Брой 24                                                    

17 - 22 юни 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Инж. Петър Симеонов

 

Прави това, което можеш да завършиш, казва петият в плевенската листа на Коалиция за България. Той е живата история на българската ядрена енергетика. 24 години от живота му са минали в места с радиация, където човешката воля се прекършва. Явно голяма любов към професията и смелост са му били нужни, за да оцелее в "зоната".

От 2003 г. бившият директор на Втора атомна работи в групата за управление на проект "Изграждане на АЕЦ "Белене" към Националната електрическа компания. Поканихме го да ни въведе в кухнята на българската ядрена енергетика и да изясни мотивите си за навлизане в политиката.

 

Атомната енергетика е моят живот

 

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

 

- Г-н Симеонов, като бивш шеф на предприятието, изграждащо АЕЦ "Белене", какво свършихте и какво не успяхте?

- В АЕЦ "Белене" работя от 1981 г. Ние направихме първата копка, до 1989 г. беше завършена площадката и бе приключена работата по някои основни строителни обекти - кота 13 и 20, част от конструкцията на машинната зала беше монтирана, както и топлите канали. По мое време се изградиха домашното стопанство, административни сгради, преобладаващата част от инфраструктурата на обекта и медицинските пунктове. Над 95% от строително-монтажните работи бяха завършени - това е една огромна база, която се разпростира върху 13 дка закрита и около 270 дка открита площ. Готов е корпусът за специални метални конструкции и бетонов завод, който е с капацитет 200 кубика бетон в денонощие.

Завършен е на 100% и вече узаконен лиманът за тежки товари - това стана преди няколко дни, където се разтоварват монолитни товари до 500 тона. Това съоръжение е изцяло българско и ние се гордеем с него, защото проектите и изпълнението са на наши проектанти и строители монтажници.

Вече е завършено и пристанището в строителната база, което има възможност да обработва насипни товари - пясък, баластра. Ж. п. линията и ж. п. гарата до Ореш са построени, това е връзката на АЕЦ-а с републиканската линия.

Интересното в нашия случай е, че от 1990 г., когато беше спряно финансирането на обекта, досега успяхме да съхраним абсолютно всичко на територията на централата. За разлика от много обекти в България, където базата беше съсипана, в АЕЦ-а консервирането ставаше в зависимост от изискванията и оборудването се запази в състоянието, в което беше доставено.

- Означава ли това, че централата ще продължи да работи с мощностите, които бяха предвидени преди години?

- При посещението си представители на заводите производители от "Шкода", от руските фирми, направиха обстойна проверка в продължение на 45 дни. Реакторното оборудване, заедно с прилежащите елементи, както и турбината са в състояние да бъдат използвани, да работят, констатираха специалистите.

Предстои посещение на комисия от чешки специалисти от заводите "Шкода", която ще оглежда реакторната установка, разработена по руски проект. За наша радост такива две реакторни установки вече са в експлоатация в Чехия. Така че ние ще имаме възможност да работим с тях директно, защото до края на този месец трябва желаещите да участват в търга за централата да закупят документация за доставка на оборудването и за разработка на технологията на монтажа. Вече има 3 фирми, които са го направили - руската "Атомстройпрогрес", чешката "Шкода" и френско-германската "Фраматом". Основните дружества, които са участвали в строително-монтажните работи на "Темелин" в Чехия, се обръщат към нас. Това е добре, защото ние ще имаме възможност да ползваме техния опит и вероятно в проектите, които те ще направят, ще бъдат включени всичките нововъведения и елементи на безопасност, внедрени при тях. Знаете, че решението на правителството за продължаване на строителството е на пръв поглед сухо, но в него тези неща са предвидени.

- А какво следва оттук нататък?

- Нашето желание е да продължим строителството на атомната централа. Имаме достатъчно подготвени кадри и опит в тази дейност, като ползваме и потенциала на козлодуйските специалисти. Те могат много да ни помогнат в работата, а то и така е предвидено - евентуално да се образува една ядрена компания, която да включи двете централи под една егида. Можем да усвоим опита на чехи, французи, германци, защото в техните страни ядрената енергетика е на високо технологично ниво. Те имат ноу хау в производството на горивни елементи, не само в експлоатацията, затова имаме възможност да си помагаме в бъдещата работа.

- Има ли някаква яснота по отношение на сроковете за пуск на АЕЦ "Белене"? В пресата информацията за това е разнопосочна.

