тазгодишния ловен сезон, разговаряме с видния плевенски предприемач, общественик и запален авджия.

Плевен ще успее

 

Стефан Ненков е роден на 27 октомври 1962 г. в Плевен. Основното си образование завършва в ОУ "П. К. Яворов", средното в СОУ "Стоян Заимов". Две години отбива военната си служба в ШЗО "Христо Ботев", след което се записва да следва в тогавашния ВИ "Карл Маркс" (днес УНСС). Работил е основно в сферата на мениджмънта - в разпространението на печатни произведения, медии. Избран е за първи зам.-председател на областното ръководство на Съюза на запасните офицери. Председател е на Ловно-рибарското дружество в Плевен, бивш регионален лидер на Съюза на частните предприемачи "Възраждане". Женен е от 1985 г. Има две дъщери - близначките Вяра и Надежда.

 

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

 

- Г-н Ненков, Плевен отново беше домакин на държавно първенство по ловна стрелба. Преди две години на ловно-стрелковия комплекс "Витска елия" се проведе и Балканиада, което е изключително признание за положените усилия за обновяване на стрелбището. С какво то е по-различно от останалите в страната и може ли да се надяваме след време да домакинстваме на световно първенство?

- Плевенското стрелбище е по-пространствено, с хубав фон. Това, което ни отличава от другите, е най-вече една доста модерна техника - "Лапорт", която е характерна за всички съвременни стрелбища в света. С гордост можем да кажем, че я притежаваме от 2003 г. Със същата метателна техника се проведе олимпиадата в Атина, с такава ще разполага и Пекин, който е домакин на следващата олимпиада.

Да мислим за световно първенство е сериозен оптимизъм. Там има изисквания, в които трябва да бъдат съчетани няколко вида стрелба, 50 коридора поне за стрелбата с пушка, което Плевен едва ли ще е в състояние в близките години да изгради като база. Ние можем да разчитаме по-скоро на кръг от световна купа, на големи турнири и имаме вече подобна заявка. Водихме разговори с изпълнителния директор, който идваше от среща с вицепрезидента на световната федерация по ловна стрелба. Изискването е да бъдат поне четири стрелбища, да има пространство за по-голям брой състезатели - от 100 до 600. Така че догодина живот и здраве и повече късмет можем да очакваме едно "гранд при" от световен мащаб, което е нещо голямо за Плевен.

Постигнахме много като организация на проведената Балканиада, което направи голямо впечатление на нашите съседи. Отзивите бяха страхотни - че на такова ниво и световно първенство не са гледали. Така че надеждите ни са свързани с "гранд при" догодина, а в най-тежкия случай - през 2007-а.

 - Достатъчно популярен спорт ли е ловната стрелба в България и има ли интерес от страна на младите хора към него?

- В света, ще си позволя да цитирам изказвания от последните олимпиади, най-елитарни са конният спорт и стрелбата "трап" и "скийт", която в България е известна като ловна стрелба, въпреки че е много далече от нея. Лично за мен това е спорт, който в света е много наложен и популярен. Например във Великобритания, в САЩ, в Корея, в Австралия това е религия. Винаги ориентацията на високоразвитите нации е била към техническите спортове, които се налагат все повече и повече. В България обаче състоянието на икономиката и статусът на българския гражданин се отразяват на този вид спорт, който е много скъп. Един изстрел струва колкото един хляб. А един стрелец, за да се поддържа във форма, за ден трябва да направи между 120 и 160 изстрела. Затова този спорт е почти невъзможен за хора, които са под нивото на средностатистическия българин. Ние търсим подбор горе-долу от изградени състезатели, деца, които идват подготвени от родителите си, от клубове, от ловните сдружения. Спортът става все по-популярен, като се има предвид, че в Северна България бе стигнал почти до нулево равнище. Вече се наблюдава раздвижване. Направи се много хубаво стрелбище в Луковит, във Варна се поднови базата, в Бяла започна да се гради нещо подобно. Събужда се Русе. Т. е. спортът е популярен, защото е свързан с най-старата професия в света - тази на ловеца. Лошото е, че тези, които най-много го обичат, са в тежко материално състояние и се налага да мислят преди всичко за насъщния. Бих се радвал, ако ние, българите, можем малко по-нормално да живеем, за да спортуваме.

- Като бивш състезател по ловна стрелба, вие ли ориентирахте дъщерите си към този спорт или те сами поеха по пътя на баща си?

- Най-малкото, което съм искал, е да ги паля в подобен вид спорт. При тях се получи един доста интересен момент. Жена ми е добър музикант, певица и като всички момиченца ги записахме на школа по пиано. Но бяхме пред пълен разгром - те изобщо не искаха да свирят, нито да правят нещо по-женствено. В желанието ми тогава да бъдат ангажирани с нещо ги закарах на стрелбището и им падна сърце на място. Тогава се поуспокоих, че те все пак ще имат някакво занимание.

