Брой 31                                                   

5 - 11 август 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Славчо Томов

 

Той е един от младите членове на екипа на проф. Григор Горчев.
Наскоро плевенските хирурзи извършиха уникална за страната
безкръвна операция на рак на маточната шийка.

 

Бъдещето е на

лапароскопската хирургия

 

Славчо Томов е роден 21 февруари 1962 г. в гр. Левски. Като дете живее в с. Козар Белене, където завършва основно образование. След това учи в езиковата гимназия в Ловеч и я завършва с отличен успех през 1981 година. Кандидатства и е приет медицина. Като студент шест години проявява интерес към хирургическите специалности и акушерство-гинекологията, става и кръжочник по паталого-анатомия, което според него е от огромно значение за един хирург. Тогава среща и съпругата си Весела Томова, с която сключва брак в пети курс. Сега тя е кардиолог, имат две деца - Мила и Момчил, на 13 и 14 години.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Д-р Томов, как се разви професионалният ви път?

- През 1989 година се дипломирахме със съпругата ми заедно и ни изпратиха по разпределение в село Обнова. Там работих в селската здравна служба, която се оказа голяма школа. Работата на село дава голяма общомедицинска практическа подготовка, там човек се сблъсква с най-различна патология - при най-малките, при бременните, при най-възрастните. Не е никак лесна професята на лекар, който работи на село. След това се преместих в "Бърза помощ", също голяма школа, и междувременно взех специализация акушерство-гинекология. Тогава си казах, че това е специалност, която трябва да се пректикува и трябва да продължа в отделение. Откри се възможност в плевенската онкогинекология и започнах като платен специализант. Системата на нашето зравеопазване е свързана с доста абсурдни неща, но това за мен е един от най-големите абсурди - напуснах всякаква работа, без пари откъдето и да било, останахме само с една заплата, и то само заради професионалното развитие. Това обаче беше и моят шанс - наистина съдбата се намесва, когато трябва, и попаднах в клиника, в която тогава беше ръководител проф. Горчев. В професионален план това е човекът, който ми е дал най-много и ми е помогнал най-много. Той не ме познаваше, но ми даде и шанс да се развивавам. Проф. Горчев дава шанс на всички, които идват в клиниката, да прояват възможностите си. И когато види, че от този човек става нещо, той с целия си опит и знания застава зад него и го подкрепя.

- Той ли е вашият учител?

- Да. Имал съм и други - д-р Кюмюрджиев например ми е помогнал, и д-р Димитър Иванов. Те първи са ми подали ръка, но най-много дължа на професор Горчев, и то не само в професионалното си развитие.

Две години бях специализант, взех втора специалност онкология и спечелих място за ординатор и от 1997 година работя там като гинеколог-онколог. Проф. Горчев ми даде шанс да работя и по тема за хабилитация и сега нещата вече са пред финализиране. Стигнали сме на етап вътрешна защита, която предстои през есента.

- Работите и в частната клиника "Света Марина" в Плевен. Каква е разликата между държавната и частна клиника в чисто професионален план?

- В чисто професионален план по отношение на патологията, като наше отношение към пациентите, няма никаква разлика. Пациентът е пациент където и да е. Друго ми прави впечатление - болните, които знаят, че работим и в частна клиника, а са в държавната, споделят, че добре сме се отнесли към тях и те не са очаквали подобно отношение.

- Има ли интерес към частната клиника?

- Има, казвам - за съжаление, защото всяко посещение е свързано с тежко заболяване. Вижте книгата, вече записваме за операции през септември. Разбира се, тук трябва да кажа, че повечето пациентки идват заради професор Горчев и неговото име. Но всички други колеги, които работят тук, също имат много пациенти. Натоварено е и тук, и в държавната клиника. Работим на високи обороти.

- Преди дни направихте уникална лапароскопска операция на рак на шийката на матката. Бихте ли разказал повече за нея?

- Малко по-отдалече ще започна. Една от съвременните тенденции в гинекологичната хирургия са т. нар. безкръвни операции, т. е. лапароскопските. Този вид хирургия е нова тенденция както в европейската, така и в световната практика, макар че тя се разви доста интензивно през последните 20 - 25 години. При нас нещата идват малко по-късно. Макар че в София колегите започнаха да работят лапароскопска хирургия по-рано, но някак си като че ли останаха на едно по-начално ниво, на по-малки оперативни интервенции. Аз лично от 2001 година започнах да проявявам интерес към тази хирургия, също и професор Горчев. Той ходеше на специализации във Франция, аз - в Германия. През 2002 година бях там на специалзиция два пъти с насоченост лапароскопска гинекологична хирургия. По-късно следващата година с него заедно проведохме един лапароскопски курс в Париж, като всичко това бе свързано с няколкогодишна предварителна подготовка. Така че когато миналата година направихме първата лапароскопска операция в Плевен, това острани може би изненада много хора, но ние се бяхме готвили продължително време, за да започнем този вид хирургия от високото ниво, а не от началното. Една от съвременните тенденции в тази хирургия е да се оперира по лапароскопски път и онкологична патология, тоест рак на женските полови органи. През лятото на миналата година направихме първата голяма лапароскопска операция на рак на шийката на матката. Тя беше първа в България и в Източна Европа. Този тип операции имат няколко разновидности, ние тогава направихме едната - по лапароскопски път правим част от операцията и после през влагалището я довършваме. По-висш пилотаж в тази хирургия е, когато всичко се прави по лапароскопски път. Това е и операцията, която направихме преди две седмици. Тя беше на пациентка с рак на шийката на матката - млада жена на 35 години, при която ние извършихме изцяло по лапароскопски път отстраняване на матката. Тази хирургия е по-радикална и значително по-трудна.