- В нашите среди - на ядрените специалисти, се говори, че строителството и монтажът на един блок изисква най-малко 4 - 5 години. Но ние не можем да започнем сега да строим, това означава, че дори в рамките на следващата година ще върви препроектиране. До края на 2005 г. ще изберем главен изпълнител и вече оттам нататък ще започне изпълнението на някои от подобектите. Имаме възможност да завършим някои от обектите, които не са свързани с основния корпус и с машинна зала, а само ги обслужват, но има един все още нерешен проблем - откритата разпределителна уредба по елчастта, за която не се знае каква ще бъде. Все още нямаме решение и за изнасянето на енергията, за далекопроводите. Това са два елемента, които изискват сериозна работа поне за 3 - 4 години.

Така че ако говорим с точност, би трябвало да кажем, че през 2011 г. при едни добри темпове на работа ще можем да завършим първия блок. По разчетите на енергетиката произведената от него енергия от 1 000 мегавата ще ни трябва точно в периода 2011 - 2012 година. Това ще съвпадне с отпадането на някои енергопроизводствени съоръжения, които ще бъдат морално остарели и спрени от експлоатация.

- Има ли логика в едновременното затваряне на реактори в "Козлодуй" и строителството на "Белене"?

- Общоприетото мнение е това - примерно в САЩ до 1999 г. бяха спрени 102 реактора, сега там върви програма за рехабилитация, за възстановяване на старите реактори и въвеждането им в експлоатация. Същото е положението в Германия, там външният министър е еколог, но и той, заедно с канцлера, не могат да решат проблема с реакторите. Но досега в Германия не е спряла нито една централа. Във Франция над 80% от енергията се произвежда от атомни централи.

Няма логика наистина в това да се затварят едни реактори, а да се градят други. Но в системата на безопасност има изисквания, които трябва да бъдат спазени. Например за трети и четвърти блок на "Козлодуй" по мое сведение тези изисквания са спазени и доста средства са вложени за реконструкция, те в момента според нашите замервания работят добре. Имаше изявления на атомни специалисти, които недвусмислено ни обясниха защо се спират блоковете. Този процес е много стар, той върви от 1992 г., оттогава се е заговорило, че трябва да ги спрем, за да влезем в ЕС и да ползваме най-различни фондове за развитието на България. Според мен трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъдат запазени, защото твърде много средства са вложени там в посока на безопасност. Още повече, че в Латвия, Унгария и Чехия има такива централи и те работят нормално. Необходимо е да се поучим от опита им да игнорират варианта някой да се меси във вътрешните им работи.

- Вие сте живата история на атомната енергетика в България. Какви идеи и позиции отстоявахте през годините - бил сте уволняван няколко пъти от обектите...

- Работих в "Козлодуй" на първи и втори блок, след това отидох на разширението на ТЕЦ "Русе". През този период съм бил и на ТЕЦ "Варна", и на "Марица-изток". От 1981 г. започнах работа в АЕЦ "Козлодуй", в началото бях зам.-директор на строително-монтажна организация в системата на "Енергостроймонтаж". През 1986 г. станах директор на монтажните работи в централата.

В процеса на строителството и монтажа си има противоречия, те не могат да се избегнат, но ние, специалистите, си ги решаваме. При мен проблемът дойде, когато през 1990 г. станах член на БСП, преди това не съм бил в никоя партия. Бих казал, че най-съществените противоречия в системата на ядрената енергетика ги вкараха политиците.

През 1998 г., когато дойде на власт Иван Костов, ме изгониха. После при правителството на Симеон Сакскобургготски ме върнаха обратно в централата, но благодарение на някои методи и начини, с които не можех да продължа да работя, през 2003 г. ми прекратиха договора и ме изпратиха в НЕК като главен специалист по въпросите за продължаването на строителството на централата в Белене. Така пак си бях на мястото, но всичко, което се случваше, изключително зле ми действаше на психиката. Защото, как да ви кажа, това е моят живот, той е в атомната енергетика. 24 години работя в Белене, станах жител на града, хората там ме познават и ме премат като свой, дори мисля, че ме уважават.

Боли ме за площадката на АЕЦ-а в Белене, за спирането на първи и втори блок на "Козлодуй", все пак там са минали 5 години от съзнателния ми живот. И то точно в "зоната" - мястото, за което казват, че се получава облъчване. Но сега, като се погледна в огледалото, все още виждам себе си - абе пак си приличам на човек. Може би това ме крепи.