- Бяхте областен лидер на движение "Гергьовден", общински съветник, кандидат за кмет. Защо скъсахте с политиката?

- Не бих казал, че съм скъсал с политиката. Никога не съм бил член на партията "Гергьовден", винаги съм се явявал като независим кандидат. Актуална бе темата да има контрол на гражданите, на обществото, хора, които нямат барикадно, партийно мислене. В един момент се оказа, че лидерът направи такъв преход, че смая всички членове на "Гергьовден" - с коалицията "Баба, дядо и внуче", с Каракачанов, а ние научавахме решенията по телевизията. Лично аз не бих искал да ангажирам никого с мнението си, но не мога да стоя на такава позиция, която се променя през седмици, през месеци или просто следва някаква конюнктура. Винаги съм искал да си бъда центрист, да остана независим, за да мога свободно да изразявам мнение и отношение. Почти непрекъснато са ми тежали решения на партийни централи. Много ситуации съм гледал, а и народът вижда до какви абсурди стига в момента националният парламент.

Но много малко хора късат с политиката, когато тя не иска да скъса с тях. Бих казал, че стоейки на чисто граждански позиции в това силно разслоение, което се получава, по-скоро не съм скъсал с политиката, а съм охладнял към нея.

- Мислите ли, че в България има достатъчно професионални политици?

- За съжаление в България повечето политици се изживяват само като професионални, като други не ги виждам. Лошото е, че хора от реалния стопански сектор, които трябват на държавата, не се включват, интелигенцията се държи малко като ощипана мома на хоро. Много партии не са променяли лидерите си дълго време, така че скоро нищо ново не може да се очаква. Самият вот на хората показа, че народът е разочарован.

- Как ще коментирате политическата ситуация в България?

- Това е едно голямо разочарование за всички хора. Самата активност при гласуването беше показателна - по-голяма част от българите нямат желание дори да отидат до урните. А един народ, който започне да смята, че по-разумното в този момент е да пие бира някъде, вместо да упражни своя граждански вот, е не само разочарован, но и смачкан. Това важи и за предприемачите, и за средностатистическия българин, който обикновено хвърля наказателен вот - във всички избори през последните 15 години го наблюдаваме този процес. Този наказателен вот събра "Атака" - крайно леви, крайно десни, нещо, за което Европа цъка с език, клати глава, гледа... Разбира се, не бива да се избиват нещата на шовинизъм. Много са тези проблеми, някой трябваше да ги каже. Може би народът искаше да чуе подобни послания. Не е това обаче добрата и разумната форма. Българинът е тотално обезверен. Той не вярва нито в Европейския съюз, нито в светло бъдеще. 15 години маршируваме на място.

- Ще се стигне ли според вас до предсрочни избори?

- И да се стигне, това не би променило нищо в парламента. Всички политически сили са в паника от предсрочни избори. Никой не вярва, че избирателите ще ги подкрепят. Всички си бяха приготвили голямата кошница, но ситуацията се оказа накрая доста уникална.

- Как се отразява нестабилната политическа ситуация на бизнеса в България?

- Много лошо и това тепърва ще се усети. Нужно е в парламента да се достигне до някакво решение, да се успокои ситуацията, защото такъв период на безвластие тежи. Вярвам, че всеки българин това го подтиска. Много е актуално да се цитират пороите и бедствията, а няма кой да вземе отношение. И слава богу, че природата не си каза тежката дума.

- Нормално ли е всеки втори човек в страната да нарича себе си бизнесмен?

- Според мен, не. Лично за себе си не мога да използвам подобно понятие. Имаме си хубава, българска дума и тя е предприемач. За нашите мащаби това, което представяме, че е едър капитал - то не е така. След като говорим за трансконтинентални корпорации, които идвайки тук, могат ни прегазят всички взети заедно, камо ли отделните предприемачи. А за града, в който живеем, не ми звучи много сериозно. Вероятно има хора, които са си повярвали, да не говорим, че всеки втори пък е президент на фирма. Не бива да се прекалява с нищо. Ние като че ли спазваме принципа на махалото на часовника - или сме в едната крайност, или сме в другата, никога не търсим средата.

- Съгласен ли сте с определението, че Плевен е град със затихващи функции?

- Не бих казал. Отдавам го по-скоро на самия преход, който се извършва в цялата страна. Смятам, че Плевен тепърва ще намери своето място, защото имаме традиции в производството на вина, шивашките предприемачи добре се ориентират. Но държавата е абдикирала изцяло от тези ресори. Не може тя да не инвестира в земеделието, в горските предприемачи, да няма защита на самите стоки - сега сме залети с китайски и турски боклуци просто защото няма нормален митнически режим и контрабандата мачка и най-малкия предприемач.

