Брой 22                                                    

3 - 10 юни 2005 г.


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Васил Антонов

Собственикът на реномирания хотел "Ростов" е един от най-известните плевенски бизнесмени. Той е четвърти в кандидат-депутатската листа на Коалиция за България. Ценител на изобразителното изкуство и щедър спонсор на културата и спорта.

 

Да успеем тук!

 

Васил Миланов Антонов е роден на 1 януари 1956 г. в Михайловград, сега Монтана. Там завършва икономически техникум, след това се дипломира в Икономическия институт във Варна със специалност "Икономика на търговията". От 1981 до 1985 г. работи в Михайловград в общинския съвет, от 1985 до 1986 г. в окръжния съвет в Плевен. Бил е зам.-директор на "Обществено хранене", изпълнителен директор на фирма "Тибор", икономически управител на Медицинския университет в Плевен. От 1993 до 1996 г. е зам.-управител на Ловешка област. Подава оставка заради несъгласие с икономическата политика на правителството на Жан Виденов и оттогава е в частния бизнес.

Баща на трима сина - на 26, на 20 и на 4 години.

 

Интервю на Иван ДАЧЕВ

 

- Г-н Антонов, каква е мотивацията за един бизнесмен да влезе в политиката?

- Мотивацията трябва да търсим в няколко направления. Основната причина е разбирането ми, че политиката трябва да се изпълни с прагматизъм и конкретност, да бъде съвсем близо до реалния живот. От друга страна пък идеите, с които съм възпитаван и ги нося през годините, и социалното ми мислене може би в един момент вземат връх над прагматичното. На следващо място смятам, че когато един бизнес е открит и почтен, е по-добре да има свои легитимни представители в политиката, отколкото да се опитва да създава изкуствени лобита.

- Доколко бизнесът може да бъде в синхрон с левите идеи?

- Не само е напълно възможно е, но е и задължително да бъде така. Икономиката е създадена заради хората, тя трябва да ги обслужва и да работи в техен интерес. Това мое становище напълно се покрива със социалната програма за управление на Социалистическата партия и Коалиция за България. Един бизнес, какъвто и да е той, трябва да бъде на печалба. И тогава идва следващият момент - на разпределението. Освен това бизнесът осигурява работни места. Именно това е социалното в икономиката, нейният втори план - широката трудова ангажираност. В това се изразява разликата между социалната и чистата икономика. Разбира се, един бизнес за да бъде социален, трябва да създава добри условия за труд и социални придобивки за персонала.

- Според всички социологически проучвания Коалиция за България ще има минимум четирима депутати, т. е. вашето влизане в Народното събрание е гарантирано. Как виждате своята роля в парламента?

- Според проучванията, с които аз разполагам, и според целите, които сме си поставили, Коалиция за България в Плевенския избирателен район ще има минимум пет мандата. А работата в парламента според мен е като всяка друга работа и трябва да се върши съвсем съвестно. Идеята ми е да създам малък работен екип от добри юристи и експерти, който да подпомага дейността ми в комисиите - заедно да развием тезите, които са заложени в програмата на БСП и да ги конкретизираме в законопроекти и предложения за решения, най-вече в сферите на стопанския живот.

- Ангажираността ви с политиката няма ли да се отрази негативно на бизнеса ви?

- Основно бизнесът при нас е в две направления - едното е фирма "КА груп", която търгува с петролни продукти, другото е визитката на фирмата - хотелският комплекс "Ростов". В двете направления хората, с които работим вече от дълги години, са много подготвени, изключително етични са, тъй че в това отношение нямам притеснения. Това са две самостоятелни фирми, които са добре структурирани, работят при сериозни икономически параметри и ги изпълняват, разбира се. По принцип съм човек, който залага на екипния принцип и затова съм много спокоен.

- Вие сте и колекционер на картини, в хотела ви "Ростов" има две огромни платна, рисувани лично от Светлин Русев. Кой и кога запали тази ваша страст към изобразителното изкуство?

- Колекционер е силно казано, може би съм по-скоро ценител, защото хубавите неща, тези, които имат колекционерна стойност, са на много високи цени. Почти всички картини, които притежавам, са в хотелския комплекс и се гордея, че сред тях няма нито една репродукция, всички творби са оригинали. Иначе си позволявам да закупя в годината по една - две хубави работи от български класици и така оформям една малка собствена колекция.

Не мога да кажа точно кога и как се появи страстта ми към изобразителното изкуство. Като малък рисувах много зле. А първата ми откупка беше много отдавна, може би преди 26 - 27 години - една чудесна графика с исторически сюжет "Севастократор Калоян" от михайловградския художник Венелин Захариев.

- Имате ли любими автори, стилове, материали?

