СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                          Брой 40 (21 - 27 ноември 2014 г.)

                                                                             ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


Деси по време на Световната седмица на кърменето през август т. г., сн. личен архив

Десислава Бетова

 

В Деня на християнското семейство - 21 ноември, разговаряме с Десислава Бетова - майка на три деца и доброволен консултант към Национална асоциация "Подкрепа за кърмене" в Плевен. Пред "BG Север" тя споделя защо родителите трябва да избират дали децата им да ходят на забавачка или не, защо Градската градина в Плевен е място за търговия, а не за деца, какво може да стимулира раждаемостта и кое е по-важно във възпитанието на подрастващите.

 

Градската градина в Плевен трябва да е място за децата, а не за търговците

 

Десислава Бетова е родена в Плевен. В момента учи за акушерка в Медицинския университет. Работила е в рекламна агенция и като журналист. От 5 години е доброволен консултант към Национална асоциация "Подкрепа за кърмене". Майка е на три деца - две момичета на 10 и на 6 години и едно момче на 4.

 

Интервю на Веселина ИЛИЕВА

- Госпожо Бетова, решението ви да учите за акушерка свързано ли е с това, че сте майка на 3 деца и че сте координатор на асоциация "Подкрепа за кърмене"?

- Да, точно в периода, в който станах майка, интересът ми в тази посока се задълбочи и преминах обучение за консултант по кърмене. В момента водя лекции и срещи на тема кърмене и правя домашни посещения и консултации при нужда.

- Вие сте против задължителното посещение на детска градина на 4-годишните. Защо?

- Около 5 години съм си ги гледала децата вкъщи и тогава открих по-интересните и по-алтернативни методи на обучение. Опитът, който децата добиват чрез играта и престоя си навън, ги кара много по-бързо да запомнят

някои неща. Моята гледна точка е, че всяко дете е различно и има различни нужди. За едно, ако е добре да бъде в група с деца и учителки, за друго е по-хубаво да е вкъщи със семейството си. Така по-добре се развива, по-спокойно е. Това се отразява по-добре на интелектуалното му развитие.

- А какви са минусите на детската градина?

- Ами рискът там е да попаднат на преподавател, който да не е ангажиран конкретно с нуждите на децата, а да иска да ги вкара в калъп. Да се изпълняват определени неща, но да се неглижират конкретните нужди на конкретното дете. Това бутане всичко да се случва в детските градини с един и същ темп за всички е вредно. Докато в семейната среда ти се съобразяваш с твоето дете и то се учи с неговия темп на развитие. Е, има и много плюсове, разбира се. Усвояването на някои социални умения. Но аз съм за това родителите сами да решават дали да си пуснат детето на градина. Аз съм против нещата, насила сложени от горе, защото се смята от някого за по-добре.

Но не съм и от тези майки, които се захващат изцяло сами да образоват децата си.

- Трите ви деца планирани ли бяха и как се решихте да ги родите в днешните времена, когато хората едва се решават на едно.

- Не, не съм ги планирала предварително. Но както се гледат две, така се гледат и три - няма особена разлика. Деца се гледат с две и с двеста. Може би е по-трудно на семействата от друг град, които нямат баби, или които изплащат кредити. Докато ние сме обичайното провинциално семейство - двете баби са ни на по пет минути от жилището, в което живеем. А то е на мъжа ми. Не плащаме наеми, кредити.

- Преди време имахте идея да направите в Плевен кооператив - алтернатива на детската градина, която, оказа се, успешно работи вече и в други градове.

- Да, но засега няма развитие. Ние се опитахме, но като си направихме сметката, оказа се, че финансово никак няма да ни е лесно. Пресметнахме, че ще ни трябват едно 150 - 200 лева на дете. Освен всичко друго това е подходяща форма за хора, които са със свободни професии и които не са ангажирани по цял ден на едно работно място от 8 до 17 часа. Такива, които могат да си позволят да отсъстват по два - три часа и да поемат децата. Другият вариант е родителите да си наемат помещение, учителка. Хубавото на този тип споделена грижа е, че родителите решават какви ще са правилата.

И освен това в родителските кооперативи децата са много повече на чист въздух, докато в детската градина се извеждат по-рядко и за по-кратко. Майките с количките са навън в студеното време, а защо едно 3 - 4-годишно да не може да излезе. Аз разбирам, че е защото педагозите са по един на смяна и съответно с по една леличка и организационно на тях им е трудно. Засега в Плевен няма такава родителска организация. Но във Велико Търново, София, Варна, Бургас има.

- Каква е вашата оценка за социалната политика на държавата спрямо майките и децата? Как ще коментирате критиките на политиците, че майчинството у нас е най-дълго като продължителност?

- Смятам, че е страхотно майката да е повече време с детето си. Тя трябва да е с него поне 2 години. Още повече, ако една жена е от провинцията и получава по-ниска заплата. Каква полза има една жена да се върне на работа и да получава 300 лева заплата, да работи в един офис по цял ден - нещо, което ще прави после цял живот. И в същото време детето да е в ясла, да се разболява през седмица - две и тя да дава по 100 лева за лекарства. Тоест нито тя, нито детето имат полза от това. Разбира се при жените, които получават високи заплати, или пък искат да се върнат по-бързо на работа, защото ще загубят и професионални умения, е друго и рискът си струва. Но все пак жената трябва да има право на избор.