Смятам, че Плевен ще успее. Има добри европейски проекти за трансгранично сътрудничество, например "Воден път към Европа", който е за намаляване на автомобилния транспорт. И Плевен ще намери излаз към Европа през Дунава. Така че все още съм някакъв оптимист. Плевен не може да се развие сам за себе си. Нормално е държавата да дръпне. Защото в момента печелившите градове са тези, които имат например развит туризъм. Да вземем Варна, който е един бързоразвиващ се град, има инвестиции, голям интерес от страна на чужденците, защото разполага с пристанище, курорти. Плевен на какво може да разчита? Море няма, планина няма, река няма. Освен да потърси внедряване на съвременни технологии, съвсем модерни - ноу хау. Или да стане медицински център. Чувам, че сме предпочитани от японски инвеститори в тази посока. А след като е изградена подобна инфраструктура, защо да не се превърне и в балнеолечебен център. Не е страшно, че тук няма тежка индустрия. Просто хората трябва да се преориентират, преквалифицират. Проблемът е, че доста от тях са на такава възраст, че трудно ще започнат нещо от начало.

- Ще пострада ли дребният и средният бизнес след влизането ни в ЕС?

- Всеки решава да пострада сам. Ако средният и малкият бизнес търсят форма на обединение, това няма да се случи. Такова животно ЕТ в Европа може и да има, но да го държат като туристическа атракция - местният обущар, чиято фамилия от 800 години поправя обувки, или местният хлебар, който от 600 години пече хляб. Трябва да се търси обединението - по ресори, по камари, както е в целия свят и мисля, че има път в тази посока.

- Известен сте като запален ловец. Какви са очакванията ви за новия сезон?

- По този повод ще кажа един много стар ловджийски виц. Попитали мечката каква ще е годината откъм реколта, а тя рекла: "Много дренки ще има. - Що бе, бабо Мецо? - Щото много ми се ядат".

Та и ние - много силен сезон очакваме, много дивеч ще има. В интерес на истината годината запази дивеча. При прелетния имаше колизии - издавиха се доста пъдпъдъчета, но по отношение на фазана направихме добро разселване тази година. Дори намесата на хищниците и бракониерите не се оказа толкова ефективна, каквато би била една суша например. Така че очакваме, да не кажа като баба Меца, ама приличен сезон.

Ние подмладяваме нашия съюз, но разбира се, има както навсякъде много други ловци, хора с недобри намерения. Опитваме се това да го елиминираме. Хората повече се събират да се видят, да си поговорят. Не бива да се гледа на ловците като на придатък към Съюза на касапите, защото не е така.

- С кои известни личности сте ловувал?

- Доста са. Например княз Трубецкой, един от основните акционери на "Ню йорк банк", с един от големите шефове на НАТО, когото няма да спомена - той оглеждаше плевенски заводи, и с много други. Но има един основен принцип, който съм запомнил от приятели и от старите ловци - като ходиш на лов, гледай да няма по-голям началник от тебе, защото ловът тогава не е ловуване, а слугуване и се превръща в отрицателна емоция.

- Най-незабравимият ви излет?

- Те са много. Но имах случай преди десетина години. Воден от младежко желание, да го нарека донякъде и поведение на хулиганство, бях застанал на пътя на един 361-килограмов глиган, който гонехме няколко седмици и той все минаваше между пусиите. Тогава исках да покажа как ще го сваля с един изстрел. Гръмнах го, но той в общи линии ми отнесе коляното на десния крак. Това е един вид и положителна емоция, защото човек трябва да има такива неща в кариерата си. Запазих си главата на глигана, но като трофей не беше нищо особено, защото се беше бил с друг мъжкар и левият зъб бе счупен - неприятно за всеки, който търси трофей.

- Обичате ли да събирате трофеи?

- Всеки обича, ако си заслужава. Но, първо, човек трябва да има къде да ги изложи и второ, да е грижливо настроен към тях. Като се почерпим с приятели, дори и подарявам.

- Кои са трите най-важни неща в живота ви?

- Ще отговоря пак с анекдот: любов, любов и 12-и калибър.

- За какво мечтаете?

- Като всеки родител да видя децата си успели, да са здрави и тая държава най-накрая да издържи едно средно ниво, скромно казано, поне като Швейцария.

- Имате ли девиз или мото?

- Имам мото, с което се самоиронизирам, и то е: "Искам да бъда такъв, какъвто бях тогава, когато исках да съм такъв, какъвто съм днес".