- Имам определени периоди, дори годишните времена ми влияят върху избора на стил, жанр и автор. Може би изборът зависи и от моментното настроение на човека, от вътрешното усещане, от степента на възприемане, израстване и формиране на чувствителността към изобразителното изкуство. Притежавам няколко неща от Илия Бешков, от Димитър Буюклийски, от Светлин Русев. Отношенията ми със Светлин Русев са много коректни, бих казал приятелски. Те се изградиха може би не толкова на база на оценката ми към личното му творчество, колкото от стремежа да се дава път на художниците, да им се помага да показват своите творби, да излязат под светлината на прожекторите. Това е особено необходимо през последните 15 - 16 години, когато творците са поставени на едно от най-ниските социални стъпала на обществото. Светлин Русев помага на младите и на можещите художници, това се опитвам да правя и аз с моите скромни възможности. Притежавам доста картини на плевенските таланти Юри Буков, Христо Христов - Йошката, Никола Николов - Пордимски, Иван Велчев - Йово, Любен Ангелов, Петър Мичев - Педро, Хинко Хинков, както и на свързани с Плевен по някакъв начин творци като Милко Божков, Владо Колев...

- Спонсор сте на много творци и културни събития, подпомагате отдавна и спорта. Защо го правите - да печелите гласоподаватели, от желание за слава и популярност, или това ви носи някакви данъчни облекчения?

- Не може да се каже, че е за печелене на популярност и гласове, защото това е един непрекъснат процес, който съм започнал много отдавна, а сега тепърва навлизам в политиката. По отношение на спорта - любовта ми към него е още от детските ми години, когато минах през редица спортни школи. Убеден съм, че възможността за спортуване за младото поколение е много важна, защото изборът е или спортът, или пороците, най-големият от които е дрогата. Считам, че трябва да се помага на младите спортисти когато имат нужда, а не когато дойдат големите резултати. Когато обаче говорим за спонсорска дейност, било то за редица стихосбирки на плевенски поети и поетеси, за художници, за млади спортисти - държа да подчертая, че това е не само моя заслуга, а и на моя съдружник доц. Емилияна Конова, това е общо начинание.

- Има една българска поговорка "Сит на гладен не вярва", но при вас освен дейци на културата и спорта всеки ден идват и много болни и възрастни хора, които молят за помощ, и доколкото знам, никого не сте върнали. Какво кара един материално стабилен човек като вас да се трогва от чуждото нещастие?

- Първо не съм убеден, че съм чак толкова материално стабилен. Всички, които ме познават, знаят, че начинът ми на живот е като на средностатистическия българин. С хората, с които работим, никога не сме се опитвали да демонстрираме по някакъв начин благополучие, по-голямо от общочовешко необходимото. Отговорът е заключен и в самия въпрос - нашето поколение е на границата между различните поколения, на водораздела между два социално-икономически строя. Мисля, че така сме възпитани и научени - на човешки ценности, на взаимопомощ и състрадание. И вярвам, че ще успеем да създадем едно общество, което да отдалечи мизерията от българите.

- Вие сте икономист по образование, как преценявате днешното състояние на българската икономика, какви са перспективите за нейното развитие?

- Поне като стъпим на статистиката през последните години, българската икономика постига едни темпове на развитие от около 5 - 6%, в същото време инфлацията е съвсем малко под ръста на темповете на развитие на икономиката. Но трябва да вземем под внимание и определението за статистиката - верен сбор от неверни данни. Все пак реално икономиката постига през последните години макар и минимални ръстове. Не трябва обаче да забравяме, че повечето политически сили по време на кампаниите си винаги започват летоброенето от 1989 г. Това е само по себе си показателно, че 16 години след избухването на демокрацията не можем още да постигнем равнището, с което реално хората бяха свикнали, макар и в други условия и при други обстоятелства. Но колкото и да се обръщаме назад, истината е, че новите условия, особено присъединяването на България към ЕС, изискват съвсем конкретно и последователно да се работи по новите европейски стандарти.

- Споделяте ли опасенията на предприемачите, че след влизането на България в ЕС много от тях ще фалират, тъй като не могат да отговорят на високите европейски изисквания?

- С влизането ни в ЕС се оформят две основни тенденции - едната на евроскептиците и другата на еврооптимистите. Ясно е, че към втората принадлежат Соломон Паси, Симеон Сакскобургготски и останалите членове на това правителство, които през последните години най-много експлоатираха тази тема. На другия полюс са евроскептиците, които мислят, че там ни чака нещо страшно. Аз съм привърженик на третата тенденция - реалния подход към евроинтеграцията. А той се състои в следното - след като по-голямата част от страните в Европа с по-висок стандарт от нашия, с по-голямо потребление и по-развити икономики са постигнали нещо, трябва да се стремим да се приближим до техните постижения, стъпвайки на научна основа и на инвестициите в икономиката. Това е пътят, по който и нашият продукт, българският, ще стане конкурентен и ще намери прием в цяла Европа.