- Това ли е бъдещето?

- Това е едно от бъдещите направления, което може би един ден ще се превърне в основно направление и в онкологичната хурургия, но това не значи, че конвенционалната хиругия ще отпадне, напротив. Тя си има своето място и ще продължава да го има. Защото пациентките, които подлежат на лапароскопска хирургия, трябва да бъдат строго прецизирани, не всички са подходящи и това трябва много добре да се знае.

- Кои са подходящи?

- Подходящи се жени в ранен стадий, ако трябва да бъда съвсем точен - до първи Б 1 стадий на рак на шийката на матката.

- А какви са предимствата на лапароскопската хирургия?

- Предимствата са наистина големи. Първо - кръвозагубата е значително по-малка. Оперативната травма е значително по-малка, възстановяването на пациентките е по-бързо. И това не е за сметка на онкологичната радикалност, както смятат някои колеги. При лапароскопската хирургия се работи с увеличение, което е от 7 до 10 пъти по-голямо, което дава възможност много по-прецизно и ефикасно да се подходи към тъканите. Колкото и странно да звучи това на някои хора, които не са наясно с методиката. Всъщност, това са и противниците на този вид оперативна интервенция.

- Много ли са те?

- Тази техника си има противници и това са хора, които пак казвам, не са запознати добре с този вид хирургия.

- И в Българи ли има противници този метод?

- Естествено, че и в България, те може би тук са най-много. Но тенденцията е този вид хирургия да се налага все повече. В другите хирургични специалности много по-отдавна е развита тази хирургия и тя е рутинна практика, вкюлчително и в България.

- Плевен има възможност да се превърне в център на ендоскопската хирургия. Какво означава това за града и за развитието на медицината?

- Мисля, че това е от огромно значение за града, региона и за България. Това ще разчупи шаблона, че най-добрите специалисти, най-добрата медицина са в столицата. Плевен ще се превърне в един от водещите центрове на хирургията. Идеята е на проф. Горчев и не бих могъл да говоря с подробности. Нещата са все още в проект, който се реализира. Затова не бих искал да говоря за конкретните неща. Само искам да споделя, че в Европа има няколко такива центъра - в Страсбург, в Кьолн и в Любляна. Това са ендоскопски центрове за телехирургия - хирургия от разстояние, с конферетна връзка между центровете. Плевен ще се утвърди като център в тази област, тъй като вече е известен като такъв. Той е вече на картата на световните центрове.

- Защо все повече млади жени страдат от рак на половите органи, има ли тревожна тенденция?

- Има тревожна тенденция. Първо, злокачествените заболявания на женските полови органи са няколко и всеки от туморите си има собствено развитие. Те са четири основно - рак на маточната шийка, рак на маточното тяло, рак на яйчника и рак на външните полови органи. Ако за рака на яйчника и външните полови органи тенденциите в България не са различни от световните - броят на случаите нараства и в световен мащаб, и тук с определени темпове, то за рака на маточната шийка обаче тенденциите у нас са обратни на тези в света. В европейските страни и зад океана тенденцията е да намалява, докато тук е точно обратното и това е един от най-тревожните факти. И причината е ясна - липсва скрининг и профилактика. Скринингът за този вид рак е лесно осъществим като материално изпълнение, просто се взима цитонамазка и колоскопия.

- А защо не се прави?

- Защото това трябва да е държавна политика, трябва да се организира така нареченият скрининг, за който трябва да се подготви програма и да се извършва в национален мабащ. Скринингови програми България има и стоят на бюрото в Министерството на здравеопазването от няколко години. Трябва само да се финансира тази дейност. Всяка година ние, гинеколозите, се събираме по форуми, коментираме, идват отговорни хора от министреството и ни уверяват - да, да, и нищо... Аз знам, че на бюрата им стоят тези програми, но не знам по каква причина никой от министерството не поема инициативата те да се финансират.

- Това означава ли, че държавата е абдикирала от здравеопазването?