- Какво трябва да направи държавата, за да стимулира раждаемостта у нас? Примерно размерът на майчинство не е вдиган от 3 - 4 години, а преди беше обвързан с минималната работна заплата.

- Не смятам, че размерът на майчинството има такова голямо значение за раждаемостта. Ти го получаваш 1 - 2 години. По-важна според мен е средата, в която растат децата, да е по-добра, да се мисли за тях. Ето това ще стимулира раждаемостта. Когато са в градината или в училище, те да са центърът на системата, а не удобството на учителя. Когато са пациенти в медицинско заведение, не удобството на персонала да е в центъра, а детето. Когато децата ни са на улицата, да са в безопасност, когато са по площадките, да има достатъчно пространство, в което да играят. Ето това са важните неща и именно те биха ме стилулирали да имам повече деца, а не колко пари ще ми дават 24 месеца.

- В този смисъл отговаря ли Плевен на вашите изисквания? Миналата година вие отправихте искания към общинските съветници на една от сесиите, има ли резултат от вашите разговори?

- Не, нищо не стана. На сесията отправихме няколко искания към управниците. Първо искахме Градската градина да бъде място за децата, а не за търговците, защото там имаше ужасно много сергии, а в същото време има два пясъчника и две очукани площадки. Няма съоръжения, които да развиват двигателната активност на децата. Градската градина е място, където родителите си дават парите за неща, които са вредни за децата. Там, ако мине една проверка, всичко, което се продава, най-вероятно ще бъде санкционирано. Говоря както за храната и всичко за консумация, което се предлага, така и за играчките.

Аз не смятам, че това място е среда, в която се чувстват добре и родителите, и децата. Това поддържа тенденцията, която искаме да е далеч от нас - да растат деца консуматори, а не такива, които искат да се развиват, забавлявайки се.

Поискахме и да се обособи кът за кърмене. Имахме предложение той да бъде в къщичката на фирма "Акварел". Но и това не се случи. Първо ни казаха, че всъщност според плана, който е по проекта за ремонт на центъра, Градската градина ще трябва да се ремонтира чак след 2018 година и тогава могат да го направят. После ни обещаха, че може да стане и пролетта, но тя си замина. Дойде зимата. Имаше и обещания за нови съоръжения. Изобщо нищо не се случи, нито после ме потърси някой.

- Живели сте в чужбина, мислили ли сте да емигрирате?

- Често го обсъждаме този въпрос, но аз по принцип не съм от хората, които плануват много напред във времето. Но виждам, че и навсякъде по света хората имат проблеми, никъде не е лесно. Докато тук, в България, в Плевен, сме в кръг от приятели, роднини, на които можеш да разчиташ и това носи допълнителна полза за нас и близките ни.

- Как си обяснявате насилието сред подрастващите, загрубяването на играта им? Учителите твърдят, че са виновни родителите, които така ги възпитават, родителите пък обвиняват учителите, че на това ги учат. Къде е истината?

- Разбира се, че родителите са по-важни и носят отговорност за възпитанието на децата си. Това дете идва от теб, от твоята среда. От там нататък учителите са само част от средата в училището, която може да бъде по-добра или по-лоша. Но те не могат да променят нещо, което вече е насадено. Те могат само да помогнат за справянето или пък да задълбочат проблема. Всички носим отговорност.

- Като консултант по кърмене как смятате - повече ли кърмят вече жените от преди? Нашите майки са кърмели по 3 - 4 месеца, примерно.

- Това всъщност пак е държавна политика. Ами вижте какво е било майчинството в този период, в който нашите майки са били родилки и кърмачки. Примерно свекърва ми разказва, че през 1972 година, когато тя е раждала, майчинството е било 6 месеца, затова и толкова малко са кърмили. Докато през осемдесетте години е имало промени, насърчавали са раждаемостта - удължен е срокът на майчинството на 2-3 години, съответно и жените, които са искали да кърмят, са можели да го правят по-дълго. Днес все повече са жените, които кърмят. Първо, защото по някакъв начин стана модерно, и второ, защото информацията е повече, има повече хора, които да ги подкрепят. От друга страна и медицинската общност започна да се отваря към препоръките на СЗО.

- Времената се менят, методите за отглеждане на деца също. Вече "остави го да реве", отстъпи място на "гушкай го и го вземай колкото пъти пожелае".

- Да, физическият контакт, близостта с детето е много важна. Гушкането е нещо нормално. Детето се научава, че ако поиска нещо, и светът ще му откликне, така, както когато е заплакало, майка му го е взела. Тогава, когато е било мъничко и беззащитно. "Остави го да реве, не го носи на ръце, кърми го по час" - това не е норма нито за другите бозайници, нито за хората. По-скоро трябва да се водим по децата, те ни

учат на много неща.

 

 

върни се в НАЧАЛО