- Как атомната енергетика се вписва в цялостната енергийна стратегия на България?

- Това, което ще ви кажа, е мое лично мнение. То се основава на дългогодишните ми наблюдения. От 1990 г. енергийната стратегия е променяна няколко пъти, май със смяната на всяко правителство. Дори всяка година по нещо се сменяше, имаше моменти между 1993 и 1998 г., когато за АЕЦ "Белене" не бе написан нито ред. През 1996 г. имаше едно пробуждане, което мога да нарека знаково. Тогава председателят на комитета Константин Русинов на едно събиране на ядреното дружество в Белене каза: "От утре почваме строителството." Това обаче не стана поради някакви конюнктурни съображения, които не са ми известни.

И сега в енергийната стратегия е посочено само в един ред, че изграждането на АЕЦ "Белене" трябва да продължи. Не е записано дословно, както сигурно е редно - на всяка цена строителството да бъде подновено. Това решение го взе правителството благодарение на осъзнаването на някои хора, че е необходимо не само да се говори повече, а и да се действа. Защото на нас ще ни бъде нужна повече енергия...

Така че в настоящата енергийна стратегия има само един абзац за ядрената енергия и той е написан много общо. Ако се осланяме на решението на правителството можем да кажем, че то си е взело поука. Защото в площадката на АЕЦ "Белене" са вложени над 1,2 млрд. долара, които в никакъв случай не са погребани, както се писа по медиите. Те са жизнени, обектът е в добро състояние и може да бъде използван в бъдеще.

- Колко все пак ще ни струва изграждането на Втора атомна?

- Последното изказване, което направи известен специалист по ядрена енергетика, бе за сума от порядъка на 3 - 4 млрд. евро. Аз не го приемам за вярно, защото там ние имаме вложени средства около 1,2 млрд. долара. Ние ще похарчим повече средства за строителството на първи блок. А втори ще ни излезе по-евтин, защото обслужващите съоръжения ще бъдат готови. Т. е. ние ще вложим средства само за главния корпус.

Така че за да завършим първи блок, според мен ще ни трябват малко повече от 2 млрд. евро.

- Обикновените хора се интересуват как влизането в експлоатация на централата в Белене ще повлияе върху цените на енергията за бита? Появиха се коментари, че ще има оскъпяване на тока...

- Най-ниската цена на еленергия е на произвежданата от АЕЦ "Козлодуй". И какво трябва да стане в Белене, за да произвеждаме по-скъпа енергия?! Това е абсурд. Цената на еленергията в европейски мащаб расте и не можем да избягаме от това. Но да се говори, че АЕЦ "Белене" ще произвежда енергия, по-скъпа от тази на ТЕЦ, е несериозно. Нещата зависят и от бъдещия експлоататор - дали той ще поиска да печели бързо или по-бавно. Защото ако има норматив, който да дава възможност за изплащане в точно фиксиран срок, тогава прогнозите за ценовите разчети ще бъдат по-ясни.

Нашата държава държи в момента да запази 51% , което означава, че тя ще се ангажира с регулирането на цените. А това ще даде възможност произведената еленергия да бъде на нормална цена. И да не зависи от инвеститорите, които са решили по-бързо да възвърнат средствата си.

- А как извървяхте пътя до листата на Коалиция за България?

- Аз бях кандидат за народен представител от БСП и за 37-ото, и за 38 Народно събрание. Бях на неизбираемо място, но това не ми попречи съвсем съзнателно и отговорно да подходя към въпроса и да участвам във всички мероприятия. Сега предложението за влизането ми в листата излезе от нашата общинска организация в Белене, прие се добре от областното ръководство и ме класираха на пето място. Радвам се на доверието, което ми бе оказано. Всичко, което зависи от мен, поне по отношение на атомната централа в Белене, ще бъде направено.

- Разкажете нещо за семейството си.

- През тази година се навършват 40 години, откакто съм женен. Имам голям син, който работи като експерт в София. Той се оправя самостоятелно, идва си отвреме навреме у дома.

Моята съпруга е пенсионерка, имаме нормално семейство. Допреди година живеехме в Белене, сега сме в София заради професионалните ми ангажименти.

- Занимавали сте се с автомобилен спорт в миналото. Още ли си падате по високите скорости?

- Не мога да се похваля с кой знае какви успехи. Тренирах редовно, а през 1979 г. заех третото място в страната като автомобилен състезател. Обичам високите скорости, но напоследък карам по-бавно, защото има доста проверки по пътищата.