- Изцяло може би не е... За мен е престъпление, когато се знае, че скринингът може да доведе до намаляване на заболяемост и смъртност от един рак, от който започват да боледуват напоследък много млади жени - под 30 години, и да не се прави нищо. Сега имаме пациентка на 21 години. При положение, че при тези момичета това е могло да бъде открито в значително по-ранна фаза и да се извърши значително по-малка операция. Това е престъпление на държавно ниво. През 70-те години в България е правен такъв скрининг. Тогава много хора роптаеха, псуваха и т. н., но скринингът се провеждаше. И статистиците отчетоха, че заболеваемостта от рак на шийката на матката не успя да намалее, но се задържа на едно ниво, спря тенденцията за нарастване, което е постижение. И в момента, в който дойдоха т. нар. промени от 1989 година, всичко стана безразборно и кривата тръгна нагоре. И това е много тревожно. Този вид рак е пряко свързан с половата активност на жените, с един вирус, който се казва човешки папиломен вирус и точно заради това тук половата култура има огромно значение. Всички мерки, които водят до предпазване от полово преносими болести, предпазват и от този вид рак. Всички фактори, които водят до разпространение на полово преносими болести - промескуитет, липса на здравна култура, нисък социален статус, всички те са пряко свързани с повишаване на заболяваемостта.

- Това ли са основните причини?

- Да, защото този вирус се пренася по полов път. Защо тези момичета на 20-25 години вече са с рак на шийката на матката? Защото, ако са започнали да водят полов живот на 15 - 16 години, ако още тогава са се заразили с този вид вирус, той се загнездва в шийката на матката и бавно се развива. Еволюцията му е между 3 и 10 години. Той преминава през стадии на предрак, които също могат да бъдат уловени. Това пък навежда на мисълта, че трябва да се прави профилактика и скрининг. Човек може да се зарази по време на полово общуване, никой не е застрахован. Няма симптоми, нито боли, нито мъчи, нищо. И това осмисля профилактичния преглед и скрининга. Може да се хване с цитонамазка и съвременна апартура.

- Българката има ли здравна култура?

- Натежава мнението, че няма. Напоследък ми прави впечатление, че част от жените започват да осъзнават смисъла на профилактичните прегледи. Знаете ли обаче кои жени го правят? Съзнателно го правят тези, които работят навън, в чужбина. Там здравните грижи са скъпи, те идват тук, правят си профилактичен преглед през лятото, за да знаят, че нищо им няма и отивайки там те са здрави и ще могат да работят. При българката тук, в страната, все още не е осъзната тази необходимост.

- Защо гинеколозите са повече мъже?

- Нямам отговор на този въпрос, и на мен ми прави впечатление, но просто не мога да си го обясня.

- Свиква ли лекарят с болката и със смъртта?

- С болката може би да - донякъде, но със смъртта не можеш да свикнеш.

- Чувствал ли сте се безсилен?

- Да, имал съм такова чувство и то не е никак приятно.

- Имат ли бъдеще и шансове младите лекари в Плевен?

- Според мен, да. Имам наблюдения повече за младите колеги, които работят в онкологичния център и в онкологичната клиника. Там има доста млади лекари, които са започнали да идват още от студентската скамейка. До голяма степен всичко зависи от качествата на човека. Но един млад медик, според мен, ако има желание и потенциал, може да се развива професионално тук.

- Трудна ли е работата в екип?

- Хирургията е екипна работа, като се започне от санитарката и се стигне до анестезиолога. Това е един екип, който трябва да е добре стикован, едни без други не можем. Разбира се, винаги има един водещ и той е операторът - този, който води останалите. Но без екип не може. Съвременната медицина и най-вече хирургията без екипност са немислими.

- Вие сте лекар, съпругата ви също, двете ви деца са ученици в математическа гимназия. Очаквате ли някой от тях да поеме вашия път?

- Други са амбициите и желанията им. Те, за разлика от нас, като че ли по-отрано имат определени интереси. Синът ми още от IV - V клас има интерес към информатиката, започна да се занимава с компютърно програмиране и сега е доста напреднал. В МГ е в такава паралелка, доста добре се изявява на национални олимпиади. Аз и съпругата ми няма да се намесваме, можем само да помагаме и няма да ги караме непременно да стават медици. Дъщерята също има свои интереси, тя е в паралелка с биология и английски. Може би това ще й даде един ден, ако тя го осъзнае като необходимост, възможността да се занимава с медицина. Сега има известен интерес към ветеринарната медицина, защото обича много животните. Това натежа и върху решението й да запише точно тази паралелка.

- Лишавано ли е семейството ви от вас през годините и чувствате ли се длъжник?

- Да, лишавано е, особено напоследък, защото 12 и повече часа от денонощието съм на работа. Винаги, когато съм свободен обаче, предпочитам да съм със семейството си. Дори се стремя някъде да излезем и виждам, че и децата, въпреки че са вече големи, все още предпочитат, когато може, да излезем заедно.

- Как се разтоварвате, какво обичате да правите?

- Напоследък имам по малко време за хобитата си. Обичам да слушам музика. И класическа понякога може да ме разтовари, и музиката от моите студентски години - "Форинър" например. За четене на книги не намирам много време, като че ли повече чета професионална литература. Преди доста спортувах, сега напоследък нямам време.

- Думата, с която може да се определи вашата професия?

- Отговорност.