Лично аз нямам притеснение за фирмите, в които съм акционер, защото отговорът на този въпрос е в състоянието на комплекса "Ростов". Всички, които си спомнят какво е представлявал преди четири години, които са влизали тогава и влизат сега виждат какво се прави и какво е постигнато. Разбира се, това е един много малък пример, но принципно той е пример за цялата икономика - когато навреме се инвестира и последователно се работи, резултатът ще бъде добър.

Естествено е, че голяма част от фирмите ще имат затруднения. Всичко това изисква мобилизация на потенциала на България. Необходимо е да бъдат изучени много добре отделните глави на споразумението с ЕС. Важно е търговско-промишлените и стопански камари много добре да разяснят на заинтересованите фирми различните сегменти и изисквания на новите пазари. Плевенските фирми следва да помислят за свои представители в Комитета на регионите в Брюксел.

- Всеобщо е мнението, че местната икономика непрекъснато запада, с изключение на шивашката промишленост, хората напускат Плевен и отиват да живеят и работят в други градове или в чужбина. С какво левицата и лично вие ще допринесете тази негативна тенденция да бъде спряна, кои са вашите приоритети за региона?

- БСП има сериозна програма. При всички случаи, колкото и да се опитват да си пришият другите партии АЕЦ "Белене", и то само с промяна на едно решение за спиране от преди години, истината е, че най-голяма заслуга да започне отново строителството на Втора атомна има левицата. А това има голямо значение за нашия регион, оттук ще дойдат и част от обещаните работни места. Както и от инфраструктурните проекти. На следващо място аз лично ще лобирам за създаването на министерство на малкия и средния бизнес, за да може да се постигне синхрон в работата на европейските фондове, държавата, местните администрации и фирмите.

Друг приоритет е туризмът. При толкова културни и исторически обекти и при една далновидна политика, която досега не е провеждана, Плевен може и трябва да влезе в дестинациите на чуждестранните туристи, да стане част от визитката на България. Още по-големи шансове в тази посока се отварят след срещата на президента Първанов с колегите му от балканските страни и идеята за културните коридори.

Традиционно важен отрасъл за областта е и селското стопанство, което не отговаря на условията на съвременното развитие. Първо и най-трудно ще се реши въпросът с комасацията. Основен проблем на земеделските производители - арендатори, фермери и кооперации, е, че голяма част от тях в момента не могат да получат нотариална заверка за обработваната земя, а това е основно изискване за ползване на средства от фондовете. Така че този въпрос спешно трябва да намери законодателно решение. Не бива да си затваряме очите и пред факта, че земеделските кооперации по начина, по който работят, създадоха предпоставки на определени места да се изградят едни съвременни феодали, които са със самочувствието, че над тях и господ няма. Затова е необходимо да се създаде ефективна система за контрол, която да гарантира както правата на член-кооператорите, така и равнопоставеността на различните форми на стопанисване на земята.

- Усмихнат човек сте, обичате да се шегувате. Животът ви песен ли е, както изглежда отстрани?

- Усмихнат съм с най-близките хора, с приятелите, иначе животът така ме завъртя, че не ми е много до усмивки. Но не се оплаквам.

- Къде се чувствате по-добре - в бизнеса, в политиката или в семейството?

- Това са три паралелни състезания в живота, от които всяко има различни критерии, предполага различни ангажименти, които трябва да бъдат изпълнявани. При всички случаи да се чувства човек комфортно и в трите е изключително трудно, защото времето в денонощието е само 24 часа и не достига. Но така или иначе правя всичко възможно да балансирам - да ми върви бизнесът, да съм полезен в политиката и да не ощетявам семейството си. Тук трябва да добавим и приятелите - това е още една група, която не мога да пренебрегна.

- Вие сте известна личност и имате много приятели - как ги подбирате, кои са истинските?

- Истинските приятели обикновено ги проверява времето. Приятел означава човек, с когото можеш да споделиш най-съкровените неща. Максимата "Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари", не важи за мен, не може истинското приятелство да се измерва с финикийски знаци.

- Освен страстта ви да колекционирате картини, имате ли други любими занимания извън работата, как се разтоварвате?

- Основно по два начина - срещи и разговори с приятели и спорта. За разлика от повечето мои колеги - и бизнесмени, и политици, не съм нито ловец, нито рибар. По-скоро предпочитам да се усамотя, когато имам възможност. Липсва ми четенето, при всяка малка възможност преглеждам специализираната литература за икономика, хранене, хотелиерство.

- Вашият девиз?

- Да успеем тук!